Търси се: Най-досадната, влудяваща и непотребна играчка

Здравейте, скъпи приятели. Отдавна не сме ви предизвиквали да ни пишете по някоя конкретна тема от безкрайно интересния живот на майките и днес ще поправим този пропуск. Веднага обявяваме, че смятаме да ви провокираме на една вълшебна тематика, а именно – коя е най-непотребната и досадна играчка, с която сте се сблъсквали в живота си!

Да, добре ни прочетохте – досадна, непотребна и адово влудяваща играчка.

Тоест, не ни разказвайте за любимото си мече, което тайно сте гушкали до 37-годишна възраст и отдавна е с едно око и едно ухо. Не ни разказвайте и за любимото си Барби, а ни разкажете за онази играчка, която сте получили за себе си или за детето си, която само като я погледнете, се чудите кой, за Бога, КОЙ би могъл да стигне до идеята за подобно нелепо, нефункционално и абсолютно непотребно нещо!

А в последните два дни на май и на 1 юни – Денят на детето, трите най-интересни, каращи ни да се заливаме от смях текстове, ще бъдат публикувани в Майко Мила! и ще получат супер яки, потребни и интересни играчки от нас от приятелите ни от Ozone.bg! Три фантастични комплекта, съдържащи конструктор “Лего”, кукла и семейна игра ще отидат при три семейства, които споделят разочарованието и яда си с нас!

Аз, Елисавета, както вече съм отбелязвала в един текст от книгата ни “Да оцелееш като родител”, бях онова странно, психотично, вероятно ЕДИНСТВЕНО дете на планетата, което не обича играчки (и шоколад, но това е друга тема).

Разбира се, трябва да вземем предвид факта, че прекарах детството си в един период, в който играчките бяха особено грозни, непривлекателни и решени в убити, мръсно сини, мръсно жълти и мръсно кафяви цветове (винаги съм се чудила как е възможно някой да успее да направи мръсно кафяв цвят, но ето, аз съм виждала такова нещо).

Уви, децата ми не са така – те са си съвсем нормални, благодаря ти, Господи, и естествено си искат съответния справедлив дял играчки, които да чупят, губят и главно НЕ ДАВАТ НА ДРУГИТЕ ДЕЦА.

Та, след 13 години практика, мога да кажа кои играчки се оказаха най-безполезни поне според моя скромен, личен опит, а вие ме допълнете, поправете или каквото решите да направите:

1. Огромното количество плюшени играчки – трябва да знаете, че плюшените играчки не са за моите деца. Те са за клети тинейджърки, които не могат да прегръщат Джъстин Бийбър или Петър от 7б клас, затова се обграждат с милиони мечки със сърца. На 2-годишното или 5-годишното дете не му пука за осемнайсетте пухкави слона, които сте му купили. Вероятно просто ще си избере някоя едноока парцалива котка и ще ходи навсякъде с нея. Останалите просто са нежелани. У нас даже има един тигър, който синът ми (2 г.) толкова мрази, че като се разболее, има изискване тигърът да излезе от стаята. Очевидно вярва, че тигърът нощем, тайно от другите, го трови и души с тигърския си, плюшен вид.

2. Ръчноизработени кукли за хиляди левове – напоследък се нароиха десетки и даже стотици художници, които правят прекрасни, ръчно изработени кукли, повечето пъти – уникати, които, естествено, струват доста пари. На нас те ни се нравят, защото ние имаме концепция за изящество, екология, изкуство, естетика и частен бизнес. Бебетата, от своя страна, имат концепция за “неяко” и “яко”.

Ще различите кое е “яко” от това кое е “неяко”, че с “якото” бебето се занимава, блъска го, влачи го след себе си, крещи му и му научава името преди вашето.

“Неяко” е онова нещо, което слагате в ръцете му и казвате “ПОГЛЕДНИ ТАЗИ СТРАХОТНА КУКЛА ЗА 76 ЛЕВА, ВИЖ КАКВИ ТОЧИЦИ ИМА НА РОКЛИЧКАТА, КОЛКО Е ВИНТИДЖ”, а то ви поглежда, усмихва ви се, защото сте му майка и сте доста сладка, отпуска лениво крайници, куклата изпада и то отива да удря с лъжица по масата.

Купувайте тези кукли, но ги подарявайте с едно наум. Ако пък имате дете, което залита по скъпи кукли, ПОЗДРАВЯВАМЕ ВИ, ВИЕ СТЕ ОТГЛЕДАЛИ АРТИСТ.

3. Бебето Аморе. Вече за втори път пиша за бебето Аморе. То е лична семейна травма. Това Изчадие от ада – Аморе, беше в рекламните блокове на всички детски канали 6 месеца преди Коледа, когато голямата ми дъщеря беше на 5 и ние с мъжа ми от октомври слушахме денонощно за бебето Аморе. “ИСКАМ БЕБЕ АМОРЕ” беше култовата фраза, с която дъщеря ми си отваряше очите сутрин и ги склопяваше вечер. Това бебе беше специално, защото можеше да … ходи по малка нужда. Представете си вие това чудо. Пълниш бебето аморе с вода и то се “изхожда” в памперс (имаше и памперси към проклетото бебе).

Какъв избор имахме? Какъв шанс пред един пикаещ демон, който денонощно изскача от телевизията, облян от мека, розова светлина? Дядо Коледа донесе Аморето.
Всичко това резултира в една феерия от локви, които пикаещото бебе оставяше след себе си из цялата къща, защото дъщеря ми не си дваше зор да му слага памперси (не че не я разбирам). Всеки пък, когато кракът ми ненадейно правеше звучно ‘джвак” , аз знаех – бебето Аморе си беше олабило мехура.

Един ден се прибрах вкъщи, мисля беше осми януари, и установих, че дъщеря ми е обезглавила бебето. Искала да види какво има вътре. Разплаках се от щастие, но тайно, след което взех частите на бебето и казах с назидателен тон “СЛЕД КАТО НЕ ЦЕНИШ ИГРАЧКИТЕ СИ, НЯМА ДА ИГРАЕШ ПОВЕЧЕ С БЕБЕТО АМОРЕ!” и го прибрах. Дъщеря ми потъгува 14 минути и си замина по нейните си дела.

Та, тази играчка беше незабравима по своята глупост, висока цена и вреди, които нанесе на мен и семейството ми.

Сега чакаме вас да ни споделите за вашата катастрофална история с играчки и ще получите от Ozone.bg нещо, което няма да оставя локви, да издава ужасяващо пронизителни звуци и въобще – да дразни централната и периферната ви нервна система.