Диалози за вагината

Имах една позната на около 50 години, която, освен че притежаваше куп „особености“, които ме стресираха, веднъж посочи гордо чатала си и каза: „Гледам да не нося прилепнали панталони, че ми е много месеста кукуната“. И опъна панталона си, очевидно за да демонстрира степента на месестост.

Трябваха ми две дълги, истински, гринуички минути, за да разбера какво има предвид. После само върховното самообладание на човек, който е преживял и видял какво-ли-не, ме възпря да не прихна с глас. Впоследствие, това словосъчетание придоби култов статут в нашата компания. Но, всъщност, въпросът е много по-сериозен.

По това време вече имах две деца – и двете момичета. Никога преди това не си бях задавала въпроса как точно ще наричам пред детето си „онова място“, или така наречените интимни части. Но дойде време все пак да ги обознача словесно.

При момчетата е лесно – казваш „пишка“ и всичко ти е в кърпа вързано. Но как да нарека „там долу-то“ на дъщеря си? Тонове мастило е изписано из майчинските форуми по темата. Има милиарди предложения, но аз ще разгледам най-разпространените групи от нарицателни.

Всякаква разновидност на умалително „нищо“ – шуши, куки, пипи, фуфа, шоша, мими и прочие. Трябва да призная, че „мими“ доста го харесвам. Фантазирах си как се представям на обитателите на нудистки плаж – „аз съм Ели, а това е Мими“. Та се оказа, че този подход не е за мен. Не го разбирах и феминистката в мен го заклеймяваше остро. В края на краищата, наричаме ръката „ръка“, а кракът – „крак“. Защо женските полови органи да не се наричат така, както се наричат? Ако вземем да заместваме всяка дума с някакво неразбираемо звукосъчетание, то речта ни ще деградира напълно.

– „Мамоо, мамоооо, а пък Митко падна и си удари мушето, защото Стоян му бръкна в кикето с фуфи и двамата едвам не си счупиха лалите“.

Абсурдно, нали?!

Да не говорим, че момичето израства с впечатлението, че има шуши, а то после се оказва … друго! Докато момчето си има пишка от началото до края на недвусмисления си живот!

Дупе – това е още по-лошо. Момичето е оставено с впечатление, че всичко-там-долу е дупе, само защото не може да го разгледа добре, за разлика от мъжкия полов орган, който ОЧЕВИДНО не е дупе. И така става, че момчетата си имат дупе и пишка, а момичетата, клети, остават само с едно дупе, което започва едва ли не от пъпа и стига до кръста. И после, защо ставали грешки от невежество при първоначалните стъпки в половия живот…

Никак – най-лесно си е никак, да ви кажа. Ето пример: „Иди се измий там… сещаш се“ или „Там боли ли те?“, „Нали винаги се избърсваш?“. Погледът на майката е съзаклятнически, внушава се тайнственост и момичето още от малко разбира, че това нещо между краката му е неназовимо. Като „Ти-знаеш-кой“ от Хари Потър. Като нещо незнайно и необозримо, тихомълком прокрадващо се из мъглявината Андромеда и невъзможно да бъде квалифицирано дори през телескопа „Хъбъл“.

Естествено, има си причина за всички тези инфантилни евфемизми и това е дълбоко вкорененият СРАМ, който обществото е възпитало у жената по отношение на нейните полови органи.

И в отговор на това световно съзаклятие, когато ми се наложи да избирам и назовавам аз, като една безстрашна феминистка, смело казах: „Ще бъде ВАГИНА! Майната им на всички предразсъдъци! Детето ми има две ръце, два крака, една глава и една… ВАГИНА.“ И започнах да наричам „това-там-долу“ вагина. Всичко вървеше супер, докато дъщеря ми не започна да ходи на детска градина. И съответно, да казва „вагина“. Какъв шок бе за учителките, какъв смях за децата… (а те пък какво се смеят, само да ми паднат!).

„Ама как „вагина“? Кой ти каза думата „вагина“? Ти какви филми гледаш вкъщи?“

Така дъщеря ми отказа да нарича вагината вагина и потъна в срама на бездумието. При втората дъщеря обаче пожънах пълен успех! На нея не ѝ пука изобщо и крещи „вагина“, така както вика „крокодил“.

Въпреки целия си натопорчен феминизъм, ще ви излъжа, ако кажа, че ми е било лесно да произнасям тази дума. И досега, след десет години повтаряне, ми засяда на гърлото и ме хваща срам. А и думата никак не е съвършена, за съжаление. Към нея се отправят съвсем основателни забележки – защото вагина всъщност е вътрешната част на половите органи, а външната е вулва. Де факто, „вулва“ е най-правилно казано, но всички жени масово я намират за грозна дума. Тази вулва има своите „срамни устни“ или лабии. Еманципираната жена в мен ненавижда думата „срамни“, но това ще е тема на други размисли.

И така – времето минаваше, а аз постепенно се укротих. Колкото повече деца човек има, толкова по-широко скроен става и оръжията му ръждясват в килера. Дори не отричам „шоша“. „Шоша“ е мило. И „фуфа“ е мило. Просто не е вярно. Всички като малки сме имали прякори, които родителите са ни давали в моменти на буйна обич. Моят беше Додо. Но винаги съм знаела, че се казвам Елисавета с душа на Елисавета. Та, казвайте „шоша“, но знайте, че само истинското наименование придава сила и смисъл на назованото.

Щѐ ми се Възродителният процес на срама някой ден да свърши и всяка госпожица да има своите чудни очи, изящни крачета, прекрасна усмивка и … сещате се. Кажете го вместо мен, че все още ме е срам.

Post Views: 22 724