Талантливата Неда и майчинството като карикатура

Ако харесвате дигиталното изкуство, сигурно познавате Неда и нейната едноименна комиксова героиня, чрез която тя иронизира битието си на работеща майка на две деца (това, което все още не е издала в илюстрациите си, е, че едва попаднала в усамотения си офис, се качва на стола и започва да танцува).

Илюстрация: Неда Малчева

Извън шегата, Неда Малчева е адски талантлива и търсена художничка, която работи както за издателства, така и по персонални задания. На 33 години е, от Русе. От няколко години заедно със семейството си живее в Мартен – малко градче със селска инфраструктура (къщи, кокошки и една, две каруци), която Неда много обича. Учила е в Националното училище по изкуства в Русе, а след това завършва инженерен дизайн в Русенския университет. Има две деца – момче на 9 и момиче на 3.

Илюстрация: Неда Малчева

По време на първата си бременност Неда напуска работата си и започва да работи като самостоятелен артист, a днес ни гостува в рубриката „Жените могат всичко“, за да ни разкаже как управлява професионалния си живот на фона на постоянна конфронтация с детски сополи и натрошени по пода бисквити, точно след като е пуснала прахосмукачка.

Неда, разкажете ни как започнахте с рисуването?

Рисувам от много малка – баща ми ме влачеше по всякакви кръжоци и благодарение на него от мен стана човек. Рисуващ човек. След като се дипломирах обаче, се гмурнах в различна среда – уеб и графичен дизайн. Няколко години след това, в момента, в който забременях с първото си дете, реших да напусна и да стартирам като дизайнер на свободна практика. Започнах да трупам много и различни проекти, започнаха да ме търсят и като художник, а не като дизайнер. Докато в един момент се концентрирах само и единствено върху илюстрациите.

Първото ми дете беше бебе еднорог и ме разглези зверски – повярвах в чудото да работиш по време на майчинство. С появата на второто тези представи се сринаха, но вече бях поела ролята на нонстоп работеща. Такова нещо като събота, неделя, празник, камо ли спокойно майчинство – нямаше.

Никога не съм си представяла, че мога едновременно с едната ръка да държа бебето, за да го накърмя, а с другата да рисувам… Нямаше как комбинативността у мен да не се събуди, защото нито детето, нито клиентите ги интересува, че си имаш друг ангажимент. Нито пък останалите гладни членове на семейството. След като и второто майчинство приключи и изпратих малкия звяр на ясла, се преместих да работя в малък офис с цел уединение и самонасърчаване, но това не сложи край на цирка. Ясленските сополи са във вечна конфронтация с уединението ми, така че появят ли се, Неда се измества със все техника обратно вкъщи, където цяла седмица раздава сиропи на поразия. И продължава да рисува.

Илюстрация: Неда Малчева

Как се роди дигиталната ви героиня Неда, защо изпитахте нужда да иронизирате битието си чрез нея?

Роди се в момент, в който усещах, че тъпча на едно място. Исках да грабна някакси хората, да мога да комуникирам с тях. Ако върнете назад, ще забележите, че не стартирах със серията за децата. Темите се въртяха около понеделниците, петъците и главно – лошото време. Искаше ми се да разведря малко обстановката откъм карикатури, да им поднеса нещо сладко и на моменти – дори инфантилно мило…

Никога и не съм предполагала, че ще се стигне дотук, но след като включих майчинските си приключения в картинката, привлякох голяма публика – главно други клети майки по света. И все пак, не вярвам и не очаквам да се нравя на всеки. Със сигурност някъде там има някоя майка, която ме промърморва тайно.

Илюстрации: Неда Малчева

На 15 септември много хора споделиха карикатурата ви на тема „цветя за първия учебен ден“ – какво друго покрай учебната година е достойно за комикс? Изобщо, кога рисувате гневно?

Рядко рисувам гневно, винаги съм се опитвала да внасям положителни емоции в рисунките си. Въпросната карикатура определено успя да разсмее много хора, но тя олицетворява не само 15-и септември. С нея обобщавам един проблем, който ни е разболял всички – стремежът за показност.

Илюстрация: Неда Малчева

Не знам дали от толкова щракане с телефона успяваме да си чуем детето, докато рецитира в детската градина или в училище. Не изживяваме момента, а само го отразяваме. Дали децата ни всъщност желаят да им изтипосаме 64 снимки в социалната мрежа, в почти една и съща поза, с леко сменен ъгъл, за да се види отвсякъде този пуст букет, или просто искаме да ги възпитаме така – да бъдат манекени на нашето собствено его?

Вашите деца кога са ви муза – когато са добрички или когато правят глупости?

Децата винаги са ми муза. Добри или правещи глупости. Разбира се, понякога леко преувеличавам рисунките си, винаги добавям нещо от себе си. Целта ми е да разигравам случки, в които всички майки да се припознаят, да си кажат: „Господи, не съм само аз!“

Илюстрации: Неда Малчева

Много картинки от реалността обаче липсват в колекцията ми – не знам как да илюстрирам чисто голо дребно пишлеме с голяма къдрава коса с военна каска на главата, варосана от главата до петите с крем Здраве, оставило малки бели стъпчици навсякъде, и то посред зима…

Мъжът ви как си живее в творчеството ви? И какви умения бихте му добавила в илюстрациите си?

Мъжът ми все още не е заел роля в картинките ми, но заема много голяма и отговорна такава в реалния живот. Той ми помага да оцелея в този всекидневен цирк и може би и затова не искам да го изтипосвам публично, така както изтипосвам себе си – не бих му причинила това. Мисля че вече ще навляза в твърде лични води, които предпочитам да оставя неприкосновени. Но ако трябваше да го рисувам, определено бих му добавила умението ТЪРПЕНИЕ!

Кого или какво много, ама много ви се иска хубавичко да окарикатурите, но още не сте?

Искам да направя поредица с другите майки. Надали има по-богата тема. Бестселър! Ако навляза в конкретика, най-вероятно някой ще се почувства засегнат, затова съвсем отговорно заявявам, че и аз не съм цвете. Знаете, че всички сме с различни мнения и разбирания и това майчинство като че ли изостря чувството ни за самосъхранение и за самокритичност най-вече. Някои ги прави леко параноични, други се борят върло с бактериите посредством мокри кърпи, а трети са подвижни метеорологични станции, според чиято прогноза все от някъде ще духа и затова децата са екипирани като за Еверест…

Илюстрация: Неда Малчева

Кои са хубавите и лошите страни на работата ви? Обикновено на творческите професии се гледа като на „нещо за кеф“ – кажете кога се чувствате сякаш цял ден сте пренасяла тухли?

За кеф ще е, ако една прекрасна неделна сутрин си изровя стария статив и старите бои и се тръшна на поляната с чаша в ръка (понеже започнах с неделя сутрин, да се престорим, че в чашата има кафе). Децата са далеч, има манджа за седмица напред, изпрано и изчистено е и аз рисувам спокойно цял ден…

Когато обаче цял ден стискам писалката на таблета, мозъкът ми работи на 300%, защото имам 4-5 задачи от различни клиенти, с които и комуникирам междувременно. В този момент идва дъщеря ми и казва, че НЯМА ЧЕРВИЛО! Започва едно монотонно мрънкане, а за бонус мъкне някоя пееща на гръцки кукла, която, разбира се, е блокирала и не може да се изключи.

Вероятно е да се появи и синът ми и да ме попита какво означава „екзистенциално“, което, по дяволите, нямам идея откъде е чул, а колко време му трябва го произнесе – не искате да знаете.

Накрая свекърът ми ще чукне на прозореца да ми каже, че трябва да накълцаме копъра за фризера, че иначе ще изгние. След поредица от подобни битовизми, накрая на деня вече се влача полуумряла с прахосмукачката в ръка, докато някой върви след мен и ръси бисквити, и ето, точно тогава, започвам да боря тухлите, които съм пренесла днес.

Илюстрация: Неда Малчева

Да, работя това, което обичам, да, разполагам с времето си, но ставаш и си лягаш с работата си. Понякога ми се е искало да работя някъде, където вечер трясвам вратата, и се изключвам до следващия ден. Сега в главата ми постоянно се въртят разни картинки, клиентите ми пишат по всяко време на деня и нощта. В тази връзка с годините се научих да отказвам. Стигнах до етап, в който разбрах, че нищо не може да ми купи спокойствието – и точно тогава идва удовлетворението. Да можеш да кажеш „Не, благодаря, това не е за мен“. Да си сипеш бира в 1 следобед, и да продължиш да си рисуваш, това, което ти е на сърце.

Ако някое момиче иска да тръгне по вашия път, какво бихте я посъветвала?

Да се подготви за безсънни нощи, гладни години, изхабени нерви. Търпение, много работа и, най-важното – да намери собствения си стил. Да изразява себе си, а не да копира. Много важен за тази професия е и търговският нюх – да разбереш колко струваш и да оценяваш сам труда си, за да могат впоследствие да го оценят и другите.

Дано не звуча така сякаш съм минала през всички ситуации без рев, избухвания, стискане на зъби – но гледам на това като на едно от проклетите стъпала, които изкачвам. По-добре да се разревеш и развикаш – хем си изкарваш негативите, хем мъжът ти ще се уплаши, ще вземе децата и ще те остави да работиш!