Ставам сутринта, отварям интернет да видя какво е разпоредил генерал Мутафчийки, колко хора са се заразили през последното денонощие и като се осведомя, влизам във Фейсбук, където положението е катастрофа, надминаваща фантазиите ми.
В тази изолация, надхвърлила вече месец, всички сме откачили, то е ясно. И не че преди не бяхме, но имаше разнообразие на темите, случките и местата, с които можем да изразим собствените си отклонения.
Днес полети и молове няма, Гърция е затворила границата. Училищата не работят и всички хора с отклонения в интернет започнаха да се преквалифицират и адаптират към настоящата лудост, за да се преобразим в съвременните интернет COVID-19 откачалки. Ето ги и най-отличителните групи:
Хората, които са щастливи у дома и държат вие да узнаете за това
Не ви ли обзема жестока завист, когато видите снимки на хора, на които баницата им е превъзходна, а детето им е направило Пиета на Микеланджело от пластилин? Имайте предвид, че това са хората, които довчера пускаха снимките от плажа на Халкидики, Бали, Виетнам и Сицилия.
Те не могат да преминат през днешния ден, без да споделят с вас щастливи семейни събирания, еднакви пижами, сладки целувки по плажовете, запотени менти, „моят прекрасен мъж ми носи мекички на Боженци“. Аз самата съм се тревожила за такива хора. Какво ли става с тях, когато нямат интернет? Обичат ли се още? Пият ли коктейли, или безутешно търчат в кръг, облени в сълзи в скръбно търсене на уайърлес.
Сега те правят погачи, имат най-хубавите пантофи и когато не правят погачи, правят страхотен секс. Вие нямате шанс пред тях. Предлагам ви директно да ги триете.
Към тях прибавяме хората, които преливат от енергия и щастие – зумба у дома, народни танци, самба, фитнес, колело. Това е малка част от уменията на хората, които в момента са щастливи, удовлетворени и с любимите си хора, за да наваксат заедно всичко. Боядисване на пейката пред къщата, засаждане на теменуга, волейбол на тревата пред нас и клипове как свирим на китара и пиано по семейному. Няма граница за щастието.
Хората, които се грижат за общественото здраве с всички сили
Това обикновено са хора в платен отпуск, които нямат деца, или хора с намалено работно време, но на бюджетна издръжка, на които им е леко на сърцето, не се страхуват за бъдещето и затова имат сили и време да пишат дълги статуси, завършващи със „Стойте си, за Бога, вкъщи!!! Спасете живот!“.
Снимат хора по улиците, за да ги изложат на показ и да се възмутят, докато лежат на дивана и дъвчат луканка. Снимките обикновено са правени с много желание, след много дебнене и с фанатична радост, която трябва да изглежда като огромно възмущение. Снимките се придружават с коментари от типа „Заради такива като този няма да излезем никога!“ и „Убийци на родителите си!“
Към тази група общественици мога да прибавя и групата на загрижените за здравето ви, които всеки ден публикуват научни статии и рисунки инфографики, които изобразяват разликата между кихащ човек с маска и кихащ човек без маска, където ясно се вижда , че облакът от вируса стига по-далеч, когато си без маска, отколкото когато си с маска. Информация, колкото смайваща, толкова и неочаквана.
Хора, които са били прави преди месец и половина, но никой не им е обърнал внимание
Едни от най-досадните, неприятни хора, са тези, които казват всеки ден „Все още ли смятате, че това е само вирус?“, придружено със скрийншоти на брой умрели хора, видеа на умиращи хора и статии за умиращи хора. Към тия хора аз изпитвам смесени чувства, защото, от една страна, са изключително дразнещи, от друга, съзнавам, че те са подложени на огромен стрес, защото са в истерия още от 15-и януари, когато другите бяхме на ресторант и ядяхме от една чиния.
Сега обаче никой не ги оценява и те трябва постоянно да ни напомнят, че са предвидили всичко, но никой не им е повярвал, което добавя още и още стрес. Истинските представители на тази група са крайно щастливи, когато някой скептичен глупак се разболее и му пожелават да умре, за да види и той колко те са били прави на 15-и януари, докато той безразсъдно се е целувал с единайсет тайландки някъде на остров и е пил кайпириня, заливайки се в лекомислен смях.
Хора от културата
Това са хора, които не си губят времето с тъпа зумба, баници и идиотщини. Те са се потопили в света на литературата и денонощно прелистват Достоевски, Бекет, Камю и Бодлер. Основна задача на тези хора е да ни пренесат в света на духовното, да станем по-добри, по-умни и изпълнени с надежда.
Те слушат Бах, правят малки акварели и публикуват цитати от класици на дневна база, както и снимки от миналата година, когато са били в Ню Йорк на Бродуей, за да повдигнат вашия дух. Те за вас го правят, па барем зачукат в главата ви малко Камю и се освестите колко сте прости. И те като хората от Халкидики са напълно неспособни да четат, без да пишат за това в интернет.
Към тях можем да прибавим групата, която ни уверява, че кризата е изключителна възможност, както и тези, които пишат красиви текстове как ще станем по-добри, макар и по-бедни.
Хората, които вярват в конспирации
Това са хората, пленени от идеята, че ги облъчват с 5G, чипират ги и ги ваксинират без тяхно позволение през сиренето и насилствено им налагат терор от масони, илюминати, капиталисти и норвежци, които точат зъби за децата ни. Към тях се присъединява групата, която е открила тайнството на православието тъкмо тази година и яростно търчи към църкви, за да ближе лъжици, целува икони, хапе свещеници по врата и всякакви други ритуали за здраве и берекет.
Това са хора, които искат да закрепят традициите и духовното и да се укрепят границите ни срещу външни посегателства. Тези хора са много забавни, стига да не се налага да се срещаме с тях по улицата и да се прегръщаме.
Хората, които мразят себе си
Това са нещастници, депресирани до смърт, които мразят живота си, себе си и си търсят повод да си го изкарат на някой друг. Като мен. Те се занимават основно с размисли да се обесят, учат дистанционно, гледат тъпи филми, готвят посредствено и чакат да ги удари мълния.
Важното е, че всичко това някой ден ще свърши и ние ще се върнем обратно в нормалните си лудости, където ни беше много добре. Дотогава, Господ да ни е на помощ, стига 5G-то да не ни изпие мозъците.
You might also like
More from И аз съм човек
Къде е най-добре да те вали в Лондон
Надежда Попова ни разхожда из любимия си Лондон така, както тя обича да го преживява. Ако и вие имате любим …
В скалите, в бункер, сред водата – удивителните „аре не би“ места за настаняване
Бизнес пътешествениците познават стерилния лукс на Hilton или спартанските условия в хотели край големи европейски летища. Там обикновено ви очаква …
Другият мъж в живота на мама
Нашата нова авторка Теодора Илиева разказва за някои преживявания, когато в живота на мама се появи друг мъж. Ако искате да …