Уроци по човешко общуване от другия край на света

Качваме се на най-високото място вкъщи и – докато гледаме да не паднем оттам, защото няма да понесем и нелеп битов травматизъм– почваме да махаме много отчетливо в посока Нова Зеландия, за да ни видят и да дойдат да си ни приберат. Струва ни се, че там ще ни хареса.

За случващото се в момента в тази китна, далечна страни ни разказва Тихомир Рангелов, който е докторант по лингвистика в университета Уайкато. Той работи с общности от отдалечени тихоокеански острови, които имат много различна култура, и знае колко е важна позитивната комуникация. Тъкмо за нея в контекста на пандемията ще си говорим тук.

Вирусът ме завари в Нова Зеландия. Тук мерките са на най-високото от четири възможни нива. Нареждането е да си стоим вкъщи и да се виждаме само с тези, с които живеем. Позволено е да се ходи на разходка в кварталния парк, но трябва да се спазват 2 метра дистанция от другите. Хората се разминават като прокажени по алеите.

Работят само лекари, полицаи и най-важните производства. Хранителните магазини са отворени, но не и месарници, пекарни, ресторанти, а камо ли моловете. Който може да работи от вкъщи, работи, другите висят в Нетфликс и пускат статуси във Фейсбук.

Остава още една седмица от първоначално планираните 4 седмици на четвърто ниво. После сигурно ще минем на трето ниво, при което ще може да се поръчва доставка на пица по телефона. Границите на Нова Зеландия са затворени. Само завръщащи се новозеландски граждани се допускат и биват незабавно ескортирани от полиция до хотел за 14-дневна карантина. Казват, че границите ще останат затворени, докато не се намери ваксина.

Министър-председателят на Нова Зеландия, Джасинда Ардърн, обаче не седи да чака заветната ваксина. От дни усилено се говори, че Нова Зеландия ще изкорени коронавируса със собствени сили. Мерките давали резултати. Общият брой болни е 1400, от които повече от половината вече са излекувани. Пикът определено е минал.

Тези дни намират по 10-20 нови случая, в сравнение с почти 100 на ден преди две седмици. Новата стратегия е да се изолират всички случаи, да се пресече предаването на болестта и да няма повече нови носители на вируса. Запечатаните граници ще пазят островната държава, докато светът намери ваксина и си реши проблема. Новината обиколи света. Джасинда Ардърн не за пръв път беше дадена за пример (добри примери са особено нужни на фона на Тръмп, Джонсън и Орбан).

Джасинда, както повечето новозеландци обичат да я наричат, стана министър-председател преди 3 години, на 37-годишна възраст само пет дни след като съобщи, че е бременна. Няколко месеца по-късно Джасинда роди, взе няколко седмици майчинство, след което партньорът ѝ (не са женени) – популярен водещ на телевизионно предаване за риболов – пое грижите за бебето. Джасинда пък заигра ролята на „майка на нацията“ и се зае да оправя надробеното от почти десетилетие дясно управление. Модерна семейна идилия.

По време на годишното заседание на ООН през 2018 г., Джасинда присъстваше в залата с бебето си, защото се налагаше да кърми и нямаше как да го оставя в хотела. После понатри носа на Тръмп и сие със силна реч относно климатичните промени. Новините обиколиха света.

По принцип новини от Нова Зеландия рядко обикалят света. Нова Зеландия е островна държава в най-южните части на Тихия океан, с малко население. Честно казано, в Нова Зеландия рядко се случват вълнуващи неща. Обикновено се говори за Нова Зеландия във връзка с „Властелина на пръстените“, хобити и земетресения. С изключение на земетресенията, новозеландците са убедени, че живеят в рая на земята – добър стандарт, мирно население, красива природа.

Миналата година обаче един луд застреля 50 души в две джамии и светът беше в шок. Такива неща не следва да се случват в рая. Джасинда се показа по традиционно мюсюлманско облекло, демонстрира ясна подкрепа за мюсюлманите, които живеят в Нова Зеландия, и доста умело спаси имиджа на държавата.

В крайна сметка атентаторът беше с австралийски паспорт (нищо че живее в Нова Зеландия). Скоро стана ясно, че нацистката идеология за превъзходството на белите е пуснала сериозни корени в страната. Повече от година по-късно, обаче, рядко се говори за това. Особено пък сега на фона на коронавируса.

Скоро след като коронавирусът се появи в Китай, Нова Зеландия последва примера на други държави и затвори границите си за хора идващи от Китай. Ситуацията беше сериозна. Все пак Китай е една от най-близките държави (само на 12 часа път със самолет), пък и сериозен търговски партньор.

Първият случай на коронавирус в Нова Зеландия беше човек завърнал се от Иран. Затвориха границата и за хора идващи от Иран. Малко след това пламна Италия. В Нова Зеландия фазата на отричането продължи още известно време, докато стана пределно ясно, че няма да ни се размине.

Въведоха се вътрешни ограничения на 23-ти март – по същото време като Австралия и Великобритания. (Когато политиците в Нова Зеландия не знаят какво да правят, принципът е да се следва големия брат.) Това е около 2 седмици след въвеждането на мерките в България. В случая с Великобритания се оказва, че изчакването е било прекалено дълго.

В Нова Зеландия обаче нещата бяха под контрол в края на март. Хората горе-долу следваха инструкциите и си стояха по домовете. Нямаше кой знае колко полицейски контрол. Казваха ни, че фокусът е върху проследяването на контактите на доказано заразените. Джасинда се беше погрижила. Броят заразени се увеличаваше, но нищо особено в сравнение с Италия.

По едно време имаше 1200 заразени, и само една жертва. 99% от откритите случаи бяха хора, пътували в чужбина или такива имали контакт с доказани случаи. Единствено жертвата не беше. Една баба в малко отдалечено градче на Южния Остров я приели в болницата с грипоподобни симптоми. Не я тествали за коронавирус веднага, защото не покривала критериите.

Оказва се, че критериите били да имаш симптоми (тя е имала), но и да си пътувал в чужбина или да си имал контакт с доказано заразен. Та лекарите я лекували от грип. По едно време се сетили да ѝ направят тест за коронавирус. Тестът излязъл положителен и междувременно бабата починала. Над 20 медицински лица бяха поставени под карантина, защото не ползвали нужните предпазни мерки докато са си мислели, че я лекуват от грип.

Въпреки очевидния провал, случаят не се раздуха прекалено много. Никой не попита Джасинда колко души са починали „от грип“ в последните седмици. На 2 април критериите за тестване бяха разширени (включиха се работещи в супермаркети, полицаи, възрастни хора), но все още само симптомите не са достатъчна причина за тестване.

По официални данни от 20 април, Нова Зеландия е тествала 17 000 души на милион население, което е наполовината на Естония и 8 пъти по-малко, отколкото в Исландия. Изследванията на случен принцип в Исландия показват, че около 50% от заразените нямат никакви симптоми, а 30% от заразените имат сравнително леки симптоми.

Ясно е, че Нова Зеландия открива само част от заразените, и то вероятно малка част. Акцентът е върху проследяването на контактните лица. Сега щели да купуват някакво приложение за мобилни телефони от Сингапур, което да следи кой до кого се е приближавал в последните седмици и по този начин да се уведомяват хората, когато са имали контакт с доказано заразен човек.

Междувременно епидемиолозите се оплакаха, че данните за граничния контрол, проследяването на контактите и тестването, които им подава държавата, страдат от сериозни недостатъци.

Ясно е, че Нова Зеландия едва ли ще победи коронавируса преди останалия свят. Не че се справят зле, но зададената цел предполага да се справят много по-добре от всички останали на всички фронтове. Проблемите са същите като в повечето държави – липса на тестове, липса на капацитет, невъзможност икономиката да се замрази за дълго време.

Поставянето на високи летви има традиции в Нова Зеландия. Например, има цел до 2025 г. да няма повече пушачи в страната. Целта да се изкорени вируса обаче, има и друг позитивен ефект. Психолози твърдят, че в началото повечето хора са спазвали изолационните мерки от страх. Страх от вируса – да не го хвана аз, родителите ми, баба и дядо. Страх да не свърши тоалетната хартия в магазина. Но с течение на времето хората, запасили се с тоалетна хартия, свикват със ситуацията. Особено в държавите, където статистиките не са плашещи като в Италия или САЩ, страхът отстъпва като мотивация.

В Нова Зеландия Джасинда е намерила начин да обедини населението пред национална кауза, която има положителен заряд (победата), а не отрицателен (страха). Скорошно проучване показва, че 88% от населението на Нова Зеландия вярва, че правителството им взема правилните решения във връзка с кризата, в сравнение с 59% средно за страните от Г7.

В този контекст, генералите в България имат много да учат. Поведението на масите следва собствени закони и се управлява с добра организация и експертиза. Мерки като принуди, баснословни глоби, декларации, КПП-та и сълзливи молби по телевизията само създават впечатление за липса на контрол. Единият си мисли, че за да е „баща на нацията“, е достатъчно да се прави на Тодор Живков.

Другият пък е вкаран в ролята да хока от телевизора като учител по математика с голямата линия. Обаче забравя, че един от най-добре усвояваните уроци в българските училища е как се игнорират кухи даскалски назидания. И всичко това на фона на липсата на топки да скръцнат със зъби на безумието и безотговорността на църковните лидери по Великден.

Забраната за спорт в парка е друго безумие. Когато хората започнат да полудяват от седене вкъщи, и полудяването ли ще забранят? Националният щаб може би има нужда от по-малко специалисти по военно дело и повече психолози, психиатри, социални антрополози и експерти по комуникация и връзки с обществеността.

А Джасинда наесен ще ходи на избори. Преди да се появи коронавирусът, рейтингът ѝ падаше. Беше обещала да се справи с тежки социални проблеми – сериозна криза в жилищния сектор (1% от новозеландците живеят в каравани или на улицата, а цените на жилищата растат главоломно), неефективна здравна система, безпринципна имиграционна политика и задъхваща се инфраструктура.

За първите две години от тригодишния ѝ мандат, малко беше направено. Една от причините са спънките от страна на коалиционния партньор, Уинстън Питърс – новозеландският Доналд Тръмп – сърдит старец с популистка и расистка риторика, лидер на партията „Нова Зеландия на първо място“. Питърс повтаряше по телевизията като папагал след Тръмп, че Световната здравна организация била виновна за пандемията.

Дори да не успее да изкорени вируса, ако Джасинда успее да овладее кризата достатъчно добре, току-виж наесен отново спечелила изборите и то с достатъчно преднина, за да не зависи от Питърс. А казват, че ефектите от пандемията ще са толкова сериозни, че който управлява през следващите няколко години, ще зададе курса за бъдещето на поне едно поколение.

Facebook коментари