Упражнения по „Татко“

Мая Цанева няколко пъти е била на гости на Майко Мила – разказът ѝ “Приспи Митко – игра за напреднали” предизвика доста гореща дискусия. Нейният съпруг и герой от този разказ пък много технично ни разведе из дебрите на разходката с малко дете в Южния парк, а сега ще научим и как е станал такъв страхотен баща!

Това няма е ода за идеалния баща. Такива няма, както няма и идеална майка. Това e разказ за това как превърнахме бащата на сина ми в „татко“ и то такъв, че понякога ревнувам, че той е по-адекватният родител.

Ние имахме големия късмет да станем родители бързо и безпроблемно. Аз се дърпах дълго, защото исках кариера и т.н, но и си дадох достатъчно време да се уверя, че партньорът ми е добър син, който държи на майка си и на мен с еднаква убеденост, и второ, носи в себе си нещо детско – също като мен.

Още преди да станем четирима (броя и котката), в колекцията ни от филми имаше анимация за ценители („Ледена епоха“, „Котаракът в чизми“, „Ну, погоди“, „Хотел Трансилвания“), приказна фантастика („Приказка без край“, „Властелинът на пръстените“, „Уилоу“), класики за деца и възрастни (пълен комплект „Индиана Джоунс“ и „Междузвездни войни“, „Синьо лято“, „13-та годеница на принца“, „Звезден прах“). Да не забравяме и библиотеката ни, в която томовете български, италиански, руски и т.н приказки, заедно с Пипи и Лукчо, заемат също толкова място, колкото и литературата за възрастни, по право и политология. Никой от нас не се взима твърде насериозно и, да, допреди 3-4 години използвах случая тайно да се пусна по някоя пързалка в парка, когато нямаше хора наоколо.

И така, аз забременях. Мъжът ми беше толкова емоционален, когато разбра, че малко се засрамих от собствената си реакция. Както повечето от вас знаят от собствен опит, това може да бъде много стресиращ период. Аз последвах съвета на майка ми да не възприемам бременността като болест и работих докъм 7-мия месец, когато нероден Митко реши да напусне без предизвестие квартирата си. Лекарите го спряха на изхода.

Двуседмичният ми престой в „Майчин дом“ струва на съпруга ми 8 кариеса. Да, 8 кариеса и сериозно увеличаване на белите коси. Мъжът ми стисна здравите си зъби, сглоби детското легло, пребоядиса с приятели спалнята на бегом и после отиде на зъболекар.

Когато младенецът се появи, двамата бяхме подготвени, че който има деца, си ги гледа. Модерните баби работят, а родителството е работа за двама. След първоначалния шок от появата на малкия голям шеф вкъщи, и двамата поехме задачите по отглеждането му без коментар, според възможностите си. Аз станах мениджър „бебе“. В течение на времето се научих да делегирам отговорности, но все още, от време на време, ме стяга сърцето, че не прекарвам достатъчно време с детето си.

Мъжът ми не се погнуси от смяната на пелени и миенето на дупе, нито пък бягаше от разходките дори и в студените дни. Въоръжени с Киндъл, радио и ръкавици, и двамата прекарахме първата си есен и зима като родители основно в парка и в градинката.

Почти три години по-късно мъжът ми е един от малцината активни татковци на детската площадка, знае имената на всички приятелчета на сина ни и може да проведе компетентен разговор относно детските ваксини.

Като син на машинни инженери, съпругът ми възприе отглеждането на детето ни научному. За разлика от мен, той взе насериозно книгите за родителство и препрочита периодично наръчниците за възпитание и детско здраве. След това ми ги преразказва с известен укор, че не поглеждам често към рафта със специализирана литература.

Научният подход на бащинството има положителни страни и недостатъци. Не ми се налага да помня кога е следващата ваксина или контролен преглед, нито къде съм сложила рецептата за капките, защото те са картотекирани от таткото-инженер по душа.

Той проверява раницата за игра на Митко преди всяка разходка, защото безопасността и обезпечеността на обекта е първа стъпка към спокойна игра. Когато бях забравила да купя мокри кърпи, мъжът ми ме порица с подробен разказ колко му е било неудобно да моли майките в градинката. Мдаа, може и да е досаден, но знае не само къде са Алпите, но къде са и чорапите на детето.

Имаме късмет и с дете, което обича реда, както го разбира, и стига да го подведеш правилно, следва правила. Така баща и син се синхронизират дори за това кога да излязат от банята – щом мъжът ми си измие зъбите, и нито секунда по-рано.

Този август беше и първата ваканция на Митко. Таткото влезе в „майчинство“ няколко седмици и всяка сутрин ме изпращаха на вратата почти с облекчение, че отивам на работа. Правилото за обеден сън в кошарата отпадна постепенно, защото двамата спят заедно на спалнята. Приспиването на Митко се беше превърнало почти в кошмар за мен и редовна причина за съскане (тихо, детето трябва да спи), когато баща му се намеси с великолепната идея да му чете народни приказки. Благодаря ти за тази идея! Разбира се, наследникът има думата с кого иска да заспи, но се радва на разнообразие от класически приказки и измислени истории от мама.

Баща и син са по-търпеливи и към маниите си – единият да гледа по 10 и повече пъти любимата си анимация, а другият – тенис. Сключват мир с „наздраве“ с по чаша сок. Явно времето баща и син е толкова приятно, че Митко дори поиска да е „татко“, но му обяснихме, че трябва да изчака 2-3 десетилетия.

Разбира се, имали сме и моменти на сериозни сблъсъци кой е по-прав като родител, но мъжът ми благоразумно казва „ти си му майка, ти знаеш най-добре“. Не знам винаги, естествено. Научих се да се доверявам и на други специалисти, освен мен.

Когато бебето беше малко, мъжът ми ме окуражи да се върна сред хората, като започнем от професионални ангажименти и продължим до развлечения. Когато Митко беше на около 6 месеца, оставих двамата мъже, подсигурени като за война с кърма, храна, лекарства и дрехи, и заминах за моминското парти на сестра ми в Гърция. Те се справиха блестящо, аз се върнах, уморена повече от мисли по тях, отколкото от купон.

Митко ще стане кулинар, но не благодарение на мен. Той яде закуските на баща си, който обича храната и знае как да увлече и него. Двамата ремонтират, пеят рок балади. Аз гушкам, осигурявам идеите и логистиката на живота ни, но и внасям правила. Гадна работа, но някой трябва да я върши.

Последният път се джафкахме, защото новата анимационна мания „Гръм“ приключи с 5 минути по-късно от заложения от мен час за лягане. Мъжът ми ми се скара да не бъда дребнава, но на следващата вечер часът беше спазен точно. И в двата случая детето, т.е шефът, заспа щастлив, а „татко“ и „мама“ си разделиха по една точка в актива.

Е, както казах – това не беше ода за идеалния баща. Но пък е чудесна възможност да му кажа: “Ти си страхотен баща! Честит рожден ден на нашия син!”

Post Views: 1,459