30 часа "почивка" в планината

Много е хубаво човек да отиде с децата на планина един уикенд. Да покарат ски, шейни, да поиграят в снега… Особено след тежка седмица. Ангела Антонова ни сподели за нейната кратка, но сладка почивка в планината в конфигурация 2-3-5: две майки, три деца, пет чанти. Много е спокойно и лежерно. Убедете се сами.

Това е една история за летящи документи и 30 часа “почивка в планината” след изключително “спокойната” ми седмица като самоСТОЕН родител, тъй като мъжът ми беше в командировка.

Всичко започна с решението 5 момичета (2 майки и 3 деца) да се качим на Пампорово, за да покараме ски. На теория беше чудесно, на практика: 2 коли, 2 жени, 3 бъдещи жени, около 5 чанти и още толкова чантиЧКИ с багаж – ръкавички, термо чорапи, термо екипи, шапки, шалове, ушанки, каски, очила, телефони, таблети и всички останали ненужни неща.

Тръгваме организирано и стегнато, по-рано от предвиденото, качваме се навреме, хапваме, малко ни притесняват тези -14 и вятърът, който прави усещането на поне -18, заради децата (ние пием греяно вино), но все пак рискуваме и всички сме на пистите. Денят мина успешно, децата пореваха с измръзнали крака, ръце и носове, но си изкараха часовете, ние направихме няколко спускания и се запъти този отбор към хотела…

И там – с изключение на натъпкването в асансьора на целия този арсенал – всичко беше нормално. Вечерта мина много нормално, нищо че се оказахме в един доста оборотен ресторант и аз се наложи да го напусна почти връщайки прекрасната салата (която само успях да опитам) върху гост-изпълнителя. Е, ако сте били в ресторанта, може да са ви направили впечатление едни летящи плюшени мечки с размерите на децата, които ги подмятаха, но това беше, защото всички ни гледаха с неодобрение, докато се настанявахме. Кой иска в събота вечер деца на съседната маса? И то повече на брой, отколкото са възрастните…

И тук идва интересното. Пропускам много неща, но напускаме хотела – пак с целия багаж, много по-хаотично събран, навън вали сняг, духа много силен вятър и е виелица. Отварям колата, още преди да съм оставила багажа, за да пусна Лина да влезе на топло. Колко да е топло в колата на -20?! При което вятърът се завърта вътре върху документите, които цяла седмица се возят на таблото ми, защото беше “спокойна” седмица.

Документите са в джоб, но излитайки нагоре се пръсват, аз хвърлям саковете и започвам да търча напред-назад, но не знам кое по-напред да гоня! 10 листа хвърчат насам-натам, аз тичам и скачам под тях и крещя “Не, не, нееееее, моля те”. (Тук има едно падане на лед и най-бързото ставане в живота ми.)

Така стигам до съседния хотел, където група хора си чакат бусчето за пистите и ме питат „Какво гониш, момиче?”. М? Ко? М? Как да кажа, че гоня документите за колата си. Те си заминаха безвъзвратно и аз просто приех, че това е от онези ситуации, в които виждаш как всичко се скапва, обаче просто няма какво да направиш.

Върнах се в колата. Паля, светна лампата за антифриза… Нищо, наложи се да отидем до една бензиностанция, която не беше в плана за деня, включващ карането на шейни, но и двете коли се оказахме там. Тръгваме да тръгнем, но на ключа за колата на приятелката ми му пада батерията.

Сериозно?! Да! Пиши в YouTube “Хау ту оупън кий фор би ем дабъл ю”… Защото мъжете наоколо ги беше страх, че ще счупят ключа, пък той струвал не знам си колко… Какво знае един мъж за 5 жени, опаковани до ушите, които са в колите от 1 час и вече само 2 от тях се надяват да карат шейни. (Но и те накрая не караха нищо.) Разглобихме ключа, свалихме батерията и айде обратно с другата кола да търсим батерия в хранителните магазини в Пампорово.

Стига толкова! Тази вечер ще сънувам как свалям и слагам ръкавици, гоня летящи документи, повръщам върху певец, сипвам антифриз, разглобявам ключ и така отпочинала и спокойна ще започна седмицата.

Post Views: 1 537