Цветелина, с която припадаме на плажа. От смях

Някои книги вървят като топъл хляб, други като хляб от лимец, а трети като ледени коктейли на плажа, какъвто е случаят с ЛЕЙДИ ГЕРГАНА на издателство Пощенска кутия за приказки. За миналата седмица книгата е в топ 10 в класацията на „Хеликон“ за художествена литература, така че решихме да потърсим авторката ѝ Цветелина Цветкова и да разберем малко повече за нея и героинята ѝ.

Много се радваме да ви я представим, защото досега Цвети е била повече зад кадър, а ако не е зад кадър, се изключва от всичко земно на някой къмпингарски плаж. Ние обаче ѝ разбихме месинджъра от съобщения и ето я в рубриката Жените могат всичко, за да ни разкаже къде е била досега и как се пише книга изцяло на северозападен диалект.

**Цветелина Цветкова е родена във Видин. Завършила е психология с дипломна работа на тема** **“Проблемът за сексуалността във възгледите на Фройд“**. Не е работила нито един ден по специалността, но за сметка на това е работила какво ли не друго, изискващо познание върху човешката душа. Има 11-годишен опит в телевизията, където е била част от екипите на предаванията „Страх“, „Пълна промяна“, „България търси талант“ и още много други продукции.
Била е втори асистент режисьор в сериала “Седем часа разлика”, а после и в друг сериал – “Недадените”. Има стаж и като PR. Пише известно време за lifebites.bg.
В момента работи като асистент режисьор в **ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс** **в НДК. Пяла е в хор като солист. Обича да пътува и да е край морето колкото се може повече.**
**Много обича животните и Depeche Mode. Зодия Близнаци.**
СНИМКА: **Фелия Барух**

– Здравейте, Цветелина, кажете ни защо се отказахте от психологията, която сте завършила? Има ли конкретна причина или просто животът ви метна в друга посока?

Смятам, че човек трябва да знае докъде се простират възможностите му. Аз съм прекалено емоционална и това щеше много да ми пречи, ако бях решила да се занимавам с терапевтична дейност и да помагам на хората. Това е много сериозна работа и ако не си готов, не бива да си играеш с проблемите на хората. Психологията е много интересна материя и ти помага във всички сфери от живота, така че не мисля, че сгреших като се насочих в друга посока. Да, животът ме метна и аз му се дадох.

– Как психологията ви помогна по време на 11-годишната ви кариера в телевизията?

Много ми помогна. В шоуто „Страх“ бях главен координатор на участниците. Имаше много моменти, в които те се нуждаеха от подкрепа и разговор преди изпитанието. Малко му трябва на човек. В “Пълна промяна“ може би най-много ми помогна психологията. Според правилата, участниците трябваше да бъдат напълно изолирани от семействата си по време на преобразяването си. Имаше много сълзи, кризи и критични моменти. От другата страна, звъняха роднини, разстроени деца, съпрузи и родители. Беше много тежко, а аз бях човекът от екипа, който се грижеше за всички тях. Смятам че се справих. С някои, след толкова години все още сме близки приятели. Ходим си на гости и се чуваме.

– Разкажете ни за работата си като асистент режисьор в ДНК и за най-интересните проекти, в които сте участвала?

ДНК е пространство за за съвременен танц и пърформанс, част от структурата на Националния дворец на културата. Преди да започна работа там, никога не се бях сблъсквала с този вид изкуство. Беше ми странно и ново. Много по-различно е от повечето неща, които бях гледала дотогава. Сега вече ми харесва много и ми е изключително интересно. При нас се провеждат международни фестивали, гостуват ни едни от най-популярните хореографи и танцьори от цял свят.

От есента продължаваме и проекта „Извинени присъствия“ – артисти, танцьори, хореографи и режисьори ходят в училищата да се срещат с децата и да им разказват за съвременният танц. Виждам, че все повече млади хора се интересуват от тази материя и това е много хубаво. Работя с много готини хора и се чувствам добре там.

– Преди да ни разкажете за книгата „Лейди Гергана“, споделте как започна историята ви с „Пощенската кутия за приказки“?

Нямах никакво намерение да пиша книга. То така си стана. Като повечето хубави неща в живота. Пиша за кутията вече почти пет години. Историята ми с проекта на Гери Турийска започна, след като колелото ми падна в коридора на таванчето, в което живеех, и затисна вратата на банята, докато бях вътре. Вратата се отваряше навън и половин час се борих да изляза… Накрая разбих вратата и така излязох. Малко след случката пуснаха тема „История с велосипед“. И това беше първият ми разказ за кутията. Поли Генова го прочете.

– Казвайте сега коя е тази лейди Гергана, има ли си прототип героинята?

Миналата година, точно на Гергьовден, темата на кутията беше „Гошо II“. Малко преди това си бях „на“ Видин, аз съм от там, и тогава чух един разговор между двама местни на пазара. Много се смях и реших да напиша разказа за Гошо на северозападен диалект. И така се роди Гергана. Кметската дъщеря от едно северозападно село.

Она си живее тама и много си ѝ харесва, що е кметската дЪщера и се си е правила кво си сака. Тя е много работлива, смешна, грижи се за дЕда си и за баща си и обича да пие ракия. Любовта я спохожда изненадващо и това обръща целия ѝ живот.

Тя прилича на мен и на няколко от моите приятелки. Демек е много симпатична мома. Има доста абсурдни моменти в нейния живот, но повечето от тях са истински истории, които са се случили на мен или съм ги чула от някой друг. Публиката на кутията я хареса и я прие много топло. И тогава Гери ми предложи да я развият и да напиша книга.

– Какво ви беше най-трудно при писането на книгата и в каква обстановка ви вървеше най-гладко мисълта? Отцепихте ли се някъде?

Много я мислех тази Гергана, какво точно да ѝ се случи в тоя живот.
Имах вече две истории, които бях написала и трябваше от тях да развия останалите. Всяка идея, която ми хрумваше пишех в един тефтер, записвах си на телефона или исках листове по баровете да си маркирам някакви неща.

Накрая помолих Гери да ми даде краен срок, защото аз само така се събирам. Зодия Близнаци съм и редът и дисциплината не са мои приятели. Затова имам нужда от граници и срокове, за да се накарам да свърша работата до край. Взех си отпуск за две седмици и по цял ден висях с лаптопа по кафенета с малко хора. Доста продуктивни седмици бяха. И тогава ми излязоха много истински истории, които бях забравила. И те оживяха отново с Гергана.

– Иначе как си представяте идеалната среда за писане на книга?

Аз съм едно огромно клише. Палатката, караваната, едно море отпред. Това е моето вдъхновение и идеална обстановка за писане.

– Кои са ви любимите литературни героини?

Обичам Пипи. Супер шантава е и толкова свободна. Манюня на Нарине Абгарян също ми е любима, както и Холи Голайтли на Труман Капоти от „ Закуска в Тифани“. Обичам странните и нестандартни жени и техните шантави истории.

– Като човек, който се занимава с творчество сигурно много лесно се отегчавате – споделете някакви тактики как се измъквате, когато усетите, че нещо почва да ви става еднообразно, как си правите живота интересен?

Ще цитирам любимия ми Труман Капоти: „В по-голямата си част животът е толкова скучен! Сменяме марката цигари, жилището си, вестника, в който пишем, влюбваме се и губим любовта – това са нашите начини лекомислено и сериозно да въстанем срещу небивалата скука на всекидневието“. Скуката е нещо, което ме побърква и аз непрекъснато се боря с нея по всякакви начини.

– Понеже сме в летния сезон, споделете някой ваканционен гаф от живота на Лейди Гергана?

Лейди Гергана има невероятна история в Лозенец. Описала съм я в книгата. Това е моят начин да си кажа какво мисля за застрояването и мръсното море. Голяма болка ми е това. Ма Гергана добре си го е казала.

– И за финал – пет книги, които горещо ни препоръчвате за плажа?

Манюня пише фантЪстичен роман, Нарине Абгарян
Копелето на Истанбул, Елиф Шафак
Лятно пътуване, Труман Капоти
Преводачът на болести, Джумпа Лахири
До луната за шишарки на Васил Русев-Чайката – голям смях е! Фредрик Бакман е доста приятен за плажа също.