Мина първият ден от внезапното и скорострелно развило се онлайн обучение на децата в някои градове на България. Сигурни сме, че почти навсякъде то е било придружено от комични ситуации, може би някъде е имало и отчаяние, гняв и примирение. Този текст ни беше изпратен от една майка и ви го подаряваме, защото е смешен и показателен за начина, по който се развива образованието в последните две години.
Сряда. 13 ч. МАЙСТОРЪТ СИ ИЗНЕСЕ ДИСАГИТЕ, МАШИНИТЕ И СИ ВДИГНА ЧУКАЛАТА. С мъжа ми му казахме леко кисело, че няма да ни липсва идването му в 8.01 ч. всяка сутрин.
Сряда 14:30 ч. Захващаме се да чистим. За миг ми минава мисълта да оставя стаята на детето за утре, но някакво шесто чувство ме кара да я изчистя и нея.
Сряда 17:30 ч. Във вайбър групата на класа е публикувано съобщение от БТА как учениците до 4-и клас ще преминат онлайн от другата седмица със скоба „за да имат родителите време да създадат нужната организация“. Викам си: Брей, че съобразително Министерство!
Сряда 21:30. Сядаме да вечеряме. Мъжът ми е сефтосал новата баня, но сме толкова пребити от умора, че нямаме време да се зарадваме.
Сряда 22:15 ч. вече полуспейки, минавам през хола, а по новините казват нещо като „…. учениците ще преминат онлайн без изключение за 1-4 кл.“. Съзнанието ми някак го регистрира, но не го възприема – НАЛИ В ГРУПАТА ПИСАХА, ЧЕ ОТ ДРУГАТА СЕДМИЦА.
Четвъртък 03 ч. Събуждам се от глад (от умора вечерта съм яла само салата) и умът ми започва да работи. Обсъждам няколко важни въпроса със себе си, ставам до тоалетна, наслаждавам се на празния, чист и подреден коридор и се сещам, че ПО НОВИНИТЕ КАЗАХА: „БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ ЗА 1-4 клас“… Бързо, трябва да се обадя на баща ми, който утре в 7.45 ще закара детето в у-ще да му кажа ДА НЕ Я КАРА. Навън е светло, но е заради пълнолунието – сещам се, че е ТРИ ЧАСЪТ ПРЕЗ НОЩТА. Лягам си и си мисля, че детето ми е оправно – дядо му като го хвърли пред у-ще и си замине, то ще си дойде до вкъщи самичко… После се сещам, че старият ми компютър няма работещ звук, но пък новият си има всичко.
Добре, вече мога да заспя…
Четвъртък 8 без 10. Събуждам се миг преди да чуя щракване на ключ в ключалката, скачам, баща ми оставя багажа на дъщеря ни в коридора, а в следващия момент я чувам и нея, ревяща: „Мама и тате сигурно спят, а аз ще закъснея за часаааа“.
Четвъртък 8:07. Опитваме се да влезем в онлайн класната стая, аз разчиствам последните кошове с играчки от пода на детската стая и направо гласно се поздравявам, че съм почистила стаята още снощи. Детето реве, че закъснява за час.
Четвъртък 8: 15 ч. Свързвам се с учителката по вайбър и разбирам, че онлайн часовете започват от 8.30.
Четвъртък 9: 20 ч. Дъщеря ни вече се смее от нейната стая и в междучасието след скоковете на въже по физическо разказва на приятелите си как е отишла до у-ще сутринта, как не е имало никой, как охраната много сърдито й е казала, че са онлайн, как после е тичала до вкъщи, за да успее за първия час…
Десет и двайсет сутринта е, а аз имам чувството, че половината ден е минал. Служебната поща е пълна с вечерни писма за преминаване на онлайн работа, за специална организация за достъп до сградата (имам материали там, които са ми необходими за работа от къщи и ТРЯБВА ДА СИ ГИ ВЗЕМА)… нямаме нищо за обяд и трябва да сготвя, а трябва да се отиде и до у-ще да се вземат някакви учебници…
Добре, че детето ни се оправя самó и ще иде да си ги вземе!
Налейте ми чаша розе СЕГА, моля! Това е само първият ден от онлайн обучението!
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
То НИКОГА не спи
Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като …
16 майки от животинския свят, в които се припознаваме без проблем
Няма да ви поднесем задълбочени анализи на тема "Ние сме едно с природата" и всички живи същества си приличат. Обаче …
Пет малко популярни места в България, които трябва да посетите
България е разкошна страна. Няма да ви говорим за това - всеки я усещам по собствен начин и я носи …
