Детето каза: "Мамо, ака ми се!" и всичко се покри с... конфети

Не може да не помните Деница Гроздева – тя беше една от първите ни авторки, спечелила сърцата ни с разказ за раждането на сина ѝ – текст, носещ чудесното заглавие Чу се “Пльок” и ми олекна! Сега същият този, излязъл с Пльок!, вече е голям човек и е герой на друга история, в която, разбира се, има изречението “Мамо, ака ми се!”, има запъхтяно търчане и търсене на тоалетна в мола и, за радост на всички, но най-вече на майката, има и много… ъъъ… КОНФЕТИ! Пожелаваме ви приятно четене и дано не ви се случват такива случки!

***************************

Беше един благодатен четвъртък. Мъжът ми си бе изкрънкал свободна вечер, в която с момчетата да се изживяват като Дикаприовци и да решават световните проблеми с бира в ръка. Аз останах с детето – заведох го на спорт и докато го чаках, се чудех какво ще вечеряме – мисъл, която ме преследва всекидневно!

Осъзнах, че вкъщи няма нищо друго за ядене освен котешка храна, и тогава лампичката ми светна!

Ще отидем на мол!

Ще се отъркаме в софийския хайлайф, ще разгледаме коледните витрини, ще се нахраним и въобще – живот, здравей, здравей! Замечтана, натоварих детето в колата и се насочих към, както си мислех, най-близкия мол, но се оказа, че съм в еднопосочна улица в точно обратната посока. Това обаче не ме пречупи – в нашата китна столица положението е мол до мол, мила моя майно льо и за това след има-няма 40 минути (делничен ден, около 6 и нещо вечерта) паркирах.

Нали съм старо куче и съм ходила на мол не един или два пъти, а поне ПЕТ, хитро оставих якетата в колата, грабнах детето и влязохме.

Боже, какви светлини, какво оживление. Започнахме да се разхождаме, да оглеждаме и да цъкаме с език. Детето игриво събаряше коледни пуловери на земята, аз се извинявах на нацупените продавачки и весело подвиквах след него – Келеме такова, спри веднага, защото, ако те хвана, само на пуловер ще ми станеш и като цяло цареше хубава коледна хармония.

Така, в шеги и закачки, огладняхме, насочихме се към обособената зона за хранене, в която изборът между картофки и хамбургер или хамбургер с картофки замая главите ни. Наистина, картофките бяха сгърчени и студени, но пък получихме играчка, която беше грозна и безполезна, а и ми струваше 3 лева. Задоволили, все пак, низките си потребности, решихме да продължим паметната си обиколка.

И тук настъпи повратният момент. Детето каза: Мамо, ака ми се!

и взе да танцува онзи специфичен танц.

Знаейки, че разполагам с около 60 секунди, започнах с леко писклив глас да разпитвам продавачите къде се намира тоалетната и получих чудесен отговор – имало тоалетна, как да няма – има и на на горния, и на долния етаж.

Само на този няма!

Грабнах детето, затърчах се към най-близкия ескалатор и, подобно на Моисей, разтварях тълпите пред мен на две, като през цялото време нашепвах мантрата – Стискай, маме, още малко, стискай, нали стискаш?? и така, запъхтяна, стигнах до Обетованата земя.

Тук е редно и коректно да отбележа, че там имаше и детска тоалетна – мъничка, с жирафи. И точно в момента, в който му събувах гащите, той облекчено каза: Изаках се!

Приглуших гласа на д-р Спок, който започна да крещи в главата ми: Абе, келеш с келеш, не се ли научи да стискаш, бе! След това прегърнах детето си (внимавайки, все пак, да не го докосвам много-много), казах му спокойно – Е, случва се! (на кого се случва???) и се заех да огледам положението.

За да не накърня нечии чувства, оттук нататък в текста ще използвам думата конфети, за да заменя… ъъъ… сещате се коя дума.

Имаше конфети навсякъде – по слиповете, по панталоните, по обувките, по пода. Всичко това, разбира се, се случваше на отворена врата, пред която една майка чакаше с детето си.

Синът ми видя в това прекрасната възможност да информира обществеността за последните събитие и с много жизнерадостен глас им извика:

Изконфетих се!

и те деликатно се изнесоха.

В кофата изхвърлих слиповете и панталона – на него май така или иначе вече му беше време да замине към вечните ловни полета след дълга служба в детската градина.

С всичките ми налични мокри кърпички и половин ролка тоалетна хартия успях да залича следите от конфетите и почти си отдъхнах – оставаше само един проблем.

Детето ми беше по обувки, чорапи и тениска.

И тогава пак ми светна лампичката. Съблякох пуловера си и го облякох на детето! Пуловерът е много хубав – кафяв, със синьо сърце, 100% вълна. Вдигнах високо глава, хванах детето за ръка и излязох.

На малкия хич не му пукаше, което ме зарадва безкрайно много, а и повечето хора се стараеха да не ни гледат. Просто една майка, която водеше дете, облечено като изпаднал германец, в мола.

Стигнахме до магазин на шведска верига за дрехи, купих панталон, СЕДЕМ чифта слипове и смокинг.

На касата детето съблече пуловера и взе да разкарва насам-натам по голо дупе, което вече нямах сили да адресирам по друг начин, освен да се заливам от смях.

Криво-ляво успях да го облека, купихме си сглобяем динозавър, снимахме се пред елхата и накрая, изпълнили цялата циркова програма, доволни и щастливи се прибрахме вкъщи, за да нахраним котката.

Post Views: 1,215