Трябва ли малтретираните жени да бъдат съдени за престъпленията на мъжете си?

Дебора Епщайн е професор по право и един от директорите на Клиниката по домашно насилие в Юридическия център на Университета в Джорджтаун. Кит Грюел е преживяла домашно насилие и е защитник на жертвите на такова насилие. Тя участва в документалния филм “Скрито насилие”, разкриващо ужасяващия живот на жертвите на домашно насилие в САЩ. Следващият текст е написан от тях по повод обвинението срещу съпругата на Омар Матийн, който през 2016 година уби 49 души в нощен клуб във Флорида. Текстът е оригинално публикуван в New York Times.

*******************************

Тази седмица се очаква да започнат свидетелските показания по федералното обвинение срещу Нуур Салман, чийто съпруг Омар Матийн уби 49 души в нощен клуб „Пулс“ в Орландо, Флорида, през 2016 г. Салман е обвинена в съучастие и съдействие на съпруга си (който бе убит при престрелка с полицията), както и в „оказване на материална подкрепа“ на Ислямска държава и възпрепятстване на правосъдието.

С толкова малко налични факти би било безотговорно да се спекулира за възможната роля на Нуур Салман в това ужасяващо събитие. Но ето какво знаем: преди Матийн да реши да извърши масово убийство, той многократно е малтретирал съпругата си физически и емоционално.

Тя дава показания, че я е удрял, душил, заплашвал с убийство, насилвал я е сексуално и я оставял в изолация в дома им. Адвокатите ѝ твърдят, че живее в постоянен страх от него.

Малко вероятно е Нуур Салман да бъде последната жертва на домашно насилие, която е предмет на наказателно преследване заради нещо, което нейният партньор-насилник е извършил.

Това се дължи на комбинация от фактори: първо – силната връзка между домашното насилие и масовите стрелби; и второ – честотата, с която извършителите на подобни престъпления упражняват принудителен контрол над интимните си партньори, като ги принуждават да правят редица незаконни неща.

Тъй като това е толкова обичайно, а контролът е толкова обширен, трябва сериозно да се замислим под каква правна отговорност сме подготвени да подведем на жертвите при такива обстоятелства.

Връзката между насилието над партньорите и масовите стрелби е станала почти неизбежна.

Сред многото примери са и тези:

Девин Патрик Кели, който през ноември уби 26 души от Първа баптистка църква в Съдърланд Спрингс, Тексас, е бил съден за домашно насилие;

Джеймс Ходжкинсън, който стреля срещу членовете на Конгреса, докато играеха бейзбол през юни, e бил арестуван за побой и домашно насилие срещу приемната си дъщеря и нейни приятели;

Мохамед Лахуайей Бухлел, който уби 84 души с камион в Ница, Франция, през юли 2016 г., бил известен на властите за нападение над съпругата си.

Каква е възката между домашното насилие и масовото насилие?

Мъжете (защото те обикновено са мъже), които извършват злоупотреба от личен характер, често използват насилие, за да всяват и поддържат атмосфера на страх у жените, които живеят с тях. Нападателят при масова стрелба прави същото – сее страх, както сред тези, които са на прицел, така и сред обществото.

Това не означава, че всички, които упражняват домашно насилие, ще станат масови убийци.

Малка част от хората, които малтретират членове на семейството си, извършват и масови убийства. Връзката обаче е от решаващо значение. Всъщност експертите се позовават на особено опасни вътрешни отношения, известни като „личен тероризъм“.

Когато домашното насилие следва модела на личен тероризъм, извършителят обикновено се стреми да контролира всеки аспект от живота на жертвата: нейните финанси, начинът, по който се облича, контактите с приятелите и семейството, дори позицията, в която спи.

След като един насилник си е присвоил “правото” да ограничава и управлява всекидневието на партньора си, той няма нужда да прибягва до редовна физическа вреда.

Но когато жертвата се опита да се противопостави на „правилата“, вероятно ще последва побой. Физическото насилие е неговото средство за управление – тактиката, която използва, когато другите не успяват да преотстъпят контрола, който той изисква да държи.

Прокурорите твърдят, че Нуур Салман е имала финансови споразумения с Омар Матийн преди атаката и му е помогнала да разработи фалшива история за прикритие.

ФБР казва, че Салман признава, че се е включила в разузнавателна обиколка до клуба, заедно с Матийн. Но тя отрича, че е знаела предварително за атаката. Все пак процесът все още не е започнал и нищо не е доказано.

Но една жена, живееща във връзка, чиито граници са определяни с принудителен контрол, упражняван чрез заплахата от насилие, реално не може да бъде обект на същата наказателна отговорност, като лице, чийто живот се характеризира със свободен избор.

Американската система за наказателно правосъдие отдавна признава връзката между принудата и съдебната вина, под формата на защита за хора, извършили престъпление по принуда. Макар и рядко използвана, тя снема от лицето наказателната отговорност за действията му, ако то има силно обоснован страх от тежко телесно нараняване при отказ от извършване на деянието и ако няма възможност да избяга от заплахата.

Тази защита изглежда особено важна в контекста на домашното насилие – може би най-вече когато извършителят е толкова нестабилен психически, че е способен на масово убийство.

В такива случаи отказът на жертвата да се съобрази с исканията на нейния партньор може да доведе до собствената ѝ смърт.

Според анализ на статистиката на ФБР, проведен от групата за контрол на оръжията „Всеки град за безопасност на оръжията“, в 57 процента от престрелките с повече от четири жертви, от 2008 до 2012 г., извършителят е убил настоящ или бивш семеен партньор, интимен партньор или друг член на семейството.

Когато се случват ужасяващи актове на насилие, имаме импулс да подведем някого – който и да е – под отговорност. И когато извършителят на масовата стрелба умира на сцената, тази необходимост остава неразрешена.

Но колкото и нетърпима да е ситуацията, пътят към прогреса не трябва да включва обвиняването на жените, които също заслужават място в дългия списък на жертвите на насилника.

Post Views: 395