Щастието да си позитивно необвързан

Все повече жени (а и мъже) отказват да поддържат връзка или да обикалят по срещи в трескаво търсене на партньор, само защото така ТРЯБВА. Много хора избират да са необвързани съвсем целенасочено и това ги прави безкрайно щастливи, макар обществото все още да смята, че трябва да ги съжалява “горките”. Вече сме ви разказвали за малките радости на необвързания живот. А сега с удоволствие ви споделяме чудесен материал на Лизи Черник за The Guardian, в който няколко необвързани жени (и един необвързан мъж!) разказват за живота си и за щастието, което винаги стои встрани от социалната стигма – каквато и да е тя.

Едно време бяхме отгледани с приказки. Ако имаме късмет, казваха, ще срещнем принц или принцеса и ще заживеем щастливо. Ако не извадим късмет, ще се завлачим самотно към гроба, утешавани единствено от котки.

Все повече “позитивни необвързани” хора обаче отхвърлят схващането, че истинската любов е единственият път към щастието. Скоро актрисата Ема Уотсън разкри пред Vogue как “ш*бан приток на послания към подсъзнанието” ѝ я оставят “стресирана и нервна”, защото наближава 30-те без съпруг и дете. Въпреки това тя е “много щастлива” да е необвързана. “Викам му да си самопридружен.”

Междувременно поп звездата Селена Гомез, чиито песни с позитивно послание към необвързаните включват “Lose You to Love Me” и “Look at Her Now“, говори за това колко ѝ е забавно като “супер, супер необвързана” жена след раздялата ѝ с Джъстин Бийбър преди две години. В Туитър Ариана Гранде сподели за времето след раздялата си с Пийт Дейвидсън “една адски продуктивна, емоционална, дива и, да, щастлива година!” А пък Lizzo, която в момента е на турне във Великобритания, се гордее, че слага “sing in single” (игра на думи, от англ.: sing – пея; single – необвързан, бел. ред.). Или както пее в хита си от 2017 г. “Truth Hurts“: “Никога, никога, никога, никога повече няма да съм ти любовница. Не се притеснявам, че нямам пръстен.”

Не се притеснява и 37-годишната Аби Джаксън, която се влюбва в живота без интимна връзка през 2015 г. след 5-годишен годеж. “Изключително те окрилява това да се фокусираш върху нещата, които можеш да постигнеш като необвързан човек, отколкото върху тези, които пропускаш”, казва базираната в Лондон писателка. “Започнах да карам колело като хоби и страшно ми харесва, което можеше и да не разбера, ако не бяха необвързана и готова да пробвам нови неща.” Има повече време за връзките си с приятели и семейство, както и за занимания в общността като доброволчество например. “Трябва да започнем да си казваме, че сме си добре и като необвързани, в противен случай това започва да определя кой си като човек.”

Както и все повече необвързани жени, Джаксън споделя, че излиза на срещи сама със себе си. “Някои хора си мислят, че да ходиш на кино или да вечеряш сама е странно, но е жестоко! Издокарвам се и се наслаждавам изцяло на вечерта си. Няма да се крия в ъгъла или да се извинявам, защото съм сама.” Макар че не се е отказала от връзките, Джаксън споделя, че срещите са я превърнали в карикатура. “По едно време имах чувството, че всичко е сведено до смешки за лоши срещи и провалени флиртове. Много е лесно да станеш свръхчувствителен към приказния наратив, особено ако си жена, но не мисля, че това да си необвързан автоматично значи, че търсиш любов. По-скоро става въпрос за влизане в позитивна връзка с теб самия.”

Имайки съприкосновение с апликации за срещи от 2017-а, това чувство ми е познато. Макар че е лесно да се запознаваш с хора онлайн, винаги ми е било трудно да установя истинска връзка. Имало е толкова много пъти, в които съм можела да дам наляво върху снимката на някой си Зед, позиращ гол до кръста в хола на баба си. Вместо да седя над поредните посредствени питиета с някой счетоводител трезвеник, подготвящ се за следващото си състезание Tough Mudder, можех да правя неща, които ми харесват. Дали ще е ходене на театър, посещаване на фермерски пазар, или готвене с претенциозните ми, свръхскъпи зеленчуци – много по-окриляващо е, когато инвестираш в някоя своя страст. Никой не иска да свърши като Бриджит Джоунс, това сърбащо водка създание, емблема на нещастните стари моми.

През 2018 Катрин Грей публикува книга как в търсене на щастието си е решила да спре да излиза на срещи за година. И как се казва книгата? “Неочакваната радост да си необвързан”.

Даниел Рейт (43 г.) е редактор и издател и също така е доволна, че е сама. “Намериш ли начин да се наслаждаваш на собствената си компания и да излизаш сам, вече си свободен”, казва тя. “Стигмата, че излизаш сам вече отмира. Виждам все повече хора, които правят сума ти неща, сами. Пътувам сама и получавам най-доброто и от двата варианта, защото винаги мога да се присъединя към някоя еднодневна екскурзия, ако имам нужда от компания.” Рейт е част от местна групичка, наречена Синкис (Sinkies) от абревиатурата на Single Income, No Kids (единствен доход, без деца). Групата е събрана от необвързана жена, която искала да подобри социалния си живот; имат редовни срещи за пъб куизове, разходки и неделни обеди. “Групата има много членове и е отворена и за двата пола, но винаги идват само жени.”

Това със сигурност е тренд, следван предимно от жени. Но Роб Смит на 36 години, който управлява бизнес с имоти в Южна Англия, също отбелязва, че поддържането на щастлива връзка с теб самия е също толкова важно и за мъжете. “Необвързан съм от пет години и се чувствам доста добре. Работата ми изисква чести пътувания и ценя независимостта, свободата и гъвкавостта си”, казва той. “Нямаше да имам възможност да преживея много от нещата, които преживях, ако бях във връзка.” Но когато в един момент семейството му започнало да му подхвърля шегички за това, че е сам, и да го притиска да се “задоми”, Роб сякаш възприел негативното им отношение. “Накрая се озовах в някакво препускане по срещи в опит да намеря човека, което ме направи адски нещастен.”

След известно търсене на сродната душа той стигнал до извода, че е бил по-щастлив сам, отколкото когато се е опитвал да се вкара в романтична връзка от нищото. “Изтрих всички приложения и реших да продължа да се наслаждавам на необвързания си живот.” Заявил и на роднините си, че коментарите им са неуместни и ги помолил да уважат решението му да не е във връзка. “Не мисля, че натискът към мъжете да се задомят е чак такъв, какъвто е към жените, но със сигурност го има. Много съм щастлив с живота, който водя, и имах нужда семейството ми да разбере това.”

И макар че е отворен за идеята някога в бъдещето да има собствено семейство, казва, че това няма да повлияе на щастието ми. “Мъжете са късметлии, защото при тях я има опцията да станат родители доста по-късно. Предполагам, че това е още едно допълнително предизвикателство за жените.”

Според Пол Долан, учен, занимаващ се с поведенческа психология в Лондонското училище по икономика, традиционните житейски стълбове – брак и деца, невинаги се свързват с повече щастие. Всъщност според изследване, включено в последната му книга “Щастливи завинаги”, жените, които остават необвързани и без деца живеят по-дълго, по-щастливо и са по-здрави. Въпреки това негативните стереотипи за необвързаните жени могат да са страшно вредни. “Вижте например как беше представяна години наред Дженифър Анистън”, казва Джаксън. “Тя беше на корицата на всяко списание като жената, която не може да си намери мъж. А реалността е, че тя е красива, успяла и има невероятен живот. Никога не е имала нужда от нашето съжаление – не го искат и другите необвързани жени.”

Кейт Болик, 47, автор на “Стара мома: Да си направиш живота сам” няма как да не се съгласи. Отчасти мемоари, отчасти социална история, книгата ѝ проследява живота на пет необвързани жени от края на миналия век, сред които писателката Шарлот Пъркинс Гилман и поетесата Една Сейнт Винсънт Милей. “Като обърнем поглед назад в историята, виждаме, че щом жените имат повече образователни, професионални и икономически възможност, те отлагат брака или тотално го отхвърлят”, казва Болик. Във Великобритания процентът на браковете спада, сочат данните на Службата по национална статистика. През 2015 г. е имало 239 020 брака между разнополови двойки, спад с 3,4% от предходната година. “Много необвързани жени са си добре така”, казва Болик. “Важно е да покажем и тази реалност, за да бъдат разбирани необвързаните хора по-добре.”

За да отрази именно тази реалност 35-годишният журналист от Шропшър Никола Слоусън създава Singe Supplement – нюзлетър за необвързани жени. “Голяма част от съдържанието, предназначено за жени е снизходително и негативно”, казва тя. “Всичко е свързано с това какво да правиш с партньора си или как да си намериш такъв, в случай че нямаш. Преподположението, че нормата е да си във връзка, е много вбесяващо. Затова целта ми е да пиша за нещата, които са от значение за необвързаните жени – от това как да се приемем до практически теми, свързани с управлението на финанси при единствен приход в домакинството.”

Както Рейт и Слоусън харесва самостоятелното пътуване. “Посъветваха ме, че сама жена не е добре да ходи в Мароко”, разказва тя. “Но отидох въпреки всичко и имах едно от най-хубавите преживявания в целия ми живот. Разбира се, трябва да внимаваш, но по-важното е да не се оставяш чуждите схващания и идеали да те откажа от нещо, което искаш да направиш.”

За други жени животът без партньор включва много повече от пътуване сама и ходене на срещи със себе си. През 2015 г. Софи Танер, дигитален консултант от Брайтън, решава да се отдаде на “сологамия” – да се ожениш за себе си. “Това беше леко изплезване срещу стигмата да си сам. Но хората бяха безкрайно подкрепящи и го приеха серизно.” Духовната церемония на Танер, водена от приятел, била последвана от прием за семейството и приятелите ѝ. Приоритизирайки връзката си със себе си, Софи твърди, че се е развила като човек и е намерила начин да се приеме, откривайки щастието. “Беше супер да празнуваме, защото нямаш възможност да отбележиш личното си щастие като възрастен, освен ако не се омъжиш и не си родиш деца.”

Тази година Танер издаде романа си “Читателю, омъжих се за себе си”, бегло базирана на личния ѝ опит със сологамията. “Това е анти-романтична комедия, в която героинята прегръща идеята да остане сама.” И макар че вярва, че любовта може да ни донесе щастие, Танер настоява, че това да си в позитивна връзка със себе си, е много по-важно. “Имам чувството, че повечето двойки просто се примиряват, а по-малко са тези, които действително си пасват. Хората много биха се изненадали, ако осъзнаят колко щастливи могат да бъдат и сами.”

В свят, създаден за двойки, е много лесно да се запишеш за тъжната женска реторика на самотната жена, която обществото хвърля към нас. Бях с разбито сърце, когато се разделих с приятля си преди 16 месеца, но много бързо осъзнах, че това ме е спасило от посредствената връзка, за която Танер говори. Освен в дните, когато водя неравна борба за постилането на леглото с чаршаф с ластик, съм много по-щастлива сама.

“Като общество сме обсебени да открием Единствения”, казва Танер. “Свикнали сме да вярваме, че не можем да сме напълно щастливи, ако нямам точно това, което просто не е вярно. Това да намериш сродната си душа не е норма, но понеже обръщаме толкова голямо внимание на това да си с някого, хората си снижават очакванията или се задоволяват с посредствена или дори отровна връзка.” 40-годишната Танер обожава това, че има време за хобитата си. “Наслаждавам се на усамотението си; обичам да чета, да пиша, да си разхождам кучето край морето.” Никога не ѝ е самотно. “Самотата е емоционален отговор на чувството, че не си обичан, че не си признат, което може да се случи и във връзка, и без такава. Просто се чувстваш неразбран. Щастливата самота значи, че се чувстваш удобно в кожата си.”

Казва, че не я притеснява мисълта, че може и никога да няма деца. “Не е необходимо да имаш деца, за да си пълноценен, точно както нямаш нужда и от партньор.”

Всъщност всичко, от което имаш нужда, е вяра в себе си. “Не виждам смисъл да се извинявам, че живея като необвързана жена или да се чувствам, че животът ми тепърва трябва да започне”, казва Слоусън. “Иска ми се просто да изляза и да го живея.”

Post Views: 8,612

#живот #любов #необвързан #партньор #срещи