"Детето ви е с поглед 'залязващо слънце'. Ще го оставите ли?"

40-годишна майка на две момчета, родени през 2005-а и 2009 г. ни изпрати този текст с посланието колко по-привилегировани майките днес – заради достъпа до информация и възможността да бъдеш незабавно подкрепен. Прочетете историята на нейното майчинство, което започва с „новината“, че новороденото ѝ прави поглед „залязващо слънце“ (във време, в което родилките са абсолютно офлайн). И с препоръката да го изостави…

Първата ми бременност беше лека и без усложнения. Много съм благодарна на гинеколожката ми, която ми пусна всички изследвания и абсолютно всеки месец ми правеше ехография. Бях с термин 20.05.2005. На 19 май вечерта започнаха да ми изтичат водите. Имахме уговорка да платим 200 лв. на лекар от родилно отделение (сума, която към днешна дата е около 800 лв.)

Постъпих в болницата, нямах никакво разкритие. Понеже бях първескиня, след прегледа ми казаха, че ще започна да раждам към сутринта и ме настаниха в една стая, близо до предродилна зала. По някое време идваше акушерка да ме пита дали имам болки и как съм, но лекар не дойде, защото този, с когото се бяхме разбрали, не беше на смяна.

Към 23 часа всички си легнаха да спят. Болките започнаха да се усилват, но аз си мислех, че е нормално. Имах психическата нагласа, че ще родя сутринта. По някое време след полунощ много зачестиха. Не ми бяха направили клизма, имах усещането, че ще се изпусна в леглото. Пробвах се да звъня на лекаря, не вдигна. Не можех да стана дори от леглото. Толкова много ме болеше.

Мина някаква бременна с планирано секцио по коридора. Аз се развиках. Казах ѝ да повика санитарка с подлога. Тя успя да намери санитарка, която да не спи на горния етаж. Дойде и акушерка. Погледна ме, настъпи паника.

Аз, сама в леглото с 8 см разкритие. Главата на бебето се виждала

Дотича лекаря на смяна, обадиха се на моя. Вкараха ме в предродилна зала. Аз си казах притесненията, че не са ми правили клизма. Сложиха една подлога, и след това отидохме в родилна зала. Казаха ми да напъна, аз не знаех как. Хванах се за дръжките на родилния стол. Затворих очи. Напънах. Докторът ме натисна толкова здраво по ребрата. Примрях от болка. Отворих очи, за да питам дали пак да напъвам.

От болката в гърдите не бях усетила, че съм родила! С един единствен напън. В 01.30 часа през нощта.

Бях много доволна от себе си. И много горда. До сутринта. Когато ми казаха, че

бебето е на кислородна палатка и прави поглед „залязващо слънце“

Не ми стана ясно какъв е проблемът. Нямах смартфон, бях абсолютно офлайн. 2005 г. нямаше Facebook, нямаше ги тези специализирани групи за бременност и майчинство.

След това неонатолог ми обясни, че това е симптом на тежко неврологично заболяване – хидроцефалия. Виждала съм такъв човек – с огромна глава, не можеше да говори нормално. Веднага си представих него. Казаха ми, че бебето ми ще е ненормално, може дори да е в инвалидна количка. Вече си бях избрала педиатърка, която работеше в дом за деца, изоставени от родители. Неонатоложката и тази педиатърка бяха много добри приятелки и постоянно си говореха.

Още в родилния дом ме попитаха дали няма да оставя детето си в дом, ако е ненормално

Казаха ми, че мога да забременявам и да раждам и няма смисъл да се мъча да отглеждам дете с хидроцефалия.

Бяхме 8 родилки в стая. Аз, на 27 години, прекъснала докторантурата си (а иначе работех) и няколко мургави непълнолетни майки. Те злорадстваха, че моето бебе е ненормално, защото аз съм възрастна. Ходех в тоалетната да плача.

Аз казах, че си искам бебето и няма да го оставя в дом, няма да се откажа от него. Дадоха ми да го кърмя. Нямаше проблеми в това отношение. Но като ме погледнеше, зениците му потъваха надолу, не можеше да ме фокусира, над ириса му оставаше една бяла линия и ме гледаше ококорено.

Като майка на първо бебе, не можех да преценя дали това е нормално, доколко тежко му е състоянието. Но бях категорично решила, че ще си го отгледам и след като раждането е толкова лесно ще си родя и друго дете.

Гледаха го на ултразвук през фонтанелата. Лекарката ми говореше нещо за задни рога в мозъка, изказа се с толкова много неразбираеми за мен термини. В крайна сметка ни изписаха,

пазя епикризата, в която пише за бебето, че е КЛИНИЧНО ЗДРАВО.

Аз бях с хемоглобин 72. Сигурно съм имала и дефицит на витамин B12, но тогава изобщо не бях чувала и още тогава започнах да изпадам в следродилна депресия. В комбинация с тези проблеми, дългоочакваният ден на изписването далеч не беше радостен. Не ми се искаше бебето да си отваря очите и другите да се отнасят с мен като към майка на ненормално дете.

Спомням си, че интернетът тогава беше много бавен. След нормалното раждане на бебе 3100 г и 50 см не можех много да си сядам на задника. От анемията ми се виеше свят, чувствах как като стана рязко, ще припадна. Но въпреки всичко тръгнах самичка да чета и да се осведомявам.

Какво е това хидроцефалия? Какво е поглед „залязващо слънце“? Доколко е ненормално детето ми? На 20 май родих, а на 1 юни съм успяла да пиша с ник Eldiva в bg-mamma. Там малко се поуспокоих, но като отидохме на консултация наричаха първородния ми син „бебето с хидроцефалията“.

Въпреки че беше изписан от родилния дом като клинично здрав, не му биеха ваксините, за да се видело какво ще стане. Мразех ги тези консултации, в които ни третират така. И то точно тази лекарка, която работи в дом за изоставени деца. Аз очаквах може би някаква морална подкрепа за отглеждането на дете с умствена изостаналост.

Постепенно обаче очите му започнаха да се оправят.

Разредиха се периодите, в които ме гледаше ококорено.

На 3-месечна възраст пак ходихме на преглед при невролог с ултразвук през фонтанелата. Мозъкът на бебето нямаше никакви изменения, всичко беше нормално.

Още тогава, през 2005 г., бях бясна на лекарите в родилния – каква хидроцефалия, какви мозъчни увреждания, те нормални ли са да ме докарват до такива психози?!

Аз си обяснявам, че стоях без лекарско наблюдение часове, въпреки че имах уговорката да си платя (после платих на ръка на лекаря, според когото трябвало да съм доволна, че съм родила толкова лесно и за мен раждането било като едно голямо сране!). Явно бебето е имало оток на мозъка, който с течение на времето се разнесе.

Днес е на почти 14 години, няма никакви заболявания и е отличник. Но определено животът и на двама ни щеше да е друг, ако се бях поддала и го бях изоставила още в родилния дом.

Още при раждането му си обещах да имам второ дете. В края на февруари 2008 г. имах положителен тест за бременност. След това се появи леко кафеникаво кървене. Всъщност вече бях чела достатъчно и знаех, че може да е от имплантацията. Но отидох в частния кабинет на друг много известен гинеколог. Той ми каза, че не му харесва как се развива плодът, трябвало да има вече пулс. Аз се опитвах да му обясня, че при първата бременност съм била с късна овулация, но

той каза да влизам в болницата за аборт с кухо яйце.

В началото на март 2008 г. ми направиха аборта. Беше едно от най-неприятните изживявания в живота ми, защото много исках бебето. Бях убедена, че съм бременна, че всичко е наред и просто трябва да се изчака. Но лекарят избърза, защото иначе можело да се имплантира по-добре и да му бъде по-трудно. Аз съм имала едно дете, можела съм да забременявам…

През април отидох при гинеколог номер 3, който ми погледна хистологията и каза, че според него не е било кухо яйце, имало е ембрион и е трябвало да се изчака и да се даде шанс на тази бременност. Беше ми тръгнала кърма и пих Бромокриптин да я спра.

През май 2008 г. имах отново положителен тест за бременност. Притесних се, че е толкова скоро. Бях изпила толкова хапчета след аборта. Но с бебето всичко беше идеално. Ходех на консултации при лекар номер 3. Той ми каза, че имам право само на 2 прегледа с ултразвук, а аз още в 7-ма и 8-ма седмица ги използвах. Плащах му всеки път, въпреки че бях здравноосигурена. Иначе само ми казваше да стъпя на кантара да се претегля и ми мереше кръвното. Чашата на търпението ми преля, когато бях с термин 17.01.2009 г. а той отказа да ми пусне изследванията, които са 45 дни преди раждане. Той щял да си почива по Коледа и чак в началото на 2009 г. щял да има направления по здравна каса.

В 9-тия месец го смених и се върнах при първата ми гинеколожка. Толкова бях ядосана, че подадох жалба срещу него в Здравната каса. Отидоха проверяващи. И познайте какво се случи. Всеки път, когато ходех на преглед, подписвах листи на пациента, знаете ги. Този гинеколог подправил 5 от 10 такива документа, че не съм искала изследвания, или написал несъществуващи прегледи.

Беше фалшифицирал подписа ми!!!

Но забравил факта, че всеки месец дава копие на CD! В НЗОК писах декларации, че в 5 документа подписът на пациента не е мой. Той се отърва само с глоба. През 2008 г. аз нямах Facebook профил. Но много исках да се чуе за това. Някак си успях да се изкача по тесните стълби на втория етаж до редакцията на местен ежедневник. Така на 18 декември излезе публикация във вестника.

На 02.01.2009 г. родих втория си син, 3600 г, 50 см. Отново исках да платя на лекар при раждането. Но в родилна зала беше лекарят, при който раждах първия път. Въпреки че междувременно сигурно са минали хиляди родилки, той ме позна и настояваше да не плащам на друг лекар, а да ме изражда той – безплатно. Наистина се постара. Въпреки че ми беше второ раждане, не мина така бързо и гладко. Бебето се роди посиняло и не изплака веднага. Сложиха го на кислородна палатка. Опитаха се да ми кажат нещо за проблеми, хич не ги отразих. Вече знаех за проблемите с анемия, носех си желязосъдържащ препарат. Чувствах се прекрасно!

На съседното легло обаче жената се съдираше да реве. Разбрах, че беше родила в първите минути на 2009 г. със секцио по спешност. Вместо да се радва, че нейното дете можеше да е бебе на годината за 2009 г. тя беше толкова нещастна. Новороденото беше в кувьоз, а на нея не ѝ позволяваха да го вижда. Не ѝ даваха достатъчно информация.

По някое време казаха, че бебето повръщало на фонтани всичките адаптирани млека и се съмнявали в рефлукс. Имало някакво увреждане и може би щяло да се наложи операция.

Майката не спираше да реве

Аз ѝ разказвах за нашите премеждия с хидроцефалията, опитвах се да я успокоя. Казвах ѝ да не се впряга на лекарите, че сигурно грешат.

Тогава решиха да правят рентгенова снимка на бебето ѝ. Понеже акушерките не искали да се облъчват, трябваше тя да държи бебето. По него време родилния дом в Русе беше в стара сграда, доста далеч от болницата в града. Майката беше толкова изненадана. Бебето, което виждаше и беше в кувьоз, защото не можело да диша, се носеше от акушерка само в една пелена.

Като се качили в линейката, прозорецът бил отворен (беше януари), защото шофьорът пушел. Цялото това пътуване, чакане по коридори и снимки отнело към 2 часа, в които бебето си дишало нормално. Тогава на нея ѝ просветнало, че има нещо вярно в моите думи. Междувременно бяха дошли репортери да отразят раждането на това бебе, но не снимали, защото не ги пуснали в отделението. И то не спечели приза за бебе на годината. Но бях до майката, видях нейните сълзи. След години се засякохме на една детска площадка. Аз с моите 2 момчета. И тя с нейното – здраво и без никакви проблеми.

Не знам дали сте имали търпението да стигнете дотук. Но вие не предполагате какви привилегии имате днес. Имате смартфони. Имате Facebook профили. Можете да се допитате до други майки. Аз нямах това през 2005 г.

И въпреки всичко някъде

продължават опитите за шантаж над майки на новородени бебета

Поставят се тежки диагнози. Майки се изкарват прекалено бедни и неспособни да отглеждат собствените си деца.

За известен период от време аз се чувствах като майка на дете с тежки увреждания. Изцяло симпатизирах на крещящите майки. Да, наистина някои деца се изкарват тежко болни. Както се оказа в нашия случай. Но системата не само ги убива, но и отнема още в родилния дом.

Разбира се, аз не се поучих от грешките си. След като родих второто бебе, доброволно отидох на преглед в частния кабинет на онзи лекар, който ми направи аборта, защото го хвалят, че е много добър. Той между другото е оперирал толкова много жени за кисти на яйчниците. На мен пък ми каза, че светнали някакви клетки и имам рак на маточната шийка. Ако не взема мерки съм имала 3-4 години живот. В момента, в който каза да му дам 80 лв., за да ми вземе биопсия на мен ми светнаха други лампички и се изстрелях към друг град. Оказа се, че нищо ми няма. Но за малко да вляза във филма за отстраняване за конизация, отстраняване на матката, лъчетерапия и пр.

Години след това аз съм здрава. Децата ми са здрави. Не се занимавам с лекари, които фалшифицират подписа ми върху документи. Нито с такива, които ме третират като касичка с пари.

В крайна сметка се надявам написаното да помогне на някоя бъдеща или настояща майка. Не се срамувайте да споделите негативния си опит. Не се оставяйте на отчаянието.

П.П. За да не се отчайвате – тук имаме великолепен текст, посветен на акушерки и гинеколози, които са свършили отлично работата си.