Един ден почивка излиза скъпо

Текстът на Полина Мичева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!

Преди известно време имаше детски лагер – на село за един ден. Много се зарадвах. Реших, че ще запиша моята 8-годишна госпожица, за да си почина един ден, а и тя да поиграе и да се повесели, понеже сме с малко бебе и ѝ е изключително скучно цяло лято.

Само ако знаех колко скъпо удоволствие ще е да си почина един ден, нямаше и да си помисля да я пратя.

Та дойде заветният ден. Ставаме рано, обличаме се и се товарим в колата. Аз, дъщеря ми и бебето. Отиваме в уреченото време. Влязохме, разгледахме – много хубаво. Много приятни хора, много готино направено с басейн, джакузи, игри, шарено, чудесно. Супер за децата.

Оставям я и предупреждавам и нея, и хората там да не влиза в басейна, понеже не може да плува. Тръгвам си доволна и се прибирам. Бебето спи и изпих на спокойствие едно голямо кафе – първото ми от два месеца насам!

Стана обяд, казах си „Чакай да звънна, да видя как е на лагера“. Дъщеря ми има телефон-часовник за ръката. Звъня, вдига запъхтяна. Много било хубаво, играели на криенка.

Мисля си „Значи е весело, супер“.

И пак заръчвам да внимава, понеже си я познавам, и затварям. Реших да звънна следобед, но телефонът беше изключен. Помислих, че му е паднала батерията, въпреки че беше зареден, преди да тръгне. Отивам в 5 часа да я взема. Влизам – тя в джакузито, още не е готова да си тръгва.

Поговорихме с хората там, докато моята пакостница се облече. И момичето казва: „Тя днес падна и си ожули колената“, понеже е тичала с чехли. Казвам „Няма проблем, деца са, случва се“. И си мисля наум какво е преживяло момичето, докато я успокои, понеже като я знам каква е драма, е ревала поне един час.

Идва моята Преславка, ама не е много весела.

Тука има нещо.

Чао-чао и се натовари в колата. И почна драмата. По-зле от турски сериал. Плаче, но защо – не зная. Казва ми: „Мамо аз днес на обед се удавих“. На мен, разбира се, ми стана смешно при тези думи и тя още повече се разстрои.

Оказа се, че е решила все пак да не ме послуша и да се топне в басейна, който иначе е плитък, но все пак… И решила да отиде на средата, подхлъзнала се и паднала. Разбира се веднага са я извадили и не е имало опасност. Но тя се беше изплашила доста.

Това не е краят.

Прибираме се вкъщи и поглеждам краката. Ами то кожа не е останало по тез колена! И за капак е поплувала в басейна с телефона. „Аз, мамо, го забравих.“ Страхотно! И легна моята драма куин и се почна.

„Мамо, много страшно беше! Ти знаеш ли как се удавих, изведнъж стана всичко във вода. После тичах, за да съм първа на мивката и паднах и си ударих краката, много ме боля, и телефона си счупих. Мамо много ме болят колената.“

По-късно видя, че се е ожулила и по-нагоре и изведнъж и там я заболя. Лежи и охка все едно от война идва. Два дни след това я заболя ухо, появиха се сополи и кашлица. Честито – настинка. И, общо взето, е това – големи приключения. Да ми е здрава, но то пък толкова да не ти върви, и то само за един ден. Та като обобщим, много скъпо ми излезе един ден почивка и спокойствие. Разбира се, слава богу, че ѝ няма нищо сериозно.

PS Една седмица по-късно падна от люлката и си oжули и ръката. Познайте каква беше драмата…

Post Views: 270