15 септември е, мили родители! Разбира се, вие едва ли сте пропуснали този факт – най-малкото, както казва любимата ни Оля Идва – това е денят, в който цветята отново са на цената на ботокса.
На този ден Майко Мила! изпраща две деца на училище, и двете – на Елисавета (тя просто има толкова много деца, че покрива почти всички видове образователни институции – ясли, градини, училища и занимални, и непрекъснато изпраща някой някъде). Стискаме палци на двете ученички, пожелаваме им да им е интересно в училище и да се разбират с учителите си!
А аз, Красимира, все още не изпращам никого в училище, но пък пазя скъпи спомени от времената, в които посещавах такова.
Всъщност, ЧЕТИРИ такива. Сега ще ви разкажа за тях.
Ученическата ми кариера започна в 20-то училище. От този период не помня почти нищо, освен че ходех с отвратителна синя престилка – в нея скрих лъжицата, която откраднах от училищния стол. За какво ми е била лъжицата – нямам представа, но със сигурност не е било от битова нужда, защото у дома си имахме достатъчно. Вкъщи скрих лъжицата в големия, жълт телефонен указател и накрая се отървах от уликата, като я метнах през балкона върху релсите на трамваите, влизащи в тунела на НДК.
Пак тогава в съчинение по родна реч написах, че Тодор Живков е „предател на ЦК на БКП“, вследствие на което имаше спешна родителска среща на 4 очи и след това с баба ми изчегъртахме грешката в тетрадката посредством бръснарско ножче.
Да вдигнат ръка хората, използвали прародителя на гумичката – бръснарското ножче!
Ориентир във времето: По телевизията даваха Изаура и за всякакви здравословни неразположения се пиеше бисептол или амидофен.
81-во училище: Помня как баща ми (ядрен физик) каза на майка ми (лекар) да напише писмо на другарката Попова и да ѝ обясни, че тя, другарката, нещо не е в ред, защото дава на децата да решават задачи с грешни условия, според които равнобедрените триъгълници правели там… нещо си, което явно не е трябвало да правят (подчертавам дебело, че аз и майка ми, с общи усилия, бяхме получили ВЕРЕН отговор на ГРЕШНАТА задача, което все пак говори за някакъв математически талант).
След като приключи с диктуването на писмото, баща ми заяви на майка ми – „А сега се подпиши и го дай на Попова“, а майка ми – една много умна и предпазлива жена, отвърна, че под такива твърдения не се подписва.
Повече в това училище проблеми с математиката не съм имала.
Ориентир във времето: Предателят на ЦК седеше с увиснало чене и гледаше как друг поема поста му, а вкъщи, пред черно-бялото телевизорче в кухнята, настъпи такава небивала радост, че котката получи допълнителна порция грах по случай празника.
93-то училище: Там изкарах само два месеца, защото една сутрин, влизайки в кабинета по музика, открихме, че някой се беше изакал на паркета. След тази случка ме преместиха в друго училище.
Ориентир във времето: Първата криза, купони за сирене и ориз. Режим на тока.
138-мо училище: Отидох в средата на срока и моментално влязох във война с учителката по биология. В класа имахме съученик със специфични образователни потребности и след поредния ми сблъсък с учителката, тя съобщи на всеослушание, че ДОРИ въпросното момче „се справя по-добре от Красимира“, от което на мен, нали, ми стана много хубаво и леко, и мигом заобичах биологията. Сигурна съм, че и на момчето му е станало много хубаво.
Там получих първата и единствена в живота ми двойка за срока, вероятно можете да се досетите по кой предмет.
В същото училище написах в контролно по физика, че металът е изолатор, всички преписаха от мен и след това учителката се заключи за доста време в стаичката си и май плака.
Ориентир във времето: Имаше хиперинфлация, купувахме си дрехи с долари, с долари плащахме частните уроци по литература, имаше режими на всички видове комунални услуги, непрекъснато имаше дървени ваканции, ходехме в Йолита и Олимпия, убиха Луканов и 12-ти клас си го изкарахме по митинги.
Към всичко това добавям и скъпите ми спомени от частните уроци по математика при рускинята Тамара, продължили цели 2 години. Тези две години могат да бъдат обобщени в следните два момента:
Постъпването ми при Тамара, която със самочувствие каза: „Всички мои ученици влизат в Математическата гимназия, в Природо-математическата гимназия… Вие за коя гимназия искате?“, а майка ми скромно отвърна – „Е, ние за Математическата… нали… За някоя езикова по-скоро!“
В следващите две години една много тъжна и унила Красимира ходеше на уроци по математика всяка събота сутрин, решаваше уравнения с безкрайни количества неизвестни и понякога плачеше от отчаяние и неразбиране кому са нужни толкова много дроби, неизвестни и скоби.
Когато почти дойде време да се явя на изпит по математика и трябваше да отида за последен урок при Тамара, тя… тя, мили хора, просто не ми отвори вратата и никога повече не си вдигна телефона, зарязвайки всички сборници по математика у мен.
НЕЙНИТЕ БЕЗЦЕННИ СБОРНИЦИ – У МЕН.
Ето толкова ѝ е било приятно да ми дава частни уроци.
На изпита по математика изкарах цифром и словом 2.38 (ДВЕ И ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ). Баща ми отбеляза, че 38-те стотни са ми ги дали, понеже съм си написала правилно името на листа (тоест, оценили са литературните ми умения на изпита по математика).
Естествено, не влязох в езикова гимназия, а в съвсем обикновена такава, и все пак станах един сравнително читав човек. Поне знам кога думите завършват с и-кратко и кога – не. В последните години забелязвам, че не сме много хората, които го знаем, значи все нещо съм постигнала!
Обобщавайки всички гореописани случки, виждам, че това са били едни наистина много интересни 12 години, от които нямам никакъв спомен за валентността на хлора или в кой масив има залежи от руда и въглища. Лице на триъгълник също не мога да намеря, но познавам хора, които могат – та като ми се наложи, ще им се обадя те да го намерят!
И така, честит 15 септември, мили ученици. Пожелавам ви интересни и вълнуващи моменти, които да помните дълги години.
Бележка от Елисавета:
Докато Красимира пишеше това изложение, Елисавета се блъскаше в двора на училището с около 4 милиона изнервени родители, докато изслушвахме поздравителен адрес от Председателя на Народното събрание, след това слушахме депутат от 44 -тото Народно събрание (това същото, от което е Председателя), след това човек от министерството, после имаше стихотворения, директорката държа реч, после песни, после пак стихотворения и точно преди дъщеря ми да припадне от дехидратация, скука и клаустрофобия, ги насочиха към училищния вход, където всички по-яки родители щурмуваха тясната вратичка, през която се очаква да влизат малки, ученолюбиви пиленца, а не орди от родители и затова класът на моята дъщеря беше отстранен да чака в тълпата, докато всички родители успеят да се натъпчат в училището.
Накрая милата им учителка, която явно не е тренирала в автобус 72 ръгане с лакти и поваляне по стълбите, успя неуверено и деликатно да ги преведе през входа и в класната стая… НАЙ-СЕТНЕ… започна истинското посрещане – с картинки, мили думи, рисунки, приказки и питка. И беше чудесно.
И все пак, вий не си мислете, че аз, от своя страна, бях образец на адекватност. Непрекъснато заставах, така че да преча на всички, бутах се в хората като искърско говедо, замаяна от слънцето и тълпата и накрая, за ужас на бившия ми съпруг, се пльоснах на стълбата на катедрата да седна омаломощена, но веднага ме изгониха, защото преча на снимките. С други думи – пак се изложихме, но нищо. Вие ни познавате – ако ние не се изложим, няма кой! На нас се е паднала тази тежка задача.
И така!
На всички родители пожелаваме прекрасна учебна година, а на децата пожелаваме учители с добри сърца, мили ръце и любов към знанието.
Може би ще харесате
Още от Аз
Велико и страшно е да надраснеш себе си – и се случва след 40
Не, не е криза на средната възраст, а момент, в който осъзнаваш, че нямаш нужда от оценката на околните. Тъкмо …
Една (не)обикновена баба. Моята.
В последно време, когато се налага да пазим дистанция от възрастните си роднини и близки, сякаш все по-често си даваме …
Апел към цвета на нацията по случай отварянето на парк
Скъпи сънародници, уважаеми граждани и жители на столицата!!! Дори и тези, които си отидохте за Великден до майкини и после …
