Ето ни и нас, уважаеми родители, които сте оцелели под канонадата от ошав, сарми и печени фъстъци!
Това сме ние, вашите приятелки от Майко Мила!, които се опитват да да изпълзят тромаво изпод завивките, за да обявят края на конкурса „Коледата НЕпослушна“, организиран заедно с любимите ни приятели от Ozone.bg, и да ви покажат наградените разкази за родители, които напук на всички обети за послушание, са показали точно обратното. И за това заслужават награда!
Обединихме ги в един текст, защото някои от тях са достойни за жанра „Кратък разказ с неочакван край“, а също така сред тях има и такива, които не са обвързани тематично с Коледа, НО ПРОСТО СА МНОГО ЯКИ.
Пожелаваме на всички весели празници, страхотно посрещане на Новата година и… отпуснете му края малко! И вие сте хора, така че – бъдете непослушни! Наздраве!
***********************
Десислава Енчева абсолютно единодушно печели голямата награда, защото и двете – и Красимира, и Елисавета, са преживели АБСОЛЮТНО СЪЩОТО, което е преживяло нейното дете, и някакси сме съпричастни към случката. Десислава, получавате плейстейшън като награда за най-непослушен родител и ви заклеваме да дадете и на детето да поиграе (малко)!
Тази история е кратка, но за сметка на това достойна за кОнкурса по родителско безумие и малоумие, и до ден-днешен, при спомена за случката, с мъжа ми се хващаме за косите кой е бил по-виновен – той или аз…
Действието се развива през един прекрасен зимен ден (пък може и на Коледа да е било) на Алеко – завели сме нищо неподозиращото 3-годишно да го пързаляме с шейна.
Всичко е прекрасно – белият сняг, чистият въздух, слънчице грее дружелюбно, ние двамцата сме си взели по някакви напитъци и безгрижно се шматкаме насам-натам.
Пързаляме и детето, ама без наклон не е интересно – дърпаш таа ми ти шейна из снега като изоглавен… Решавам аз да позасиля малко по едно… пó така… нанадолнище, че и то адреналин да усети. Мъжът ми измърморва някакво предупреждение, че тая работа не е много сигурна и че май повечко ще се залети шейната, ама аз – не, ти нали си там, долу, ще внимаваш, ако се засили прекалено, ще я спреш, кво толкова – мъж си!
Речено-сторено. Аз горе – засилвам, той – чака долу. В едната ръка държи чаша кафе, в другата – фотоапарат.
Шейната, естествено се засилва повече от предвиденото (от мен) и вече лети със страшна сила към него. А той, вместо самоотвержено да се метне пред нея, да хвърли на една страна фотоапарат, на друга – кафе, на трета – сабя на две строшена… СЕ ОТМЕСТИ!!!
Явно чувството за самосъхранение, възскъпичката фотографска техника и – не на последно място – недопитото кафенце (всичко това, нали, си е основателно оправдание да не спасиш детето си от сигурна катастрофа), взеха превес и той ПРОСТО СЕ ОТМЕСТИ, вследствие на което шейната, барабар с детето, се забиха челно (буквално челно – с челото на горкото дете) в някаква будка на края на пистичката.
Единственото спасение за главата ѝ беше дебелата зимна шапка с удебелена част на челото. Слава богу, размина се само с рев и леко натъртване… е, и брутален семеен скандал и 8-годишни спорове кой е по-по най… идиот!
*************************
Следва разказът на Поля Йорданова, която миналата година наистина е била МНОГО непослушна и по тая причина Дядо Коледа сега ще ѝ донесе чуден подарък – кашон с книги. За да има стимул да си седи вкъщи и да си чете кротко, вместо да кръстосва безпаметно из клубовете!
Това е една малка, много срамна, но реална история на едни иначе послушни родители.
Всичко се случи миналата година, горе- долу по същото време, а именно – по Коледа. И аз, и любимият имахме нужда от заслужена почивка – стига цяла година бъхтане!
Разбира се, в тези трудни моменти, изпълнени с тежки коледни партита, на помощ се притекоха бабите, а ние интелигентно и със сълзи на очи ги изпратихме обратно към провинцията, барабар с внучето.
„Ех, че мъка бе… ами сега какво ще правим?“, завайкахме се ние, неопитните в свободата родители. Да полегнем? Пък да гледаме някой филм? Абе, с две думи – тегавина…
След няколко дни разгулно ядене на пици, пиене на к’вото има и маникюр, дойде моментът за коледното ми парти.
С две думи – така се налюлях, че последното нещо, което помня, е чалга дискотека, нацепен хитов изпълнител, който хулех, за това че се опитва да пее на английски, и нечленоразделно мъцане на таксиметровия шофиор къде да ме остави.
За татковия купон даже не желая да си спомням!!! Това, което знам, е, че го играх медицинска сестра цяла нощ, и то, за жалост, без капка еротичен акцент. Важното е, че оцеляхме и………добре, че детето не беше вкъщи!
***************************
Ани Михайлова ни спечели безапелационно с разказа си и, въпреки че всичко се е разиграло в сезон, различен от коледния, печели подарък, защото показва страхотно какво е да си НЕПОСЛУШЕН РОДИТЕЛ и да се измъкваш от неудобни ситуации на гърба на децата (не буквално)! Браво, Ани, браво Михайлова! Печелиш кашон с книги!
По принцип с мъжа ми сме спокойни и отговорни родители. Гледаме първо децата да са добре, а нашето удобство отива на заден план. Това, посвоему, води до тихо отмъщение, без да е търсен подобен ефект.
Колко шоколада сме изяли тайно и скришно, докато децата блажено и кротко спят, колко пъти сме си ходили сами на кино да гледаме анимации (защото сме фенове), без знанието на нищо неподозиращите ни наследници – сигурно не е новаторство в родителските злодеяния. И други са го правили.
Една случка обаче силно се отличава и досега се срамувам от нея. В един летен ден през уикенда, преди две години, когато голямото дете прекарваше заслужена ваканция при баба и дядо, а малкото спеше болно вкъщи, скучаещата майка вместо да почисти килера, реши, че трябва леко да поокастри котката, с цел превенция на вечно разнасящата се козина из целия дом.
И то, забележете, с машинката за подстригване на брада на бащата в семейството.
Твърде лоша идея, признавам, но към този момент не мислех така. След като нещата не се получиха така, както ми се искаше, и с оглед на незадоволителния ефект, се наложи да заведем котарака в близката ветеринарна клиника, където да довършат започнатото от скучаещата майка.
Но как да отидеш в клиниката и да обясниш случилото се, като хем да не изглеждаш глупаво, хем нещата да се случат както трябва и котката да бъде във вид на персийски принц, а не на бездомник след битка с глутница съблезъби тигри?
Ето тук клетият баща беше натирен да оправя бакиите на загрижената майка. Та отива той в клиниката, където ни познават, представя нащърбената козина на котарака ни и дежурният лекар със съчувствен поглед пита:
”Децата ли?”
Той, намерил спасение от епохалното излагане, кимнал потвърждаващо, свел поглед и отговорил:
”Децата. За момент отместиш поглед и подстригали котката!!”.
Знам, че за мен има запазено място в ада, но ако някой трябва да бъде отговорен за случилото се, то това са децата.
И до ден-днешен, влизайки в същата тази клиника, двете ни ангелчета са гледани с подозрение. Заклевам се обаче, че ни нито една моя котка или дете не са пострадали в моя дом!
**************************
На разказа на Галина Николова, признаваме си, много се смяхме. Няма какво друго да кажем, а просто директно ѝ връчваме подарък – кашон с книги!
Най-напред, в свое оправдание, искам да кажа, че наистина опитвам да съм добър родител. Когато една приятелка роди за пръв път, ужасéна ми се обади да попита как се справям с чистене, готвене, мъж, дете и бебе, отговорих, че просто не се справям, но въпреки това някак, о, чудо, оцеляваме.
Спокойно, викам, както и да се справяш, важното е да оцелеете. Мисля, че хората се решават на второ, само защото от недоспиване за изтрили файловете как точно се гледа бебе. Сред затритите файлове обаче понякога успявам да сглобя истории, на които после много се забавляваме. Ето една от тях.
Идва ми на гости във Варна моя много любима приятелка /Лорчето/, която живее в Кипър понастоящем и силно ми липсва. Този път обаче, в пристъп на мазохизъм, реши да дойде с двете деца. Та, извели сме целия наличен състав – трима големи, поизгледани, и моят, малкият, на 2 г., който използва всеки повод да драсне в произволна посока с усещане за пълна свобода.
Аз се наслаждвам на разговора с нормален възрастен, когато внезапно регистрирам липса в стадото. Малкият просто го няма. Вървим край околовръстно шосе, от което ни дели само верига зелени храсти. Погледът ми се замъгли от ужас, когато изведнъж го видяхме – тръгнал да слиза от алеята, заклещен в живия плет, върти очи и не издава ни звук, ни стон.
Кипърците замучаха от възторг. Лора ме задърпа да го оставя да сме видели какво ще направи, ама аз много не се навих.
Аз, вика, искам да съм кръстница на това невероятно дете!!
ОК, казах, за вкъщи ли да ти го опаковам или ще си го вземеш така?
Посъбрахме добитъка и решихме че ще е голяма забава да ги заведем на зоопарк. Речено – сторено, само дето зоопаркът тъкмо затваряше. Понеже вътре имаше още хора, пуснаха ни за половин час. Големите тръгнаха да пообиколят, а ние се отпуснахме на една пейка до входа да побъбрим.
Малкият увисна на решетките на оградата, досущ като уловена животинка. Реших, че е ориентиран в правилната посока, т.е. – през решетките няма накъде, заприказвах се и замечтах за бира на плажа. Когато лъвът ревна здраво, направо за сафари замечетах.
Големите се зададоха тичешком (при нас всичко се случва на забързан каданс) и един през друг заобясняваха как ако ревеш срещу лъва и той започва да реве. Точно обсъждахме, че сигурно е разгонен, а то на война била работата! Ревнаха тримата да покажат (неслучайно моят, голямият, се хвали, че е спечелил състезание за най-силно викане между всички класове), ревна и лъвът, който беше в другия край на зоопарка, и решихме, че е крайно време да се омитаме преди да са ни зашили някоя глоба или по-лошо (винаги има по-лошо, питайте майка си).
Оказа се обаче, че входната врата е заключена и няма кой да ни отвори.
В този момент (вече на забавен каданс) забелязвам как малкият, с риск да се заклещи, някак успява да преодолее решетките – най-трудно прекара памперса – и драсва нагоре по вече опустялата алея на Морската градина.
Веднага заех мястото му на решетката и загледах как се отдалечава. Представете си само – майката заключена в зоопарка, а сополанкото върти памперс на хоризонта с усещане за пълна недосегаемост и свобода…
В този момент дойде спасението – по пустата алея като фея се зададе една близка прятелка, която немедленно изпратих да гони избягалото животинче.
Пристигна и потресеният пазач на зоопарка, защото големите също не си бяха губили времето – подгонили пеликаните и патиците, които свободно се разхождат по средата на зоопарка…
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
Първокласник в Испания
Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото …
Не всичко е толкова страшно, колкото изглежда
Какво се случва с теб, когато трябва да чуеш диагноза, за да обясниш на себе и на околните някои от …
