Текстът на Александрина Андонова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.
Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.
Изобщо имали ли сте детство на село, ако баба ви не е кръщавала козичка на ваше име, не ви е отделила специална мотичка, за да копате градината заедно и не ви е дала да ù разрушите къщата и двора съвсем без проблем?
Спомням си и като филм пред очите ми се виждам малка, омазана с кал, колената ми в рани, тревогите ми бяха само каква беля да свърша днес и как баба и дядо да не ме хванат.
Сутрин баба ми даваше един купон и 20 стотинки, за да взема хляб. „Абе, бабо – казвах – колко си смешна! Това не е купон, това е картонче просто!“ – и баба ме гледаше с недоумение. И аз нея гледах така, какви купони са ù в главата на тази жена, мислих си, какви неща ми говори това дете, мислила си е баба.
Най-любимо ми беше баба като отиде да пие кафе в някоя съседка, да забъркам една кофа с кюфтета от кал и да ги „пека“ на умерена фурна на дувара. Ама от външната страна, хууубаво да се вижда отвсякъде.
Сега си представете как съм наплескала една голяма кофа с кал, мажа кюфтета, цялата съм в кал, а дувара е нареден с кръгли неща, по земята кал и, абе… сякаш това не ми стигаше, ами слизах до мазата, където баба и дядо държаха много вестници и ги взимах, домъквах една малка масичка пред къщата и ги продавах.
Бях написала на един лист „Продавам вестници: ползвани – 80 ст., цветни – 1 лв.“. Страхотна бизнес ниша, мислила съм си навярно, само че всичко беше страхотно, докато баба не се зададе от ъгъла и не види цялата каша, която бях сътворила.
Много беше смешна как хем ù е смешно, хем бърза да ми събере чаршията, за да не гледат хората. И така, кюфтетата ми бяха безмилостно почиствани с маркуча, а вестниците ме пращаше да ги прибирам, а аз се зачитах в тях и там, в мазата откарвах още час, два в четене и разглеждане.
След тази успешна беля, се залавях за нова – с мотичката копаех дупки из двора, наливах ги с вода и ги превръщах в море. Няма да казвам, че баба беше стъпвала в такава дупка и главата ми какви ги чу тогава, само ще кажа, че ме прати да спя на втория етаж и всъщност добре ми се отрази.
После, когато вече беше време да си идва козичката ни, с баба двете отивахме да я чакаме. И тук вече е най-силен споменът за сладкото, незаменимо безгрижие на моето детство – там, седнала на ъгъла на един дувар, чакаща козичките по залез, аз бях най-щастливото дете на света.
Там, с една пръчка рисувах по земята, в джобчетата си хапвах сливи и си носих хляб, там времето беше спряло, там постигах Нирвана, както се казва. Идваха различни хора от селото и всеки си чакаше животинката, бабите и дядовците си говореха ведро, закачаха ме, беше вълшебно.
И приближаваха животинките, а аз се радвах, че нашата козичка се прибира, а после с баба заедно се прибирахме, защото вече бях уморена от пакости и цялото село вечер заспиваше, за да се събуди на сутринта с нови сили и още по-вълшебно. Има много благословии на този свят и една от тях е да имаш щастливо детство.
Може би ще харесате
Още от С обич за баба
За бабите с любов
Текстът на Йоана Михалкова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват …
На баба крушата
Текстът на С. Гетова е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват …
Буквичката на баба
Текстът на Веселина Тинчева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват …
