Учени потвърждават: На мъжете им липсва ген, отговарящ за нещата, които са точно пред носа им

Автор Шия Гибънс за Vintage Dreams With A Modern Twist

Група жени, подписани под псевдоним, за да се опази истинската им самоличност, най-сетне е завършила научен труд, който да обясни необяснимото: защо мъжете сякаш си слагат конски наочници, когато трябва да намерят нещо вкъщи?

В екипа са участвали топ агенти, които са работили по темата денонощно. Учените Юнска Мерудия, Пенка, Лелята с хвърчилото и Пенкилерка са работили изключително усърдно, за да разберат кое кара мъжкия мозък да фунционира по различен начин.

Пенка споделя, че проектът е започнал в средата на 80-те години. Тогава е бил оглавяван от мъже топ учени в сферата, но един ден те отишли да обядват и когато най-накрая успели да се върнат обратно в лабораторията, забравили да продължат работа върху проекта.

„Те просто се върнаха, огледаха се наоколо за няколко секунди – все едно нещо са забравили, и вместо това решиха да се опитат да намерят начин за естествено увеличаване на гърдите. Тогава ние поехме проекта“, разказва Пенка.

„Провеждали сме анализи, изследвания и полеви проучвания, за да разберем защо мъжете не виждат неща вкъщи, дори когато са точно пред носа им. Най-накрая открихме, че на мъжете им липсва специален ген, който нарекохме с научния термин: КъдеЕДориНеГоЗабелязвам или накратко КЪДНЕГОЗ„, сподели още Пенка и даде няколко примера за него:

„Най-очевидният пример за КЪДНЕГОЗ в къщите ни е преливащият боклук, който той казва, че не е видял и който буквално прелива от кофата под мивката и се разпръсква върху пода всеки път, когато отворим капака.“

„У дома това е рулото тоалетна хартия. Щом свърши хартията, аз я сменям. Когато хартията свърши, докато мъжът ми е в тоалетната, картоненото руло остава да седи на поставката, където постепенно се превръща в поставка за салфетки и накъсани вестници и домакинска хартия. Това веднъж толкова ме вбеси, че реших с мълчалив протест да не сменям картоненото руло с нова ролка хартия и да не чистя разкъсаните паднали парчета картон около тоалетната чиния“, споделя Юнска Мерудия.

„След 11-тия ден, ЕДИНАДЕСЕТИЯ ДЕН!!!, със салфетки и намотани парчета домакинска хартия се предадох и почистих парчетата от пода. Когато попитах мъжа ми защо не ги е почистил, той каза, че не ги е видял.“

„Мъжът ми е същият,“ разказва Лелята с хвърчилото. „Помолих го да ми подаде опаковка пилешки бутчета от фризера. След 8 секунди взиране той каза, че не можел да ги намери. Отворих вратата на камерата и на практика пилешките бутчета паднаха в ръцете ми, понеже бяха най-отпред на рафта, пред всичко друго.“

„Моят мъж забравя всичко в магазина“, разказва Пенкилерка. „Правя му списък. Прочитам му го няколко пъти. После всеки път той се прибира с опаковка чипс, студен чай и кофичка кисело мляко, без да е купил абсолютно нищо от списъка ми.“

„Сега, когато вече е локализиран проблемът с липсващия ген, можем да започнем работа по коригирането му. Докато открием лекарство, което да помогне за връзката между отделните нервни окончания, най-добрата терапия са напомнянията. Пращайте му смс-и, пишете му бележки, напишете с химикалка на ръката му, ако трябва. Ако боклукът трябва да бъде изхвърлен, вържете пълната торба с боклук за глезена му като фин тактичен намек“, съветва Юнска Мерудия.

„Работим денонощно по този проблем. Не сме забравили целта на проекта и какво искаме да постигнем с това проучване. Трудим се усърдно, за да не се налага повече никой да се разправя с преливащ забравен плик с боклук или картонени ролки от тоалетна хартия, или забравени покупки от магазина. Солидарни сме с всички майки по света и благодарим, че дистанционно участват в нашия научен труд. Дайте ни още малко време и ще ви покажем резултати“, добавя Пенкилерка.

В настоящия момент жените се намират в лабораторията, където се трудят много усилено, за да решат този широкоразпространен проблем.