Усещане за безнадежност

Дарина Рангелова, тази наша любима особа, която има три деца и живее сред борове и еноти в Канада, днес отново е в ефир с размислите и страстите си тема, която я засяга съвсем лично. Как държавата подпомага родителите, решили да имат трето дете (в контекста на вечното политическо говорене за борба с демографската криза), какво спира семействата да се решат на второ и трето дете и какво въобще ѝ куца на тази държава по отношение на социалната политика към семействата с деца – ето по тези въпроси разсъждава Дарина. Прочетете и кажете с какво от текста ѝ сте съгласни и с какво – не. Всички нейни разкази можете да прочетете тук, не пропускайте и текста на блогъра Боян Юруков Демографска криза има, но не заради жените.

***********************

Не ми излиза от акъла тая работа за борбата с демографската криза и идеята на заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов за облагите за трето дете (той предложи третото дете да бъде “дете на държавата”, тя изцяло да поеме издръжката му, бел. ред.).

Малко се чудя защо един електроинженер се занимава с демографски проблеми. Няма значение, свикнали сме.

И понеже и аз съм също толкова некомпетентна на тема демографска политика, ще ви кажа защо тази работа няма да работи. И знам, защото имам три деца. И знам, че най-голяма подкрепа родителите имат нужда с първото дете. Иначе няма да има второ, камо ли трето.

Проблемът с демографската криза в България е основно социално-икономически. Затова емигрират хората. Функцията на държавата е да осигури средата, за да може родителите да отглеждат децата си. Такава среда липсва.

Човекът няма нужда от подаяния. Има нужда от сигурност. Сигурност изобщо. Сигурност, че можеш да си изхраниш децата без тъпите подаяния, че заплатата ще ти стигне поне за месеца, че не трябва да даваш подкуп за всяка тъпотия.

Тази сигурност, че на бременната жена всички изследвания ще са ѝ безплатни, вместо да бъде изнудвана да плаща за ненужни манипулации. Тази сигурност, че раждането е безплатно, дори с упойка, и дори бащата да присъства, а не да плаща, че и той диша в стаята.

Сигурността, че за задължителното предучилищно и училищно обазование детето ще бъде прието в най-близката градина или училище без да се налага да даваш „дарение”. И за това, че не трябва да ремонтираш стаята, защото общината пак няма пари.

Сигурността, че не трябва да плащаш за всяка бележка, издадена от доктор, нищо, че детето е осигурено до 18-годишна възраст. Сигурността, че образованието е безплатно, а не да се плащат учебници, помагала , бележници и то от точно определен издател по усмотрение на училището.

Сигурността, че детето ще премине през образователната система без частни уроци, защото това му е функцията (на училището).

Сигурността, че образователната система не е най-консервативната в света и има някой там, който го е грижа за детето ти.

Сигурността, че на интервю за работа няма да те питат „Планирате ли деца?” или ако вече имаш работа – че ни си заплашен с уволние с всеки болничен, защото имаш деца.

Сигурността, че бизнесът наема майки с малки деца и им помага, а не обратното.

Сигурността, че при развод съществува понятието „равни родителски права”, ако родителите пожелаят. Сигурността, че когато бащата не желае да плаща издръжка, държавата ще я поеме, а не жената да води безкрайни дела и може би към пълнолетието на детето държавата да се намеси (или обратното).

Сигурността, че сам родител може да отгледа детето си без да виси на врата на всичките си роднини.

Сигурността, че децата със специални потребности няма да са оставени на произвола на съдбата.

Сигурноста… ох, не мога повече, ясно ви е за коя сигурност говоря. Тази сигурност, която е определението за социална държава – да има социална справедливост, така че всеки индивид, освен да може да съществува, да има достоен стандарт на живот.

Иначе има един ценоразпис за еднократна помощ за раждане на дете и всички го знаем.

1-во дете – 250 лв., 2-ро дете – 600 лв., 3-то дете – 300 лв., всяко следващо – 200 лв.

Искам да поздравя този, който го е измислил. Не мога да си обясня защо второто е най-скъпо, а третото съвсем малко по-скъпо от първото. Обидно е да определяте цената на децата ни по този начин. Или давайте еднакво за всички, или не давайте.

Ако ще давате, гледайте да покрива разходите по безплатното раждане. Щото тези не стигат. За детските надбавки изобщо не ми се говори.

ТАЗИ ПОДИГРАВКА ТРЯБВА ДА СПРЕ.

Та, ако я имаше тази среда, в която можеш да си отгледаш първото и второто дете спокойно, не знам хората щяха да раждат трето, но ще е по-малко вероятно да емигрират.

Очевадно е, че тази среда липсва. И идва усещането за безнадежност. Усещането за безнадежност е убийствено. И хората се спасяват. Спасяват децата си.

И аз спасих моите.

Докато средата не се промени, няма как да ме накарат (дори Агенцията за българите в чужбина, която нямам представа какво прави) да върна децата си в България.

Канада спечели три деца. България, обаче, загуби само две.

Ако бях в България, нямаше да родя третото. Дори за безлихвен кредит.