Тъмните истини за майчинството

Когато чакате бебе, интернет се оказва пълен със забавни и понякога не така забавни, но обичайни истории какво да очаквате, когато то дойде – безсънните нощи, пълни памперси, нескончаем цикъл от люлеене-повиване-къпане-кърмене-чистене, както и някои досадни аспекти от майчинството, като пълната скука и усещането за затъпяване поради липса на качествен и редовен контакт с възрастни.

Или както казва един наш приятел – „Майчинството е онзи период, в който започваш да използваш битова лексика от 80 думи“.

Не можем да не се съгласим с него!

Обаче освен всички тези неизменни елементи, има и някои тъмни и мръсни истини за майчинството, за които рядко някой се осмелява да говори открито, сякаш докато са само в главите ни, те не са истина, но изречем ли ги, им даваме форма и признание.

Ако чакате първо или следващо бебе, моля, прочетете тези редове без страх и предразсъдък.

Да, знаем, че навсякъде дебнат перфектните майки на чудни, неземни деца, които не биха пропуснали повод да натрият носа на всяка инакомислеща майка, но, за Бога, ако сте от тях – замълчете този път.

Защото май е по-добре да има родители, подготвени и за някои по-неочаквани състояния, отколкото само за розовите облаци.

Възможно е сега да харесвате чуждите деца по-малко

Чували сте милиони пъти клишето колко невинни и чисти са децата, нали? И колко прост е техният свят, колко безгранична и безусловна е обичта им към всичко на света? След няколко години гледане на малко дете със сигурност ще се убедите, че децата невинаги са съвършени, идеални, чисти и невинни същества.

Действително имат много по-малко недостатъци от възрастните, но все пак имат. В по-голямата част от времето ще сте свидетел на по-обичайната част от недостатъците им – мрънкането, безпричинният рев, капризите, тръшкането, ревността към по-малък или голям брат или сестра. Човешкото ви търпение обикновено ще може да поеме недостатъците само на вашето дете или деца, и за тръшкането, сцените, сополите, липсата на възпитание и капризите на чуждите деца просто няма да имате нерви и търпение.

Това че ще искате чуждото дете или деца да си тръгнат колкото може по-скоро от дома ви, не ви прави лош човек. Прави ви уморен нормален човек, който просто иска лудницата с пищящи, сополиви и търчащи чужди деца в дома му да свърши.

Възможно е да загубите приятели

Майчинството раздробява живота ви на парчета и го сглобява отново по начин, по който никое друго събитие не може. Някои приятели все още ще пасват като парчета пъзел в новата картинка. Някои ще могат да се включат доста по-късно, може би след няколко години и след поредната реконфигурация. Други така и няма да намерят пътя към света ви, няма да разбират вече мотивите ви, решенията ви, всекидневието и приоритетите ви.

Възможно е да се откажете от част от себе си, която обичате

Никой не може да е и да прави всичко. Нито майка, нито баща. Целият ни живот изисква жертви, а майчинството дори настоява за такива.

Някои мечти и страсти устояват на времето и децата, други – не. Някои наши черти от характера може да останат в миналото и понякога да си мечтаете как пак ще пътувате без цел и посока, само с една раница на гърба и с вятъра в косите. Дълбоко в себе си знаете, че това е отминало и мечтата ви е всъщност носталгия по отминали дни и миналото ви „аз“, които няма да се върнат.

Възможно е да откриете, че майчинството е неудовлетворително

Всъщност е спорно дали изобщо майчинството тряба да е удовлетворяващо – наскоро писахме по тази тема в текста „Когато майчинството не е сбъдната мечта“. Животът на децата ни по никакъв начин не би трябвало да е проекция на родителите или те да са абсорбатор на родителските амбиции (ако не броим, че изземват почти изцяло времето и вниманието ни). Децата ни не са и не бива да бъдат гледани като наше продължение, те са отделни личности със собствени нужди и мечти.

Родителството може да изпълни един човек с любов и радост. Но няма да отнеме любовта и радостта от другите неща в живота.

Възможно е някой ден да ви се струва, че не познавате собственото си дете

Може да се случи някой ден собственото ви дете да каже, че ви мрази. Или да дойде момент и да направи нещо, с което да ви разочарова. Ще осъзнаете, че то вече има свои собствени интереси, в които вие не сте на централно място, свои занимания и свои мечти. Понякога това е красив момент, да осъзнаеш, че детето ти е пораснало и е самостоятелно. Друг път това може да е адски плашещо.

Възможно е да си дадете сметка за някои стряскащи навици на собствените ви родители

Да си родител е едновременно да имаш огледало и лупа пред себе си. Виждате много по-ясно грешките, които вашите собствени родители са направили с вас като дете. Обаче стряскащото е, че понякога виждате и себе си да повтаряте същите тези грешки с вашето дете.

Възможно е понякога да съжалявате, че сте родител

Много, много малко родители биха имали смелостта да си признаят, че съжаляват, че имат деца. А пък още по-малко биха си признали това на глас, особено пък пред други хора.

Обзалагаме се, че все някога, дори за секунда, не един и двама родители са изпитали чувство на съжаление, че са майка или баща. Секундата, в която се скриваме в душ кабината и тайно плачем. Онези моменти, в които е трябвало да отменим планове и да се откажем от чакано пътуване или почивка. Миговете, в които сме се чудели какво ни е накарало да искаме да посветим изцяло част от живота си на дете и да оставим себе си на заден план.

Възможно е за първи път да ви ужасят някои неща

Млада майка никога не може да проумее как така някои хора могат да раздрусат бебе, докато тя самата не се изправи пред истерично, безпричинно ревящо бебе, което я е държало будна три поредни нощи.

Човек, който няма дете, не може да разбере какво ѝ е на една жена с подпухнали и кръвясали от умора очи, капещи, болезнени гърди, собствените ѝ сълзи се смесват в река от бебешки сополи и слюнка, на която ѝ иде да хвърля неща, да крещи и да раздруса истеричното бебе, което не е спряло да пищи от часове и няма кой да ѝ помогне.

Трудно е за човек, който не е минал през всичко това, да разбере онези родители, които са сами, на които няма кой да им помогне, които едва свързват двата края, които са на ръба на изтощението и на които нервната им система е изопната като струна, които са на крачка от това да изоставят пищящото бебе и да се спасят поединично.

Не забравяйте обаче, че във всеки момент някой родител минава през собствения си ад. Не забравяйте, че почти всяка жена развива следродилна депресия и в това състояние има нужда от помощ и подкрепа, а не укор, присмех или комбинация от двете.

Има жени, които в това състояние правят и немислими за другите хора неща, като да изоставят детето си. Само преди два месеца имаше такъв случай и в у нас и той предизвика страхотна обществена дискусия, а Майко Мила излезе с позиция по темата с текста „За кожата на една майка“.

Възможно е да намразите собственото си тяло

Ако не завинаги, поне за известно време е напълно възможно не просто да не се харесвате, а да изпитвате отвращение от гледката на собственото ви тяло. Това е отвъд вас, емоция, която не можете да контролирате и колкото и да си повтаряте, че това е нормално, че тялото ви е дало живот, че така изглежда тялото на една майка, вътре в себе си изпитвате неприязън и отвращение към висящите тлъстинки, към безформения си корем и отпуснатия си задник, към начина, по който бременността е изкривила гръбнака ви.

От всичко на света, най-важно е да обичате себе си, помнете. Нито детето, нито хората около вас ще са щастливи с една нещастна майка. И помнете, че има оправия – прочетете „Щетите по тялото след раждане се оправят с вино, детегледачка и нов сутиен“.

Възможно е всеки ден до края на живота ви да ви боли сърцето

Всеки път, когато детето падне и си удари челото, нещо вътре във вас боли. Боли ви заради всяко нещо, от което не можете да предпазите детето си. Сърцето ви боли, когато мислите как ще се самоунищожите, ако нещо се случи с детето ви.

Всеки родител знае, че начинът, по който обича детето си, е несравним с нито едно друго усещане. Това е една по-различна, по-дълбока и понякога мрачна обич, безусловна и комбинирана с много болка, която няма как да изпитате, докато нямате дете.

Но си заслужава.