10 от най-дразнещите майчини реплики

Ясно е, че майките ни мислят най-доброто, но понякога това, което казват, няма много смисъл или пък е ужасно дразнещо. Въпреки това сме чували следващите изрази и думи стотици пъти, а вероятно част от тях сме казвали и ние.

„Може да излизаш на срещи, но не може да имаш гадже.“ Технически, ако излизате на редовни срещи с човека, който харесвате, това няма да се брои за “имане на гадже“, нали?

„И аз съм била тийнейджър.“ Сигурно, но преди около сто години и времената са били различни тогава. Тогава не е имало технологии, и смс, и социални медии…

„Защото аз така казвам.“ Любима реплика, слага край на всеки разговор, въпрос, караница.

„Не ми хвърляй такива погледи!“ Какво изобщо означава това?!

„Парите не растат по дърветата.“ На практика, парите се печатат на хартия, която се прави от дървесина. Така че, в определен смисъл може да се каже, че парите растат по дърветата.

„Наистина ли каза, каквото чух?“ Е, нали ме чу!?

„Ако всичките ти приятели скочат от някоя скала, и ти ли ще скочиш?“ НЕ! Не разбрахте ли, че не сме си загубили ума? Но така и не разбрахме защо да отида в същия университет, където ще са и повечето ми приятели, прилича на групово скачане хвърляне от скала?

„Истинският живот започва след като завършиш училище.“ А сега в измисления ли живеем?

„Нямаш представа какво означава тежък труд!“ Да учиш за тестовете в училище, за кандидат-студентски изпити, почасовото гледане на деца и работата като сервитьор лятото на морето изобщо не е труд, камо ли тежък.

„Малкият ти си брат/сестра е по-възпитан от теб!“ Еми да, ама той/тя е по-малък!

“Няма да излизаш с мокра коса! Ще се разболееш!“ Това е репликата, вдъхновила Едард Старк от „Игра на тронове“ непрекъснато да повтаря, че „Зимата идва!“ Явно по времето на майчиното детство, зимите са били изпитание за оцеляване и на най-силните, а мократа коса си е било направо еднопосочен билет.

„Така ли ще излезнеш облечен/а?“ Ами, като се има предвид, че този въпрос се изрича, когато поколението е вече с единия крак през вратата, много е вероятно да имат намерение точно така облечени да излязат. Всъщност, това е пасивно-агресивният начин майката да каже на детето да се преоблече.

„Когато аз бях на твоята възраст…“ Следва водопад от спомени от време оно, когато „хората не са се целували, не са ходили на срещи, не са носили дънки, не са спорили с родителите си, не са закъснявали вечер…“ Мдааммм, напълно достоверно звучи и веднага повярвахме.

„Винаги ще си останеш малкото ми момиченце/момченце.“ Майките избират да кажат това обикновено на публично място, малко след като с наплюнчени пръсти са оправяли прическата ви.

„Едно пиленце ми каза…“ Не знаем кое е по-лошо – да си въобразяваш, че говориш с животни или да чуваш гласове?

„На стената ли говоря?“ Случва се точно на този въпрос вниманието ни да се върне обратно към сигурно важното нещо, за което е говорела мама.

Ще завършим с любимата ни фраза:

„Когато имаш свои деца, ще разбереш.“ Никой на този свят не може да разбере какво е да имаш деца, докато действително не се сдобие с деца. Ако нямате деца, значи никога няма да разберете какво е. Може да имате някакво понятие, покрай по-малък брат или сестра, но това не може да се сравни с това да си родител. Заради това и децата не разбират. Децата казват неща като „когато имам свои деца, няма да ги карам да ядат броколи“ или „когато имам мои деца, ще им давам да си лягат, когато искат“. Да, бе, да. Родителите знаят, че единственият начин да разберете страховете, притесненията, инстинкта да защитава децата си и привързаността си към тях е ако и чак когато и вие станете родители.

Post Views: 692