Буквичката на баба

Текстът на Веселина Тинчева е част от конкурса на Майко Мила „С обич за баба“, подкрепен от Milkiss, в който читателите ни разказват любимите си истории със своите баби и дядовци.

Майко Мила ще публикува в специалната си рубрика всички текстове, които ни изпратите до 30 ноември 2021 г. на имейл konkursmaikomila@gmail.com, а трима от участвалите ще получат и специални награди от Milkiss.

„Аз съм я отгледала от ей такава“, каза баба на сватбата ми и посочи две педи. Беше много горда, че съм станала такава красива булка, а тя имаше важен принос в порастването ми.

Като съм се родила, баба ми толкова много се е зарадвала, че е поела повечето грижи по отглеждането ми, мама е била студентка и ме е кърмила, докато е четяла за изпити по медицина. Баба винаги казваше, че съм кръстена на нея и името ми започва с нейната буквичка – В, и беше много щастлива!

Обожавах летата при баба в уютната варненска къща с двор, асма с бяло и червено грозде, градинки с рози, гергини, зюмбюли и нарциси. Особено обичах аромата на димитровчетата и сега, през късната есен, този аромат все ме връща в бабиния двор. Въпреки че бяхме градски деца, със сестра ми знаехме как да се покатерим по стълбата и да берем грозде, как да полеем доматите, как да съберем яйцата от полозите на кокошките. А в дъното на двора се радвахме на пухкави и сладки зайчета.

А каква вкусна супа от домашна кокошка правеше баба! Но то си беше цял ритуал: от гоненето на кокошката из двора през скубането на перушина и варенето до сипването на супата в чиниите, разпределението и наричането на коя внучка се пада трътката, за да остане във Варна, на коя крилцата, за да отлети и да се омъжи в по-далечен край на България…

В топлите летни вечери под асмата баба ни приготвяше и поднасяше най-вкусните кюфтета, пържени картофки, салата с печен пипер, с такъв аромат, че още опитвам да приготвя същите, но не ми се получава вкусът. Разказите и приказките на вечеря под асмата с баба, дядо и сестра ми бяха още по-сладки!

А какви бухти правехме заедно! Баба омесваше тестото, даваше ми и аз да пробвам да меся, разточваше с точилката лист, който нарязвах на ромбове, тя пържеше, а ние внучките овалвахме бухтите в пудра захар. Дядо винаги първо дегустираше резултата и след това ние. Любимо!

Обичахме да се качваме на покрива на гаража, оттам на покрива на къщата, баба ни оставяше да си играем, но не ни изтърваше от поглед и все ни казваше да внимаваме да не паднем и да не счупим някоя керемида. Свирнеха ли приятелите да излизаме да играем на улицата, ние със сестра ми тичахме веднага навън. Игрите ни през лятото продължаваха до тъмно и късно. Баба ни викаше да се прибираме, а ние все искахме да останем още малко.

Много обичах следобед като си почивахме, ние внучките уморени от игри, а баба от домакинстване, да разказва истории за рода ни. Разказваше, че нейният баща е работил в Америка на железопътните линии и като се е връщал е успял да създаде три дъщери, едната от които е баба. Майка ѝ е била много красива и сръчна жена. Свекървата на баба ми пък е ходила на поклонение до Божи гроб и затова са ѝ казвали баба Хаджийка, била е много строга и организирана жена. Благословен род.

Бях в десети клас, когато ходихме на екскурзия със сестра ми и майка ми в Пампорово, и от Чепеларе си купихме много красиви цветни и ефектни прежди. Изплетохме дълги, красиви жилетки и като се прибрахме във Варна, веднага ги показахме на баба, все пак тя ни научи да плетем. Баба толкова беше възхитена, така се зарадва, че взе жилетките и тръгна по съседките, нейни приятелки, да покаже колко са сръчни внучките и какви красиви жилетки са изплели!

Като родих сина си, баба каза, че е огромно щастие да има правнук – четвърто поколение след нейното, на децата ѝ и на внучките ѝ.

Толкова е хубаво да знаеш, че баба ще те посрещне, ще те чакат с дядо за празниците, баба ще приготви най-ароматните и вкусни ястия, ще ти се радва и слуша разказите от преживяното през деня, ще ти се обажда всеки ден по телефона, ще те обича винаги.

Post Views: 281