6888 – батальонът от пощаджийки, сортирал 40 млн. пратки през Втората световна война

Сортирането на поща не изглежда някаква колосална задача, но в разкъсваната от Втората световна война Европа, това не е точно така. Особено за Централната поща – 6888-ия батальон – единствената част от Женския армейски корпус, съставена изцяло от чернокожи жени.

До 1945 г. приблизително седем милиона военни, служители на Червения кръст и правителствен персонал от САЩ са били разположени в Европа. Пощата е спасителната линия, свързваща ги с дома. Същевременно това е и единственият начин семействата да поддържат връзка с близките си на фронта.

Според Кимбърли Гиз, старши куратор на Националния музей на Втората световна война в Ню Орлиънс, повече от 3,3 милиарда пратки са преминали през военните пощенски служби, за да стигнат до фронта само през 1945 г. Изобилието от поща и недостигът на квалифицирани пощенски служители, които да я сортират, водят до огромно натрупване на писма и пакети. Включително на такива, пратени три години по-рано.

Армията на САЩ се нуждае от хора, които да подредят хаоса. И се решава, че новосъздаденият 6888-и батальон е правилната единица за тази задача.

Резултатът е повече от успешен. Според висшестоящите на батальона ще са му нужни поне по шест месеца във всяко място, където са разпределени, за да се оправят с пощенския хаос. Вместо това им отнема по три. 77 години по-късно частта получи заслужената си награда – Златен медал на Конгреса. Това е най-високата награда, присъждана от висшия орган на законодателната власт в САЩ.

Невъзпяти герои на своето време, това е история за тяхното невероятно пощенско майсторство.

Историческа мисия в чужбина

От повече от 140 000 жени, които служат в женския армейски корпус на САЩ по време на Втората световна война, около 6500 са чернокожи. Армията създава батальон 6888 в края на 1944 г. и включва пет роти с общо около 850 жени. Те са командвани от майор Чарити Адамс, която завършва войната като подполковник. Така Адамс се превръща в най-високопоставената чернокожа жена по време на войната.

Макар частта да не се насочва към фронтовата линия, войници ѝ трябва да преминат през седмици основно обучение. Включително преодоляване на трасета с препятствия и тренировки с противогази, разказва Гиз. Армейски историци допълват, че жените изучават вражески самолети, кораби и оръжия. Учат се да се качват и евакуират от кораби и дори ходят на походи със снаряжение.

Батальонът е разгърнат в Англия през февруари 1945 г. Шест-три-осмици пътува с кораб в гъмжащите от подводници води до Глазгоу, Шотландия. При пристигането си жените веднага вкарват в действие наученото, защото немска ракета V-1 избухва близо до дока. След това се качват на влака и отиват в Бирмингам, Англия. Там започва работата им по натрупаната поща.

Задача е сложна. Те не само сортират пощата. Тяхната основна задача всъщност е да повишат морала на всички сили на САЩ. Повечето войници на първа линия не са получавали поща от месеци и отрядът започва истинска мисия. Жените работят 24 часа в денонощието, разделени на три смени. Пресяват, сортират и пренасочват натрупаните писма. А тъй като са самостоятелна единица, управляват собствено помещение за снабдяване, моторен парк и столова.

Студено, мрачно и сложно

Още при пристигането си в Бирмингам жените от 6888 заварват огромни купчини поща, достигащи тавана на складовете. Шест от тези складове са всъщност хангари за самолети, пълни с коледни подаръци. Според публикация на Института за военни изследвания на армията те са върнати след Арденската офанзива. Това е най-голямата и кървава битка на САЩ във Втората световна война с над 60 000 жертви. Складът е със затъмнени прозорци, за да предпази обитателите от нощни въздушни нападения. Тъмната среда обаче води до неочаквани странични ефекти – стотици плъхове. Те търсят пакети с торти и бисквити, лесна плячка в неотопляемите и лошо осветени помещения.

Работата има и други усложнения – жените попадат на получатели с еднакви имена. Докладите показват, че има 7500 мъже на име Робърт Смит. Отделът също трябва да разследва и дешифрира парчета поща, които съдържат само прякори на получателите или нямат достатъчно адреси.

Тъй като войската, в опит да притисне германците, непрекъснато се мести, много от опитите за доставки са отхвърлени. След това частта сортира отново върнатата поща, търсейки новото местоназначение за нейния получател. Според Армейския институт за бойни изследвания всяка поща е била обработвана 30 дни. Ако получателят не може да бъде открит за това време, писмото се маркира като недоставено и се връща на подателя. Същото важи и за починалите – военнослужещите от 6888 имат незавидната задача да се справят и с тази обратна поща.

17 милиона пратки за три месеца

Армейски историци твърдят, че в Бирмингам военните от 6888 са обработвали 65 хил. пратки за 8-часова смяна. И са изчистили 6-месечното изоставане само за половината от това време. А става въпрос за общо около 17 милиона пратки.

След края на този сизифовски труд през юни 1945 г. жените са изпратени в Руан, Франция. Мисията им продължава, въпреки че войната в Европа е свършила. С помощта на френски цивилни и германски военнопленници отрядът изчиства изоставане с размер, подобен на онзи в Англия. И то със същата бързина.

През октомври 1945 г. частта е изпратена в Париж. Но шест-три-осмици е с около 300 войници по-малко – те са демобилизирани заради края на войната. Това води до по-ниска работоспособност и проблеми с морала. Заради лишенията, които французите претърпяват по време на войната, жените от поделението трябва да се справят и с куп кражби на пакети. Те обаче разследват тези случаи, работейки с местните жители, и дори си връщат част от тях.

Устойчив сексизъм и расизъм

Жените от 6888 получават висока оценка за работата си и често се случва военни да им благодарят по улиците. Дискриминацията поради цвета на кожата и пола обаче също е често срещана. Според Националния музей на американската армия (НМАА) няколко чернокожи военнослужещи предположили, че жените са изпратени в Европа, за да им осигурят компания – идея, която 6888 бързо изяснява. Но когато Червеният кръст им отказва достъп до техния клуб и вместо това отваря сегрегиран клуб за жените, батальонът не стъпва в него. И така показва всеобщото си неодобрение от подобно отношение.

Според НМАА някои от баскетболистките на звеното са били поканени да играят в отбора на звездите на армията. Поканата обаче е отменена, когато армията научава, че жените са чернокожи. Смесването на раси тогава е против политиката на армията – дори за спортни отбори. 6888 обаче намира и тук колая – през същата година печели Европейското първенство по баскетбол за военнослужещи в Европа.

Дискриминацията придобива абсурдни размери, когато трима членове на отряда загиват в катастрофа с джип в началото на юли 1945 г. Военното министерство не предоставя средства за погребенията им. Отделението събира собствени средства и ги погребва в американското гробище в Колвил-сюр-Мер.

Дългоочаквани почести

До март 1946 г. всички жени от 6888 се завръщат в САЩ и отрядът е разформирован. Неговите членове получават медала за Европейска африканска и близкоизточна кампания, медала за служба на женския армейски корпус и медала за победата във Втората световна война. И свършеното от тях потъва в забрава.

Това обаче бавно се променя. През 1981 г. много от тях се завръщат в Англия и Франция, където са отличени за своята военна служба.

След това историята на 6888 е включена в изложби, образователни програми, документални филми и публични церемонии. Освен това се издават книги за отделението. През 2018 г. в тяхна чест във Форт Ливънуърт, Канзас, е издигнат паметник. Година по-късно 6888 получава наградата за заслужил отряд.

На 28 февруари 2022 г. Камарата на представителите приема законодателство за награждаване на 6888 със Златен медал на Конгреса.

Президентът Джо Байдън подписва двупартийния законопроект на 14 март, а церемонията по връчването на наградата се провежда на 15 юни. Живите членове на 6888 се броят на пръстите на двете ръце. Но мястото им в историята на Втората световна война е запазено.

Източник: defense.gov