Трябва да вдигнем летвата за титлата "Най-добър баща на света"

Ето това може би е баща еднорог, който си признава, че бащите са облагодетелствани и ужасно жалени за всичко в сравнение с майките. Разбира се, че има изключения, но докато мъжете и жените не станат равни в задълженията и отношенията си вкъщи, няма да постигнат и така желаното от всички равенство и в обществото, смята Тони Симпсън и вероятно е прав.

Тази година празнувах шестия си Ден на бащата. В 8:38 сутринта бях събуден от мечешката прегръдка на сина ми, който ми заяви, че закуската е почти готова. Докато лежах в леглото, опитвайки се да не заспя отново, на лицето ми се разля усмивка, защото за мен този ден означава тонове любов и огромно внимание от семейството ми.

Полубуден слязох по стълбите и видях масата отрупа с бекон, яйца, картофени палачинки и портокалов сок заедно с две специални картички за Деня на бащата и балон, на който пишеш Супер Татко. 15-месечната ми дъщеря много-много не разбира идеята на празника, но пък беше широко усмихната, за да посрещне най-любимия си мъж на света. Остатъкът от деня можеше да не включва нищо друго, но тези няколко минути ми бяха достатъчни, за да се изпълни сърцето ми с радост в един перфектен Ден на бащата.

След вкусната закуска се изтърколих на дивана, пуснах си голф шоу и скролвах в социалната мрежа няколко минути. Видях постове от жени, които оповестяваха, че техният съпруг е най-добрият баща на света. Жена ми знае, че не съм фен на такива постове и предпочитам да запази любовните си послания за мен, а не да ги споделя с публика от пасивни познати.

Но четенето на безброй такива постове ме накара да се замисля какво точно означава „Най-добър баща“. Има милиони чаши, тишърти, картички и какви ли още не предмети, брандирани с тези думи. Изглежда, че летвата за това какво е добър баща е прекалено ниска.

Дълги години беше достатъчно просто да присъстваш в живота на децата си, за да си добър баща. Може би да смениш някой и друг памперс, да поиграеш на топка или да заведеш детето на новото филмче на Дисни. Но мисля, че вместо да определяме какво е добър баща, сравнявайки го с други бащи, трябва да започнем да дефинираме добрия баща, сравнявайки го с всички родители генерално.

Докато аплодираме бащите, че са „в наличност“, майките са тези, които правят закуска постоянно, опаковат кутиите с обяд, приготвят вечеря, къпят и четат книги преди лягане. Майките записват часовете при доктора, записват децата на училище, следят ваксинационния паспорт и всички други безкрайни задачи, които трябва да се свършат преди едно дете да започне да посещава детска градина например. Половината от нещата, които майките правят, остават тотално незабелязани от много бащи.

Обществото ни и културата ни на работа принуждават майките да си вземат отпуска, когато децата са болни, защото в компаниите се смята, че работата на бащата е прекалено важна и отговорна, за да си позволи да отсъства.

Така че преди смело да провъзгласим някого за най-страхотния баща на света, нека и ние като бащи си дадем сметка каква част от отговорността носим и да осъзнаем какви усилия влагат половинките ни в отглеждането на децата. Не трябва само да се стараем да подобряваме живота на децата си, но има нужда и да отнемем малко от бремето на майките в ролята им на водещия родител.

Наясно съм, че всяко семейство е различно и има много чудесни мъже, които приемат родителството като екипно усилие, но истината е, че бащите биват оправдавани често. Ако един мъж не се появи на балетен рецитал или е прекалено строг с детето си, решаваме, че е изключително зает с работа или е много стресиран; но когато жена демонстрира подобно поведение, сме склонни да я окачествим като лоша майка. И ако ще прилагаме същите стандарти при бащите като при майките, е добре да се отнасяме и толкова благосклонно към жените, както към мъжете.

Равенството на жените има различни проявления, но за да станат истински равни мъжете и жените, всичко това трябва да започне в дома.

Facebook коментари