"Агапедия България” и подкрепата за деца, расли в институции, по пътя към мечтите им

Години наред думи и изрази като “дете от дом”, “институционализирани деца”, “деца, лишени от родителска грижа”, “интеграция”, “деинституционализация” се премятаха в устите на разни хора. Тези хора ги даваха по телевизията и част от тях владееха предимно говорене по тези теми по телевизията.

С времето толкова много дъвкахме всичко това, че сякаш изгубихме обществената си чувствителност по въпроса. За щастие хората, които са специализирани в действията на терен, които реално работят с такива деца и от години се борят за реформирането на социалната грижа, не претръпнаха и не се отказаха от битката.

Благодарение на организации като „Агапедия България” много деца, лишени от родителски грижи или живеещи в проблемни семейства, успяват да получат социална, образователна, психологическа и емоционална подкрепа, за да продължат пътя си като осъзнати възрастни хора.

Днес в Майко Мила представяме дейността на “Агапедия България”, защото след броени дни, на 29 ноември, започва тазгодишното издание на инициативата “Щедрият вторник”, в която всеки може да дари за организация и кауза, които приема като свои.

“Щедрият вторник” е глобално движение, създадено, за да върне сърцата ни на мястото им, след като сме ги “похарчили” около Черния петък. Разказвали сме ви и преди за инициативата в интервюто ни с Елица Баракова – изпълнителен директор на фондация BCause, работеща за развитие на дарителството и социалните инвестиции и официален партньор за България на движението #GivingTuesday.

Ще си позволим да я цитираме: „Всяко напомняне, че най-ценните неща не се купуват, е много важно, за да не загубим посоката. Това ще направим и на 29 ноември – ще си припомним кои са истински ценните неща за нас и призоваваме всички да дарят за кауза, която им е на сърце.”

В сайта на инициативата можете да научите повече за нея, а на Платформата.бг и в сайта на Единен дарителски номер (DMS 17 777) е пълно с каузи, които можете да подкрепите. Една от тях е тази на фондация “П.У.Л.С.”, които оказват денонощна подкрепа на хора, пострадали от насилие.

„Ежегодно над 300 души, пострадали от насилие, получават безплатна помощ от фондация „П.У.Л.С.” под формата на психологически, юридически и социални консултации, настаняване в кризисен център или преходно жилище, творчески групи. За да може малки и големи да имат шанс за живот без насилие. Всичко това е възможно благодарение на подкрепата на дарители”, казва Юлия Андонова, директор „Развитие и комуникации“ на фондацията. „П.У.Л.С.” са и една от организациите с активна кампания в Платформата.бг, която можете да подкрепите в рамките (и не само) на „Щедрият вторник”.

Друга такава организация е “Агапедия България”, за която днес говорим с Яна Кръстева. Яна, която е част от екипа и беше така добра да ни разкаже за работата на организацията.

Какво е “Агапедия България”?

Нека го опиша така: семейство, сигурност, подкрепа, възпитание, дисциплина, умения, радост, уют, топлина, усмивки, сълзи, мечти, пътувания, приятелства. Това е организация, която работи от 2001 г. с деца и младежи на възраст от 7 до 20 години, лишени от родителска грижа и от проблемни семейства. В зависимост от индивидуалните интереси на децата, от техните таланти и след професионална оценка на потребностите им те се включват в различни програми за период от една до пет години, често и за по-дълго.

От началото на дейността на фондацията в проектите на организацията са участвали над 250 деца и младежи в риск. Към настоящия момент близо 90% от тях водят самостоятелен, успешно интегриран живот, като упражняват различни професии според завършеното им средно или висше образование.

Мисията на фондация “Агапедия България” е да подобри качеството на живот на деца и младежи в неравностойно положение, което осъществяваме чрез предлаганите социални услуги “Резидентна грижа” и “Информиране и консултиране”. Да научим младите хора да ловят рибата, а не просто да ги нахраним за ден или период от време.

Какви са последствията за децата от институции?

Най-сериозното последствие за децата, които растат в институции, в крайно бедни или проблемни семейства, е, че около тях няма надежден възрастен, който да ги обгрижва търпеливо и последователно. Тези деца са лишени от възможността да изградят привилегирована емоционална връзка със значим и обичан човек. Тази връзка е необходима, за да усеща детето, че е обичано, прието, защитено, способно, важно и значимо за някого.

Ето защо грижата за децата не се осъществява единствено с професионалните задължения на ангажираните във възпитателния процес хора. В нейната основа стои човешката връзка между възрастен и дете, която неминуемо възниква в процеса на съжителство. Връзка, характеризираща се с лични емоционални инвестиции и със загриженост.

Как изглеждаха нещата на терена на социалните услуги през 2001 г., когато започвахте?

По това време правехме първите крачки към осъществяване на реформи в социалната работа и развитието на нови и алтернативни услуги за деца и младежи от институции, деца и хора с увреждания, възрастни хора и други уязвими групи в обществото. Наш основен приоритет бе закриването на старите институции за деца и младежи, деинституционализацията, подкрепата на биологичните семейства на децата, развитието на приемната грижа и подкрепа на семействата, желаещи да осиновят деца.

За нас е огромен успех, че повече от 15 години предлагаме алтернативна грижа за деца в неравностойно положение. Осигуряваме им уютна и сигурна среда за развитие на техния потенциал в почти семейна обстановка. Менторската ни програма също подпомага процеса на излекуване на скъсаните връзки дете-възрастен, като постоянно подкрепяме възстановяването отношенията със семействата им, където това е възможно.

Какви са основните направления, в които работите, и кой е реалният ползвател на вашата услуга?

Основно работим в две направления, но има много придружаващи дейности, които подпомагат осъществяване на целите ни. Социалната услуга “Резидентна грижа” представлява малка семейна къща в южен столичен квартал, в която се обгрижват и възпитават денонощно деца от 6 до 19-годишна възраст. В момента имаме два действащи центъра, в които са настанени общо 10 деца между 7 и 18 години.

За тях денонощно се грижи екип от обучени възпитатели, които осигуряват подкрепа на децата във всяко едно отношение. Заедно се грижат за чистотата, пазаруват и готвят, учат и пишат домашни, гледат телевизия, посещават театри и кина – както във всяко семейство. Децата се консултират от социален работник и психолог, които помагат за своевременното преодоляване на препятствията в личностното им израстване.

Всекидневието на децата се доближава до нормалната семейна среда. В почивните дни чистят, организират си екскурзии в планината, в парка или из града. Също така децата имат възможност да канят и посрещат приятели в дома си. По време на престоя им в къщата екипът постоянно търси най-добрите възможности за трайно настаняване в семейна среда – връщане на детето в биологичното семейство или приемно семейство.

По-голямата част от децата остават до и малко след завършване на средното образование. Индивидуалната всекидневна работа с тях за радост дава добри плодове. Над 50% от израсналите в нашите центрове са мотивирани да продължат образованието си във висше учебно заведение.

Какво става с децата след завършване на средно образование?

За да постигаме по-добри резултати, развихме още две програми с помощта на наши приятели и партньори. Едната е “Студенти”. Младежите, които завършат средното си образование в социалната ни услуга, са мотивирани да продължат образованието си. Ставайки студенти, те заживяват в студентско общежитие и се учат с наша подкрепа да преодоляват битови и социални препятствия. Всичко това ги изгражда в процеса на достигане на житейска зрялост.

Докато са в програма „Студенти“, младежите са финансово подпомагани за основните нужди – наем на общежитие, студентска такса, карта за транспорт, учебници и учебни материали. Останалите си нужди покриват сами, като работят и се учат да разпределят финансите според приоритетите си.

Другата програма е по линия на професионалното обучение. Младежите, завършили средно образование, които нямат желание на този етап да продължат в университет, са подкрепяни да реализират уменията си чрез посещение на професионални курсове. Така те усвояват професии като готвач, професионален шофьор, фризьор, масажист, спасител.

Какви съдби стоят зад тежки думи като “институционализация”, “превенция”, “реинтеграция”?

Трудно е да се опише в няколко изречения. Ще се опитам да го направя през очите на едно 7-годишно дете.

“Бях на 7 години, когато майка ми реши да ме отведе в Дом за деца в село Слатино. Там беше една от многото ми сестри. Преди да ме премести, живеехме в селце и макар да нямаше условия за нормален живот, аз бях добре, бях щастлива. Майка ми пасеше крави, нищо особено, но ми харесваше да бъда с нея. Докато добитъкът пасеше, ние се излягахме под едно сенчесто дърво, а аз се сгушвах в ръцете ѝ. Майка ми често пееше народни песни, имаше много силен глас.

Един ден аз отидох при вуйна и вуйчо. Те ми казаха, че майка ми ще ме остави при сестра ми в дом. Аз естествено не им вярвах и не исках да повярвам. Минаха се няколко дни и тя ми каза, че отиваме да видя сестра ми. Само да я видя и се връщаме. Дори ме попита: „Искаш ли да останеш там, а, детето ми, а марципанчето ми?“

Аз ѝ отговорих, че не искам, но това нямаше значение. Нямаше, защото аз щях да остана там завинаги. Отидохме в дома, видях сестра ми. Докато тичахме из големия площад, дойде рейсът, който майка ми чакаше. Тя ми помаха с ръка и с насълзени очи се качи. Застана най-отзад, за да я виждам. Тогава си помислих, че за последен път я виждам. И така беше. Това беше последният път, в който я видях.

Никога няма да забравя този момент. Няма да забравя отдалечаващия се рейс, в който моята майка пътуваше далеч, далеч от мен. Минаха години, аз останах в дома. А така исках да живея в истинско семейство…

Съдбата на това дете, вече пораснала жена, е, че на 12 години, след закриване на дома, поради процеса на деинституционализация попада в нашата социална услуга. На16 години, след много работа и подкрепа на близките ѝ, тя бе реинтегрирана в семейството на леля си. Подкрепата ни продължи до навършване на пълнолетие, като след това продължи и докато завърши висшето си образование в НСА и полицейската академия.

Благодарим ви за тази история и най-вече – за нейния финал, който можеше и да е по-различен, ако я нямаше вашата подкрепа. Кажете ни за финал защо инициативата “Щедрият вторник” е важна за вас и за организации като вашата?

Инициативата е важна за нашите организации и неправителствения сектор, защото така можем да разкажем повече за нашата работа, успехи, трудности и предизвикателства. Чрез представянето на конкретни съдби, казуси или нужди насочваме вниманието на обществеността не само към решаването на конкретни случай, но и към подкрепа в дискусиите на законодателни промени, подобряване на социалните услуги, подкрепа на семейството и др. Разбира се, привличането на финансов ресурс за подкрепа на дейността ни е важен аспект от инициативата.

С приключването на календарната година си правим и равносметка на постигнатото. С удовлетворение поглеждаме към успеха при връщането на едно 14-годишно момиче при баща му и баба му след дълги премеждия и усърдна работа по случая. Пожелаваме си през следващата година да успеем да помогнем на още от децата ни да сбъднат мечтата си за дом и семейство и да подобрим още качеството на предлаганата грижа. За нас няма по-добра цел от това да подкрепяме сбъдването на мечтата на всяко дете да има дом и семейство, уют и сигурност, приемане и любов, сълзи от радост и усмивки.

На снимката горе: екип „Агапедия България“

Подкрепете „Агапедия България“ в кампанията им в Платформата.бг.

Post Views: 288

#Агапедия България #закрила #кауза #П.У.Л.С.#Платформата.бг #подкрепа #фондация #Щедрият вторник