Вдъхновени и впечатлени от снимките в материала ни Това дете аз ли го изпратих на училище?, отворихме албумите със спомени от първия учебен ден и трябва да ви кажем, че пледираме временна невменяемост за повечето моменти, събрани в тях. Решихме да проверим дали има и други като нас и пуснахме задачка в групата ни Положението е “Майко Мила!” във Фейсбук: изпратете ни своя снимка и/или на децата си от първия учебен ден. И хората изпратиха. И после заедно се спукахме от смях.
Започваме с вашата Красимира, защото да се смееш на чужд гръб си е най-хубаво:
Виждаме, че още от малка е омагьосана от математиката и масовите убийства едновременно.
А сега сте вие на ход с вашите разкошни 15-септемврийски спомени:
Анна Панова
“От ден първи се правя на много умна. Някъде трябва да имам и с корделка и синя или червена – не помня – връзка, но това е баш от първия ден, в който ни дадоха всичко. За връзките чакахме няколко дни. Не че съм я носила повече от месец – края на 89-а се гмурнах у родното образование… И още не мога да изплувам.”
Златина Станкова
“Аз бях много слабичка. Не като днес, а точно наопаки. Та, защото майка не е от онези амбициозните и перфектните и все се сещаше в последната секунда, и минавайки през ЦУМ предишния ден беше останала само една плисирана пола – с размерите за сегашното ми аз. 35 години по-късно и поне 70 кг отгоре… Любопитна гледка съм. Дрехи в перспектива. Снимката е от първия учебен ден в 1 клас, но след като съблякох омразната пола и навлякох моите си дрехи. Годината трябва да е 82-ра.”
Катя Бенева
“Ентусиазирана съм… впечатлена… с лилав анцОк… Аз съм дете на 90-те!”
А тук Катя, която очевидно е сменила анцуга, изпраща дъщеря си на първия ѝ учебен ден: “В същото училище, в същата класна стая, тоалетът е по-адекватен обаче.”
Силвия Минчева
“Бургас, 15.09.1987. Фунията е нелегален внос от Германия. Там традицията е на първия учебен ден децата да получат такава картонена, цветна фуния пълна с лакомства. Излишно е да казвам, че по време на комунистическия строй на такива заигравки не се гледаше с добро око.”
Люси Стаменова
“1. през 1987 явно зрялото соц общество е допускало разнообразни дрешки на 15 септември;
2. отзад клети пионери нижат слънца;
3. на първия учебен ден не се ходи без прабаба!
4. ризките са унисекс, сандалите с чорапи – норма.”
Константина Каранешева
“Ето ме и мен, 1992-ра, 15-о училище, квартал Надежда. Роклята е ушита от майка ми, бутикова изработка. На снимката съм с горда усмивка с баба и татко + малко братче.
П.П. Погледът на татко е един път, вероятно е махмурлия или зверски отегчен от суетнята.”
Теменуга Кръстева
“Плаче ми се от срам като видя тази снимка. Това е 3 клас. Първи учебен ден. Милите ми родители са в на чужбината и моето добруване е поверено на баба ми по бащина линия. Очевидно тази жена ме е мразила от моята ранна възраст… Нямам друго обяснение за това.
П.П. За прическата имам – въшки. Друг е въпросът защо баба ми не ме е завела на фризьор , а ме е кълцала сама…”
Златка Василева
Toten Licht
“Склонна съм да твърдя, че тази липса на вкус се дължи на факта, че друг ни е обличал. Отказвам да поема отговорност.”
Нона Кацарова
“Това беше ъгълът в стаята за снимки, имам цял албум с различни “дантелки” пред този аквариум!”
Антонина Георгиева Кенова
“С ОГРОМНИ панделки и беззъба.”
Кристина Янева
“Милинкият ми заек с очевидно предчувствие към родното образование… Годината е 2010, целодневна предучилищна и после си продължи на същото място, така че това е официалният първи учебен ден. (На следващата година за 15.9. вече в първи клас не я приготвях аз, а баща ѝ, който я беше придумал да си облече оставената рокля, но я беше оставил да твори с косата си каквото пожелае и съответно тя се появи със 100 дисковъшки в оранжево и зелено към семплата рокля в бяло и синьо.) Да уточня, че горкото е учителско чедо и затова страда от пълна липса на издокарване за съответните поводи (и обичайно и букети не носеше).”
Десислава Стефанова
“Ей ме и мен в първи клас с униформа. Всички бяхме с този почерк, само слагахме тебешира на края на думата.”
Кремена Пашова
“Кордели, чорапи под коляното и карамфили. Ретро класика от 15. 09. 1982.”
Яна Асенова
“Далечната 1991 г.”
Силвия Лазарова
Ивелина Павлова
София Крачанова
“Първи учебен ден, 1997 г. Сако с подплънки и карирана вълнена пола, която много ми бодеше през памучния дебел бял чорапогащник. Помня само, че умирах от жега.”
Мариета Кралева
“Шашнато подготве (преди първи клас), все още 5-годишно (роден между Коледа и Нова Година), в училищния двор. Направо не знаеше, кое първо да си пъхне в носа – пръста или букета.”
Яна Николова
“1985 г. Преди чернобилския дъжд.”
Соня Боджакова
“85-а ще да е било. Аз съм отзад с корделите.”
Теодора Косова
“Голямото преди 6 години.”
Милена Пекарева-Ненчева
“Малко размазана, но от сърце – 15. 09. 1997 г.”
Радостина Хлебарова
Варна, 1958 г.
София, 1985 г.
и по-голяма:
“Безвкусни дрехи, отегчено изражение и ТОРБИЧКА, найлонова. Бяха рядкост тези торбички… 1991-ва трябва да е било.”
Борислава Брайчева
1992 г.
“Дъщеря ми миналата година.”
Милена Козарева
“Мечтаех за опашки с кордели, а нямах коса дори да ми боднат фибичка.”
Нора Димитрова
“Мирно, ръцете зад гърба!”
Румяна Русева
“Положението е кариран панталон и идиотска усмивка и най-великият клас евър. Академичната снимка с бяла якичка, блеснал поглед и химикал е някъде при майка.”
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Половин слива – цял, голям проблем
Чували ли сте го това "Да отида на работа - да си почина"? Особено като имаш малки деца и работиш …
Мило семейство, имам нужда да ме забележите
Всеки ден правим по инерция или не съвсем десетки по-малки и по-големи неща за семейството си и в това няма …
Детето като оръжие
С текста “Мама не ми дава да виждам татко” отворихме вратата за истории, свързани с раздяла и опити за споделено …
