1987-ма година. Две години преди края на комунистическия режим в България и годината, в която в Русе се случва нещо немислимо към този момент – група майки излиза на протест с бебешки колички срещу дългогодишното обгазяване на града от страна на румънски завод.
Протестът на майките с количките се превръща в историческо събитие, дало тласък на промените в България няколко месеца по-късно.
Как се стига до протеста
Според документи от онези години, русенци са обгазявани в общо до 72 дни от годината, а “виновникът” за това е химическият завод „Верахим“ в Гюргево, който изпуска във въздуха хлор и хлорни съединения. В някои от тези дни замърсяването е изключително тежко – над девет пъти над допустимото. Резултатът е очакван – белодробните болести у жителите на Русе също се увеличават.
Комунистическата власт у нас, по традиция, не предприема мерки и мълчи по въпроса, както е направила няколко години по-рано и с аварията в Чернобил. Проблем няма.

За русенци обаче проблем не само че има, ами той е огромен – хлорът пари и дразни очите и кожата, а в голяма концентрация може да доведе и до белодробен оток. Идва датата 23 септември 1987 година, когато на площада в града са изкарани 10-годишни ученици, които трябва да бъдат официално приети в пионерската организация. Заводът отсреща бълва хлор и хлорни съединения с такава сила, че някои от децата буквално припадат на земята, където лекарските екипи ги свестяват, но никой не отменя тържественото събитие.
Шест жени обаче обръщат колелото на историята – Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Спасова. Работещите като озеленителки в общинското предприятие “Паркстрой” стават свидетели на това как децата са обгазявани и как ползват пионерските връзки, за да не дишат изпаренията.

Изчерпано търпение
Търпението на жените и майки също се изпарява и те решават да направят нечувано до този момент нещо – демонстрация срещу непрестанното обгазяване. Привличат към идеята много хора и така на 28 септември 1987 година излизат на протест – първият такъв в социалистическата ни република.
Следват още няколко, кулминирали в така наречения „Протест на майките с колички“ на 10 февруари 1988-ма година, когато няколко хиляди души, най-вече жени, излизат с бебетата си, за да изразят несъгласие с това да бъдат непрестанно обгазявани.
Протестът е заснет от режисьора Юри Жиров и е прожектиран като филма „Дишай“ още през март в Дома на киното, а след това учени, писатели, художници и журналисти създават Обществен комитет за екологична защита на Русе.

Филмът веднага е забранен от властта, всички участници в срещата минават през Държавна сигурност, а съдът съответно не регистрира обществения комитет.
Промяната
И все пак промяната вече е задействана, а комунистическият режим усеща, че нещата не могат да бъдат овладени по обичайния начин. Комитетът за защита на Русе се превръща заедно с още една организация в познатия политически клуб „Екогласност“, а на 10 ноември 1989-та Тодор Живков е свален от власт.
Три от шестте жени, инициирали протеста, са живи и до днес, а за техния исторически подвиг има и филм. „Шест жени. Обгазяването на Русе през 80-те“ на сценаристките Веселина Антонова, Детелина Каменова, режисьора Владимир Кондов и оператора Никола Тодоров от регионалния център на БНТ в Русе. Можете да гледате откъсите с техните разкази.
А филма „Дишай“ можете да гледате и директно тук.
Вдъхновени от историята и смелостта на тези жени, нашите приятели от „Въздух за децата“ се срещнаха с Веселина Антонова – историк и гражданин на Русе, която разказа за събитията от първо лице. Видеото „Пипнешком“ може да гледате на Фейсбук страницата на „Въздух за децата„.
И за финал – в днешни дни, когато имаме свободата да изразяваме мнението си навсякъде, разполагаме с данни и информация за качеството на въздуха и можем да работим много по-лесно и ефективно за големи промени, нямаме оправдания да не правим всичко възможно да живеем в колкото се може по-чист въздух. И трябва да започнем да го правим точно сега.

В текста са използвани данни от БНТ, вестник „Капитал“ и desebg.com. Архивните снимкови кадри са включени в документалния видео разказ на „Въздух за децата“ за събитията в Русе от края на 80-те „Пипнешком“.
Може би ще харесате
Още от Какво дишаме
Какво НЕ вдишваме, когато вкъщи има пречиствател
какво остава във филтъра на пречиствателя и по този начин не достига до нас? Не се бяхме сещали за този …
Как точно се отразява мръсният въздух на здравето ни. Говорим с д-р Александър Симидчиев
Продължаваме разговора по темата за мръсния въздух, който започнахме заедно с неформалната родителска мрежа Въздух за Децата. В този епизод на …
Личният лекар на Родопите д-р Бакърова и каузата ѝ за чист въздух
Мечтала е да работи в голяма болница. Не си е избрала общата медицина от първия миг. Не е искала и …