Сутрешна ведрина или "Аз няма цял ден само тебе да будя!"

Скъпи родители, ако не сте имали ексклузивното усещане, че денят може да приключи към 9 сутринта, защото до този момент вече са ви свършили батериите само със събуждането, обличането и разкарването на децата по градини и училища, значи не сте живяли. Сутринта – родителската сутрин – е един апотеоз в живота на зрелия човек. Разказвали сме ви и друг път за нея, защото тя с нищо не може да се смени. Но днес имаме още от същото, защото в Майко Мила е Диляна Сакалиева с една сутрин, която пада изцяло на нейните крехки (пилешки – ще стане ясно защо) плещи.

Ранно пиле, рано пее. Да, ама си зависи от пилето. Аз, например, като една видна кокошка, рано ставам, ама не пея, не говоря, звук може, ама обезателно нечленоразделен и с низходяща интонация, която достатъчно ясно казва: „Не ме закачайте или ще има последствия.“ Засега сработва добре въпросният звук.

Петелът – ах, този петел как сладко си кърти! Толкова за него.

И сега на вашето внимание – пилето, или на кокошката малкото, онова дето няма събуждане, брате мили! Не е учудваща или непозната информацията, то си е нещо като неофициално написан закон, гласуван, обнародван и т.н. ЧЕ: децата отказват да станат за градина, но през уикенда изземват функциите на алармата, ама с допълнителни екстри – удар в областта на бъбреците, скок върху глава с коленете напред, изпълнение с инструмент в непосредствена близост до ухото, което чува по-добре (другото е пострадало от миналия уикенд) и така нататък, та докато си буквално принуден да станеш. Ако не за друго, то само за да го докопаш ранобудното му пиле с пилетата!! Но докато го стигнеш мисълта за кафето, което ще ти освежи мозъка и притъпи болката в бъбреците, вече надделява и в повечето случаи пилето отървава кожата.

Ще се спрем все пак на една конкретна сутрин. От повече няма и нужда, те просто повечето са до болка идентични. Напредва си времето, кокошката е в пълна бойна готовност за ритуала. Амунициите са заредени, оръжието е в ръката, сутрешната загрявка е направена и противно на невнушителните размери и килограми на кокошката, ще се учудите колко пъргаво и умело се спрява. Петелът си спи.

И се започва: нежна поредица от десетки, нанасяни плавно и с финес, целувки – НИЩО. Леки, приятни, но и дразнещи мишената пиле пощипвания по нос, ухо, ръка, крак, дупе. Дупето е обезчуствено на допир в тия часове, изглежда. Ръка и крак имат леко раздвижване, но толкова. Нос и ухо – крайно незаинтересовани. И пак НИЩО.

Налага се да ползваме оръжието – плюшения говорещ мечок, който продължава терора, но с добавен глас (това е преправения такъв на кокошката, разбира се) За 5 минути се разиграва такъв сценарий, че на кокошката ѝ минават много мисли през кокошата глава – аз що не взема да правя сценарии, да пиша за деца нещо…

– Остави ме! Ще спя! – pрорязващи тишината думи, прекъсващи потока от кокоши мисли. След тоя блестящ куклен театър, кокошката започва да се възизнервя:
– Ставай, бе, дете! Да не мислиш, че аз нямам друга работа в живота от тoва да мисля как да те събудя!
– Отивай да работиш, аз ще си спя! – пак се включва 4-годишното пиле с все така затворени очи. Кокошката вижда лъч светлина: това пилето свърза две изречения, има реален шанс да стигнем навреме в градината.
– Край! Изтече ти времето, ако не станеш ще те извлека от леглото!

1,2,3 – е, тука вече влиза в действие оная пъргавина, за която се спомена по-горе. Кокошката хваща чевръсто пилето за двата крака и внимателно го изтегля от пределите на леглото. Онова се е отпуснало и се усеща като 100 кила. Няма значение, кокошката е тренирана, а и инат от световен ранг. Ако трябва и петела ще измъкне в същата схватка, ама сега не ѝ се занимава с него. И така, пилето е в ръцете на кокошката и тя го пренася към банята. Върви и си мисли: „Аз що не взема да те плисна с един студен душ, да видиш как ще се събудиш…“ И както си тече мисълта, бааам, тъп удар, пилето е събудено и гледа по-ококорено и от кокошката.

– Аууу, мамче, извинявай! Отплеснах се и ударих касата на вратата с тебе!
Сега пилето е и объркано.
– Как, бе, как ще удариш касата с мене!?
Кокошката се възползва от случая и почва да облива, направо полива, пилето с вода – хем да избегне синината, хем да направи сутрешната баня и, разбира се, целта – да го събуди. Не че след тоя удар имаше опция да си продължи сладката дрямка. ХА!

Пилето вече се движи само и даже е в настроение, прави плахи опити да дразни петела, но има пресни спомени от друга сутрин и с една забележка от кокошката спира да го дразни. Следват 10 минути, в които хвърчат пижами, чорапи, гащи , хавлии. Важното е, че след малко пилето е готово да излита. И докато кокошката оправя малко бъркотията, онова се настанило за закуска.

– Ти, какво правиш на масата?
– Ами гладен съм.
– Ами да си станал по-рано. Сега няма време за закуски, кафенца и приказки.
– Аз не пия кафе!
– Остана и да пиеш. Както и да е, тръгваме, ще закусваш бисквити в колата!
– Ами добре!

Пилето се е примирило и явно разбрало, че поспиването сутрин си има цена и се налага да я плаща. Не го бърка особено. Нали си е поспало. Следва кратко пътуване до градината, в което, не знам как, но се побират дъъълги сесии въпроси-отговори, задължително разказване на една по-атрактивна случка от вчера, споделяне на кулинарните предпочитания за вечерта, опити за изнудване, недоволство от бавната скорост, с която кокошката управлява превозното средство, посочване на предмет, животно или човек, привлякли вниманието на пилето по време на въпросното кратко пътуване. През цялото това време, разбира се, пилето си закусва.

Кокошката още благодари на всички приказни божества, че пилето все пак се събуди сравнително в норма, нямаше сериозни последствия след удара с касата, закуси все пак, макар и по пътя. А на вратата на пилешката група пилето и кокошката се целунаха, прегърнаха и си пожелаха хубав пилешки ден!

Post Views: 5 659