Бялата лястовица

Текстът на Александрина Морунова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Няма да чуете история за някоя известна дама. Няма и да ви занимавам колко таланти има жената, за която ще ви разкажа. Ще ви разкажа за една чакана бяла лястовица. Жената, която цял живот прави всичко!

От това да приготви вкусна храна, да научи децата да четат и пишат, да прегърне децата си, та чак до пренареждане на керемидите по покрива на бащината къща. Жената, за която ви говоря, винаги е получавала от живота много, но с много труд. И без късмет, защото животът много ѝ е отнел. На моменти всичко! Но плаче ли!? Страда ли!? Влачи ли се по земята!? Търси ли виновни за тежката си съдба!? – Никога!

Това е жената с най-перфектното червило. Винаги облечена стилно, с добре лакирани нокти, винаги сресана коса. Винаги с вдигната глава. Макар да съм родена като фина дребничка дамИЧКА, от мен тази жена направи воин. Във всички смисли на думата.

Заради нея днес умея да сготвя прекрасна вечеря за десетима, да разговарям за екзистенциализма и за фондовата борса, да лепя плочки и да фугирам камък, да си ушия модна дреха от стар чувал, да се усмихвам и да подавам ръка на хората, които имат нужда от нея.

Не бих повярвала, че може толкоз сила да е събрана в едно женско тяло и толкова добрина в едни очи, ако не познавах своята майка. И ако мислите, че съм прегръщана и вайкана за всяка драскотина, лъжете се. Веднъж ми каза, че след време ще ѝ благодаря, че не съм глезено дете.

Винаги съм учена да заслужавам и да оценявам каквото имам. И сега умея да се справям с всичко. Мога сама, защото тази жена ме е учила да се справям така, че да нямам нужда от помощ. Ако помощ дойде, да я оценявам, но да не я чакам.

И тя никога нищо не иска. Не очаква, не държи да получи. Едно, едничко нещо мечтае. Вперва поглед през прозореца и чака бяла лястовица. Мечтае да я види за миг, за да ѝ даде надежда.

Ако видите някъде бялата лястовица на мама, моля ви, пратете ѝ я, само да я зърне. Няма да я гони, няма да я затвори. Иска само да я види.

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.