5 причини защо майките не говорят за следродилната депресия

Чували ли сте за следродилна депресия? Щом сте при нас, в Майко Мила!, е много вероятно не само да сте чували за нея, но и да сте я изживявали (или още да я изживявате).

Ако искате да прочетете повече по темата, набързо припомняме няколко текста – Следродилното изтощение може да трае 10 години!, Депресията не пита кога ни е удобно да дойде, Скъпи, депресирах се!

А сега обръщаме внимание и на 5-те основни причини, поради които наскоро родилите жени не желаят да говорят за следродилната депресия. Авторът е Хана Мърфи за Romper.com.

******************************

Когато станем майки, всеки очаква от нас да хвърчим в небето от щастие (вижте текста Когато майчинството не е сбъдната мечта).

От нас се очаква всеки ден да засияваме, когато погледнем бебето си, и да сме влюбени в новата си роля, новата отговорност и новата ни допълнителна идентичност на “майка”.

Но макар пристигането на малкото същество да е наистина абсолютно радостен повод, не всички жени се чувстват по този начин, особено ако жената страда, често скрито, от следродилна депресия.

Следродилната депресия се случва шокиращо често – 1 на 7 майки преживява следродилна депресия, така че защо не говорим за това? Защо не споделяме нашите истории и защо обсъждаме лечението?

Отговорът, за съжаление, е заради стигмата и срама.

Защо една родила наскоро жена иска да запази следродилната си депресия в тайна, зависи изцяло от нея и е решение, което тя е взела по различни причини. Тези причини са също толкова уникални, колкото и болезнени за всяка жена, която страда мълчаливо и скрито. Авторката на материала споделя, че тя самата е била в пълно отричане на собствената си депресия и я е криела в себе си прекалено дълго.

„В крайна сметка, изпаднах в такава дупка и стигнах до такова дъно, че самата аз се ужасих и трябваше да се заключа сама в стая, за да не крещя или да не ударя нещо. Това ме изплаши толкова много, че най-сетне си дадох сметка, че показвам признаци на следродилна депресия и единственото нещо, което мога да направя, е да потърся помощ.“

Защо майките не говорят за следродилната депресия?

Чувстват се виновни

Усещат вина, защото че не чувстват както са им казали, че “трябва” да се чувстват, след като родят бебе – това е невероятно често срещано сред жените, страдащи от следродилна депресия.

Майчинството непрекъснато ни бива представяно като блажено и вълнуващо време за една жена и нейното новородено. Виждаме го по телевизията, в списанията и книгите и навсякъде, където погледнем. Непрекъснато сме бомбардирани с образа на майката, която любящо се взира в очите на новороденото.

Всички тези образи карат една жена, която страда от следродилна депресия, да изпитва болезнено тежка вина, защото не се чувства по същия начин.

Мислят си, че нещо не им е наред

„Какво ми става?“ се питах всеки път, когато гледах сина си и не се чувствах по начина, по който съм си мислела, че ще се чувствам. Той беше идеален, красив и здрав. Имаше рошава косичка и големи сини очи. Обожаваше да го гушкам, затова не разбирах защо това чувствто не е взаимно?

Чувствах се като най-лошия човек на света, задето не изпитвах същата обич, колкото си представях, че бих изпитвала. Имах чувството, че не ставам за майка, че не заслужавах страхотното момче, което Господ ми беше дал, и че вече съм ужасна майка, преди дори наистина да съм разбрала какво е да си майка.

„Разбира се, че обичах сина си, тогава и сега, но на фона на всички промени около появяването му, се чувствах гневна. Дълбок, яростен и срамен гняв, който ме държеше будна през нощта в малкото часове, в които синът ми спеше. Знаех, че греша, но не можах да разбера защо. Защо не го обожавах? Защо не изграждах връзка и не се сближавах със сина си? Защо не се гордеех с новия си живот? Просто ЗАЩО?“

Не искат да им слагат етикет

„След като осъзнах, че страдам от следродилна депресия, не казах на никого, дори на съпруга ми или на най-добрия ми приятел. Страдах скрито, защото не исках да ми слагат етикет на човек, който се бори с психическо заболяване. За съжаление, този етикет съществува именно защото нашето общество стигматизира психичното здраве и психическите заболявания.

Рационално си повтарях, че стигмата е погрешна, вредна и опасна и че няма причина да се срамувам. И все пак, когато страдах най-силно от следродилната депресия, този срам беше нещо, от което не можех да се отърся. Не исках етикета “депресия”, макар че това беше нещо извън моя контрол. Това ме накара да се чувствам слаба и уязвима, две неща, които не съм свикнала да чувствам.“

Хората ще си помислят, че не обичат децата си

Да, усмихвах се по време на многото гостувания на приятели и семейства, които идваха вкъщи след раждането на първия ми син. Не исках някой да мисли, че не мога да се справя с новата си роля на майка, затова се смеех, разказвах вицове и носех щастливото лице за пред хората, все едно всичко “в рая” беше наред.

После, посред нощ, когато бяхме сами със сина ми, се отпусках отново. Когато трябваше да гушкам и люлея бебето си, за да заспи, след като се е нахранил, аз просто го слагах да седне до мен и се борех с объркването и неописуемата болка, която чувствах.

Осигурявах му всичко (покрив над главата, топло одеяло, много храна), но чувствах, че някак не мога да го възпитам по любящия начин, който се очакваше от мен. Вместо да си позволя да чувствам собственте си емоции, аз просто минавах през тях без да ги обмислям.

Страхуват се, че ще бъдат съдени

Нашето общество оказва много силен натиск върху новите майки. Принудени сме да чувстваме, че трябва да изглеждаме и да се държим по определен начин и, ако не го правим, значи нещо не ни е наред.

Карат ни да се чувстваме като провал, ако образът на собствения ни живот не отговаря на очакваната картинка, която обществото си е измислило за нас.

Карани сме да се чувстваме слаби, негодни и лоши майки, ако не отговаряме на стандартите, които някой друг е поставил. Това не е справедливо и никой не бива да се крие в тъмнина, когато страда.

Никой не трябва да е принуден да се преструва, че се справя, докато в действителност се държи на един тънък конец, който може да се скъса всеки момент. Никой не трябва да бъде каран да се срамува или да се чувства самотен или слаб, защото страда от следродилна депресия. Никой. И никой не бива да се страхува да говори за това.

Затова нека говорим.

Post Views: 1,277