Супергероите невинаги носят наметало. На мама

Текстът на Кристина Ламбева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Мама си тръгна малко преди края на 2019 г. Единственото нещо, което не довърши докрай. Писах ѝ много пъти, но днес пиша на вас. Искам да ви разкажа за нея, защото наистина заслужава и защото ме е страх хората да не я забравят…

Обещавам, че това няма да бъде тъжен текст, защото това, което тя даваше на хората около себе си не беше тъга, а усмивка, сили и вяра, че всичко ще бъде наред.

Винаги свързвам 8-и март с нея и с други две дами от моето семейство (от трите остана само най-възрастната, все още много кокетна дама). Свързвам празника с изключително различната им женска енергия – от всяка една от тях съм попила по малко и аз, тяхното вече голямо
момиче, в което и трите вложиха много от себе си. Дано си е струвало.

Мама се казва Вили. Всичките ми приятели винаги са я харесвали повече от мен – могат да го потвърдят, без да се замислят. Бях горда от този факт дори като тийнейджър, но си траех.

Общителна, усмихната, привидно лек човек за по-далечни познати, но сериозен и нелесен характер за най-близките. Околните обожаваха да общуват с нея. Когато бях малка, тайничко я гледах с едното око, докато говореше по телефона по работа и си мечтаех когато порасна да мога да общувам като нея – бях наистина впечатлена колко структурирано говореше и ми се струваше, че може да подреди целия свят дори само от телефона.

Пораснах и се занимавам с думи – подреждам ги, за да работят по най-добрия начин. Тя не знае за тези ми детски мисли, за които ви разказвам, и не остана време да ѝ подхвърля този паралел и да я оставя да си разсъждава над това рано сутрин с кафе в ръка…

Мама четеше книги непрекъснато, беше превърнала стаята, в която не живея повече от 10 години, в малка книжарница. Вкъщи книгите нямат дори едно огънато ръбче. Аз започвам по 9 книги едновременно и не довършвам нито една от тях – това много я
изнервяше – не недовършените книги, а този ми маниер към всичко в живота.

На мен пък винаги ми беше смешно и даже понякога нарочно подчертавах този си негатив, само за да видя подразнената ѝ физиономия или да я чуя да ми каже с леко намръщени вежди: „Много смешно, ха-ха“.

Мама е най-силната жена, която познавам. Дълги години наистина я виждах като супергерой, който може да се справи сам с всяко препятствие. Иска ми се да се беше щадила малко повече
и да се бе слагала понякога на първо място. Това не се случи – на първо място аз, на второ и трето семейството, на четвърто приятелите, на пето познатите и на 101-о тя.

Отново чрез нея по трудния начин научих – на първо място сме ние, нашето щастие преди това на останалите, и ако ние сме добре, и ако ние сме щастливи – щастливи са и най-любимите ни хора и тези
покрай тях.

Мама премина през огромни препятствия в живота си. Той никога не бе лек за нея, но тя успя да го направи лек за мен. Ако трябва да дам само един пример за модерната жена от началото на 90-те, това ще бъде тя – висока, стройна, модерно и стилно облечена, смела и решителна, предприемчива, самостоятелна, работеща, майка, дъщеря, верен приятел.

Мама ме научи какво е свободата на личния избор – никога не избра вместо мен. Дължа ѝ абсолютно всичко само заради това. Остави ме да изглеждам както поискам в различните периоди на израстването ми, остави ме да избирам сама къде да уча, с кого да излизам – тук
само леко ме навигираше в много крехките години. Тя винаги беше наоколо, но никога натрапчиво.

Тя често беше и до приятелите ми, когато имаха нужда. Ако е видяла какво направиха те за мен, когато тя си отиде, знам, че е била изключително впечатлена и горда с нас.

Мама ме научи да бъда уверена в себе си, но самочувствието ми да се простира до разумни граници. Да се харесвам, но винаги да оставям по нещо, върху което да работя. Да казвам това, което мисля, но да не си хабя напразно думите за хора, които няма да ме разберат така или
иначе.

Искаше ѝ се да спра да бъда толкова самокритична и до съвсем скоро твърдеше, че съм станала прекалено отговорна и това не ѝ харесва. Казват ли подобни неща и другите майки?

За мама на 8-и март ще си купя голям букет с лалета – любимите ѝ. И ще си ги купувам всяка пролет и ще обичам всяка пролет.

За живота си съм благодарна на мама, а на живота съм благодарна за нея. Твърде кратко, но пък колко пълноценно време прекара заедно нашето шумно дуо.

Благодаря, мамо. Ще предам нататък, обещавам.

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.