Страх от първи клас

Учебната година ей я къде е и ние влизаме в нея с един откровен текст на Мая Цанева, която се престраши да ни сподели какво я ужасява във факта, че синът ѝ съвсем скоро ще бъде първи клас.

Аз съм майка на 6-годишно момче и ме е страх от първи клас. Всъщност имам време да се справя със страховете си или да изперкам, защото той ще влезе официално в клас едва след година. Но призракът на миналото ми на ученичка и сянката на опасенията ми на майка и мислещ човек вече са надвиснали зловещо над мен.

Мая, ученичката

Ако съм напълно честна, нямам нито лоши, нито добри спомени от първи клас. Помня, че ме мъчеше изписването на ченгелчета и завъртулки, с четенето се справих, но не понасях стола. В трети или в четвърти клас смених училището, после още едно, за кратко пях в хор… Мъките ми станаха тежки, когато математиката, физиката и химията влязоха с шут в живота ми, но това е друга тема.

Това, което ме преследва като лош сън от тези години, е усещането за постоянно състезание за оценки с другите деца, за престиж и т.н. Аз нямах проблеми със самите оценки, като изключим ужаса от първата двойка по физика или химия, а с надпреварата, която потискаше по-срамежливи деца като мен самата. Имах и имам малформация на ръката, която ме превърна в обект на подигравки сред съучениците ми най-запомнящо се в четвърти и в седми-осми клас. Преживях го тежко, но се справих благодарение и на подходящи учители.

Освен това бях и виден карък, така че познайте дали не си тръгнах наистина облекчена от гимназията. Ще кажа само, че целият ми клас отнесе наказание, защото ме изостави на разходка в град в чужбина, а аз си намерих млад италиански полицай и се прибрах в лагера с полицейска кола. Сега ми звучи забавно и се гордея с постъпката си, но тогава не беше приятно. Въпреки това съм благодарна, че имах учители, които ми помогнаха да си намеря мястото, дори и то да е понякога леко ръбесто. И най-вече проявиха търпение към моите странности.

Мая, родителят

Днес имам прекрасно дете, което е чувствително и любознателно. Понякога трудно води своите битки и се отказва лесно, но пита много и търси отговори на въпросите си. Държи на правдата, а тя е дефицитна стока.

Накратко, почти виждам себе си, в комбинация с пъргавия ум и неспирно говорене на баща му, за когото това е професионално изкривяване. Има потенциал за голям успех или за пълен провал в училище, в зависимост от това на какви учители и среда ще попадне. Или ще яде много бой, или ще е социопат, или кой-знае – президент/председател на класа, ако има такова нещо.

Проблемът е в това, че аз, родителят Мая, почти излизам от уравнението на отношенията му със съучениците, защото това не е площадката за игра.

В училище се закаляват характери. Дали ще стане жертва на тормоз или той самият ще наранява? Как ще се справи със сблъсъка „богати-бедни“, ще прави ли достойни избори, ще лъже ли? Ще осъзнава ли разликата между малките битки и големите победи? Ще бъде ли кариерист, или ще намери своето призвание? Има още една година да му помогна да научи как да се справя с тези изпитания, и най-вече, че в училище 2+2 невинаги е равно на 4. След това само ще се надявам да бъде добър човек и да не загуби жаждата си за знания.

Призраците от първи клас от бъдещето

Около мен има родители на ученици в началните класове от около две години. Разказваме си нещо като вицове. Например как на бизнес презентация две майки от по-задните редове решават задача по математика от помагало за 2 клас. Когато шефът ги хванал, и той влязъл в заверата и екипът стигнал до отговора с помощта на начална учителка приятел.

Или как петима родители пишат домашно по български език за морфологичен анализ или спорят за дублетните форми на дума, като накрая, освен че звънят на БАН, намират и речник от 1982 г. и последно издание, за да сравнят правилата. А после първи клас не бил първи курс в университета…

Но докато това се разказва с усмивка, с лека паника извиква въпросът за избора на училище и подготовката на първокласника. Държавно или частно образование? Дали районното училище си струва? Ако не знаете отговора на този въпрос, питайте случайните минувачи покрай оградата на школото, които надничат какъв е дворът, дали децата играят или се бият, дали наоколо се размотават странни типове. Дори и да не ги виждате, те са във фейсбук и говорят за това. Някоя връзка за иновативното училище отвъд булеварда? А за класа на г-жа Пешева? А чухте ли за промяната в класацията по успех на малките матури?

Връща се и болезненият спомен за молебените пред екрана на компютъра преди да излязат заветните точки за влизане в ясла или детска градина. Този път предстои повторение на опашката за мляко от детските ни години, но пред желаното училище. Какъв родител си, ако не си пред вратата на лелеяното школо в три часа след полунощ!

Моите кошмари вече започнаха, спестявам и за всички тетрадки, помагала, подвързии, моливи и гумички от списъка с 30 позиции без униформата и екипа за физическо. Мисля, че нямам право на помощ за първолак, затова следя зорко промоции на раници, на спортни екипи, маратонки и каквото там се купува за един ученик. Възнамерявам да наема и ремарке за чантата му, за всеки случай.

Но 15 септември ще отмине, ще дойде време за ваканция, и … честито! Край на детската градина през лятото! Здравейте, летни школи, лагери! Сбогом, спестявания! Дано бабите имат желание и възможност да вземат внучето за по една-две седмици през дългите месеци от май до септември, защото без тях то е обречено на лято в апартамента извън отпуската на мама и татко. За наше и за тяхно съжаление вече не сме във времената на летни ваканции от поне месец като в „Синьо лято“. Ех, синьо лято… Там не правеха диктовки, нали?

А ученическите ваканции не са леки не само за децата. Не познавам родител, който с желание да натиска детето си да чете или да му прави диктовки и да учи таблицата за уморение, както казва Пипи. И за нас това е мъчение. Връща ни във времето на уроците по пиано или по английски например през юни, докато другите ритат на двора. Да, и на нас не ни е било лесно, но сме оцелели.

И накрая, стигаме до най-големия ми кошмар – сблъсъкът с образователната система по принцип и изобщо. Както показва опитът на други бивши ученици, малко от тях изпитват удоволствие да учат стихчета, да преразказват приказки, да решават логически задачи, каквито никога не сме виждали като малки, а още по-малко да се чудим дали оценките на децата ни не са всъщност оценяване на нас самите.

Аз нямам спомен майка ми да е писала домашни с мен, но доколкото разбирам, дори и след занималня, пак се решават задачи, и то семейно.

Ще си купя гинко билоба или друго хапче за стимулиране на паметта, та дано си спомня как се обясняват уравнения и защо не запомних и една дата или формула през цялата гимназия… Ще се чудя защо научих повече за световната история, за вселената и ботаниката от научно-популярните филми, енциклопедии и книги извън клас, а не от учебниците… И ще се моля детето ми да е в мир с образователната система или поне в примирие. А аз ще си пия редовно витамините за мозъчна стимулация и ще се надявам да попадна на учители, които да са ми съюзник за любознание. Заради детето ми и заради самата мен. Но засега много ме е страх. А вас?

Post Views: 3,214