Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ
от почти 30 години, известна с крайните си и често нелепи изказвания (например заплахата ѝ учителите да излязат на протест заради идеята да има камери в детските градини), вчера хвърли обвинения срещу училищните психолози.
Пред агенция Фокус Такева обясни, че психолозите в училищата приемат децата като пациенти.
„Те затова в учебните заведения не са приети достатъчно добре. Психологът не може да осъзнае, че проблемите на децата са социално-педагогически. Психологическите, менталните проблеми и физическите си личат с просто око“, заяви още Такева.
Според нея психолозите не могат да се справят с проблема, свързан с агресията в училищата и тя настоява в учебните заведения да има педагогически съветници.
“Проблемът е социално-педагогически, трябва да има социални работници“, обяви Такева.
Изявлението ѝ не остана нечуто от хората, които адресира, и днес в Майко Мила! публикуваме ответната реакция на Анет Маринова, психолог в столичното 23-то СОУ и част от екипа Психолози в образованието.
Предоставяме цялото изявление на г-жа Маринова и отваряме темата за нуждата от повече (а не по-малко!!) училищни психолози, като скоро ще имаме и интервю с някои от тях, за да им дадем възможност да представят по-мащабно проблемите, с които се сблъскват в работата си.
************************
Психолози в образованието искаме публично извинение от г-жа Такева и медиен отзвук!
В готовност сме и бихме искали представител на съответната медия или други медии да ни потърсят за обратната ни връзка към това изказване!
Считаме, че безпомощността на системата говори с този глас, винаги когато е ѝ угодно (на системата) да не се променя и да се спасява, за което пък ѝ е необходимо да намери виновен, когото да посрами, посочи с пръст и публично унижи.
Изказването на г-жа Такева е израз на онази най-ретроградна част от отломките на наукоподобно мислене, която създава най-големите бариери пред реформите в образованието.
Психолозите и педагогическите съветници работим с най-малко власт и уреден статут в системата, в условия на зависимост от директора на училището и неговата собствена визия за нашата работа, без национални приоритети в психологическото обслужване в образованието.
Затова ние непрекъснато сме изправени пред необходимостта да обясняваме какво точно правим, защо го правим и че резултатите от намесата ни не идват веднага, нито има състезание или олимпиада за тях.
Не можем да покажем точки, медали, шестици за децата, защото ефектите от подкрепата и промените, които някой лично ще предприеме, идват често пъти след времето, в което сме придружавали детето.
Ние сме тези участници, които полагат усилия да се отваря място за думите, за смисъла и поемането на отговорност за поведението, за преосмисляне на собствената гледна точка и виждане на гледната точка на другия.
Ние сме тези, които търсим мира и почтени човешки начини да се чуем, свържем и заедно да изградим решенията при трудните проблеми. Като бойци на невидим фронт изтъкаваме нишките между хората, за да се откажат от оръдията на твърдите отпори.
Да, нашата работа е майсторлък, който се създава с упорита работа и учене, който изисква издръжливост, понякога отвъд възможното, защото все повече се срещаме с невъзможни ситуации на деца и семейства.
Нито като синдикален лидер, нито като професионалист, г-жа Такева има очи и може да застане пред нас или пред други наши колеги, било то учители или специалисти, и да каже кога и какво тя лично е предприемала някога – не само за психолозите и педагогическите съветници, но и за психичното здраве и емоционалната цена, която всеки от работещите в системата плаща, за да я бъде тази система, да има опорите си и малкото дъх за надежда.
На прага на новата учебна година призоваваме този синдикален лидер да се отмести встрани със социално-педагогическия си подход, който само може да гради стени и интернати помежду ни.
Ние искаме да се срещнем като човешки психично социални говорещи същества.
Затова сме тук и стоим още на поста си, г-жо Такева и уважаеми колеги, учители и ученици.
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
Не всичко е толкова страшно, колкото изглежда
Какво се случва с теб, когато трябва да чуеш диагноза, за да обясниш на себе и на околните някои от …
Играта на децата ще спаси света
Ако заглавието ви се струва пресилено, изчакайте да обясним. Първо, очевидно е, че ние няма да спасим света. Извиняваме се …