Може ли „Давид“ на Микеланджело да е обиден за някого? Явно да

Прави ли ви впечатление, че напоследък живеем като едни тежко обидени хора. Имаме готовност да сме обидени по няколко пъти на ден и по всякакви поводи – било заради някого във Facebook, било заради нещо, което пише (или не пише) в учебниците на децата, било заради предаване по телевизията… И не говорим само за България – целият свят е обиден 24/7. Може ли обаче един от шедьоврите на световното изкуство – „Давид“ на Микеланджело, да е обиден за някого? Оказва се, че може. Особено обиден е той в час по история на изкуството за 6 клас. Действието се развива в училище във Флорида, САЩ, където се оказва, че голата му фигура буди възмущението на някои родители, които не смятат, че децата им трябва да гледат „такова нещо“. Резултатът: директорката е освободена от поста си.

Споделяме ви коментара на Брус Маймен за HuffPost по темата и ни се иска да ни кажете какво мислите и вие – може ли изкуството на Ренесанса да е „чувствително съдържание“ и да обижда някого?

Ако шепотът в Galleria dell’Accademia във Флоренция ескалира до шум от футболен стадион, значи причината е една – тълпата е наобиколила библейския Давид, мраморната статуя на Микеланджело. Гол, с прашка през рамо и камък в едната ръка, подготвящ се за битка със страховития Голиат.

Ефектът на величието му се усеща и от 50 метра дистанция. Застанете на това разстояние и бързо ще разберете какви могат да бъдат децибелите на възхищението. Това трябва да ви подскаже две неща: няма снимка на света, която да компенсира ефекта от реалното преживяване, и тази статуя е изумителен артистичен шедьовър.

Давид символизира апогея на класическия Ренесанс. Създаден е от човека, изрисувал и тавана на Сикстинската капела, която включва с еднакъв размах облечени и разголени герои. Микеланджело искал да покаже силата на Бог в празната ръка на младия Давид, готов да използва един-единствен камък, за да сломи гиганта Голиат. Мнозина наричат творбата „чудо“. Никой досега не я е определял като „противоречива“, какво остава за „порнографска“.

Давид тежи 6 тона

или 90 възрастни в живо тегло, и прекарва четири века на приземния етаж на Palazzo Vecchio, седалището на правителството на Флоренция. След това е преместен в музея, където е атракция и до днес.

Интересното е, че Давид е смятан за защитник на гражданските свободи във Флоренция – независим град-държава, атакуван свирепо от всички страни под хегемонията на Медичите. Съпротивата гори в очите на Давид, а позицията на фигурата съзерцава внимателно Рим и демоните на неговите управляващи. Ако статуята вървеше със слоган, той щеше да е „Живей свободно или умри“.

Но само в Америка изкуството буди възмущение, особено в консервативни бастиони като Флорида. От откриването си през 2020 г. Класическото училище в Талахаси показва снимка на Давид на шестокласниците в часовете им по история на изкуството. Тази година това се случи под знака на скандал. Трима родители се оплакаха, че не са били предупредени, че децата им ще гледат снимката. В отговор училището се раздели незабавно с директорката и изпрати извинителни писма на родителите. Председателят на училищния борд Барни Бишъп III не спира да говори за „оставка“, а не за „уволнение“.

„Не сме я уволнявали“, споделя той в интервю за Slate. „Предложих ѝ две писма. Едното я информираше, че напуска доброволно. Според другото, ако тя откажеше да си тръгне, щях да бъда принуден да говоря с борда да бъде отстранена без причина.“

Както и да го погледнем, това си е безцеремонно изритване на улицата.

Бишъп може да вади от 10 кладенеца вода, обяснявайки причините, макар сред тях да няма нито една юридическа. „Политика на училището е родителите да получават двуседмично предизвестие, че децата им ще се занимават в час с чувствителни теми. Така настойникът може да реши дали е уместно, или не детето да се запознава с всичко това“, казва Бишъп.

Въпросното уведомително писмо е написано, но така и не потегля към получателите си. „Това е стандартна процедура. Приех работата за свършена, без да проследя процеса“, казва пред NPR вече безработната директорка Хоуп Караскюла. „Но честно казано досега не сме изпращали писма с предупреждение, че в клас ще говорим за изкуството на Ренесанса.“

Трети проблем. Докато показвала снимка на Давид в цялата му прелест, учителка предупредила децата: „Не казвайте на родителите си“. „Това е ярко червена аларма!“, казва Бишъп, и тук поне има право.

„Проблемът не е дали децата би трябвало да виждат тези снимки, или не. За Бога, та ние сме класическо училище! Защо да не показваме Ренесансово изкуство на децата? Още повече, че родителите знаят какъв е образователният план. И имат правото да са уведомени по всяко време, ако детето им се сблъсква с противоречива снимка или тема в материала“, добавя Бишъп.

Един момент. Ако родителите знаят какъв е образователният план, защо трябва да бъдат уведомявани изрично за него? Не са ли наясно, че в едно класическо училище най-нормалното нещо е да се говори за Ренесансово изкуство?

А случайно да си спомнят, че то включва голота?

Ако семействата не познават концепцията на това образование, защо въобще децата им кандидатстват за прием в училището?

Според Бишъп е грешка родителите да не знаят какво ще види детето им в клас. А може би родителите са направили грешка да запиша децата си в Класическо училище без да знаят какво представлява образователния план въобще.

Струва си да попитаме тримата оплакали се от снимката на Давид. Двама от тях са протестирали, защото не са били информирани предварително за „чувствително“ съдържание в учебния процес. Третият е счел снимката на Давид за „порнографска“.

„Родителят е авторитетът тук. Той е в правото си. „Учителите са експерти? Имат цялото познание? Шегувате ли се?“, пита Бишъп. „Познавам доста добри учители, но да ги признавате за последна инстанция, значи, че сте на по-силни лекарства от мен.“ Значи в общи линии казваш, че учителите, които си наел, не са достатъчно квалифицирани да си вършат работата. Тогава защо, по дяволите, ще изпращам детето си при вас?

Разбира се, „справедливо“ е да дадем административна власт на родителя, който смята снимката на Давид за порнографска. Очевидно той не е наясно, че голите портрети са често срещана практика още от времето на Вавилон и Древен Египет.

Гърците са асоциирали голотата с красотата, силата и съвършенството на боговете

Подобна символика голото човешко тяло има и за артистите през Ренесанса, които са вдъхновени предимно от класическата гръцка и римска култура. За да понатрупаш тези знания, може да ти се наложи да отвориш някоя книжка – предмет под обстрел в обществените училища във Флорида в момента.

Да го кажем така: ако родителят живее през 1504 г., когато е създадена статуята на Давид, и вземе, че я нарече порнографска, ще го замерят с факли за невежеството и първосигналната пуританщина и ще стане за смях във Флоренция.

Класическото училище в Талахаси е финансирано от данъкоплатците и има 500 ученици, 56 от които са в 6 клас. Като другите независими обществени училища в САЩ, образователният му план е дело на Hillsdale College, консервативно християнско училище в Мичиган, свързано с още по-консервативен политически елит. Селекцията в плана е обезпокояваща. Hillsdale пропагандира против фактологично преподаване на история и игнорира „Проект 1619“, дискутиращ робството, расизма и репресиите към чернокожите в САЩ.

Това училище изигра ключова роля в създаването на „Доклад 1776“ на Доналд Тръмп, който уважавани историци заклеймиха като „обидна безсмислица“.

Всеки шестокласник с телефон има достъп до доста по-експлицитно съдържание

Истината е, че всеки шестокласник с телефон влиза в доста по-мрачна и перверзна територия като интернет и вижда снимки, в сравнение с които тази на Давид ще изглежда като бонбонен еднорог. Последна, но важна бележка за изобразяването на голотата в класическото изкуство: размерът няма значение. За разлика от днес, когато щедрият пакет се смята за символ на мъжественост и влияние, едно време не са гонели еротична програма максимум. Преди векове потентността не е била фокусирана във фалоса, а в интелекта, логическото мислене и способността за самоконтрол.

Не знам за вас, но идеята да кажеш „Евала!“ на интелекта ми изглежда като отличен урок за възмутените от снимката на Давид родители. За създадено през 2020 г. училище е иронично колко малко прозорливост и знания проявяват създателите му, а мъдростта си трябва да я търсят с карта и фенерче.

Mоят съвет: събудете се и си създайте визия за бъдещето и смисъла. Ако не знаете как трябва да изглежда, има една статуя във Флоренция, която ще ви каже всичко…

Автор: Брус Маймен. Маймен има 30 години стаж като журналист в радио и различни печатни издания. Работил е за Yahoo, The San Francisco Chronicle и The Sacramento Bee.