Стратегията: Какво е и какво НЕ е

Въпреки че Националната стратегия за детето (2019 – 2030 г.) бе оттеглена от социалното министерство по разпореждане на премиера Бойко Борисов, а на социалния министър е възложено (лично от Борисов) “сутрин като стане, обед и вечер да прави брифинг и да казва, че такава стратегия няма”, притесненията около документа продължават. За да отговорим отново на неоправданите страхове, че Стратегията е в ущърб на родителите, семейството и децата, потърсихме мнение от Йорданка Бекирска от адвокатска кантора “Бекирска и партньори” – специалист по семейно право и изпълнителен директор на фондация „Български адвокати за правата на човека”.

Законодателството не успява да се развива със същия интензитет, с който се развива животът, поради което динамиката трябва да се наваксва всеки ден. Това налага необходимостта от дългосрочни политики, в които се залагат посоките и визиите.

На първо място държа да изясня, че Стратегията разглежда благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите.

Всички други тълкувания и манипулативни заблуди, са ПОГРЕШНИ.

Стандартът е, че родителите имат гарантирано право и отговорност да отгледат собствените си деца, а държавата има задължение да им оказва помощ при осъществяване на тяхната отговорност и да ги подпомага при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето и гарантирането на необходимата закрила и грижи, която децата трябва да получават.

Напълно погрешно е схващането, че децата принадлежат на някого – родители или държава. Детето е самостоятелен индивид и ние родителите следва да знаем, че имаме задължението да не нарушаваме правата на нашите деца.

Децата имат гарантирани, защитени и утвърдени лични права, развити в множество и различни посоки. Те имат право да живеят, да растат, да учат, да се развиват, да бъде чуто тяхното мнение по въпросите, които ги касаят. Да не биват насилвани – физически, психически, емоционално и сексуално, да не бъдат унизявани, да не бъдат тормозени. Имат правото да развият пълния си потенциал.

Децата имат право на семеен живот и имат право да бъдат поравно с двамата си родители и това право им е гарантирано от всички международни актове, които България е ратифицирала. Държавата е поела ангажимент пред международните институции като ООН, Европейския съюз, Съвета на Европа да съхранява тези права. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните актове са дори и с приоритет пред националното ни законодателство.

По всяко едно от правата на детето държавата ни има да върви път напред, в който да подобрява и развива гаранциите за съхраняването на най-добрия интерес на детето, който винаги е с първостепенно съображение.

Що е най-добър интерес ни дава пространен отговор Общият коментар № 14 към Конвенцията за правата на детето, отчасти инкорпориран в дефиницията по българския Закон за закрила на детето (§ 5 от Допълнителните разпоредби).

Стратегията за детето (2019-2030) – трета поредна от 2000 г. насам, стъпва на анализите от резултатите от предходните стратегически документи. Тя не е закон и няма задължителна сила – единствено определя посоката на развитие.

Новостите са:

Пълна забрана на телесното наказание върху деца

Твърде често децата стават жертва на агресивно поведение от страна на възрастните – родители, учители, близки. Телесното наказание е физическо насилие. То накърнява достойнството на детето и създава враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда. Дори и един шамар не следва да бъде допуснат като вмешателство в личните права на детето. С това се слага край на досегашното разбиране, че боят изгражда личността на детето.

Възпитаването на страхопочитение и страх от физическо наказание всъщност възпитава агресията и единственият механизъм, който се активира, е усещането у детето, че физическият превес е от основно значение.

2. Мултидисциплинарен подход при работа по случай на дете

Понастоящем този тип подход между действията на институциите не е в сила, което пречи на ефективността на работата. Заради липсата на централизация, по един и същи случай на дете институциите работят самоцелно и не координират действията си с другите държавни структури, които също са ангажирани със случая на същото дете.

Когато се открие един случай, всички компетентни институции следва да подпомагат ефективния процес по решаването му до нивото на собствената си компетентност, като поддържат връзка помежду си. Работещите в системата на здравеопазването, образованието, социалните услуги и в системата за закрила на детето, както и полицията, а когато се налага – прокуратурата и правосъдната система, трябва да бъдат в постоянна връзка помежду си за всяко дете и родител. Както и да координират своите усилия на всеки етап от управлението на случая в своята система.

3. Детско правосъдие

Осъществяване на цялостна реформа в областта на правосъдието за деца и създаване на система за детско правосъдие, ориентирана към правата на децата. Понастоящем в България няма специализирани детски съдилища, нито дори специализирани детски съдебни състави.

Един от дефицитите, с които се сблъсквам в ежедневната си адвокатска практика, е липсата на специално обучени съдии и представители на институциите, които да са запознати с правата на детето, да разбират в дълбочина и да умеят да прилагат стандартите за най-добър интерес на детето.

В момента едни и същи съдии разглеждат дела за деца и дела за неизплатени трудови възнаграждения например. В Софийския районен съд има специализирана колегия.

Правото на детето да бъде чуто – тоест да бъдат изслушвани децата и да бъде взето предвид тяхното мнение в случаите, когато се засяга техния интерес, е от основна важност за спазването на най-добрия интерес на децата. Това касае всички деца, които влизат в контакт с правосъдните системи като жертви, свидетели и предполагаеми нарушители; или когато по други причини е необходима съдебна намеса.

Например, при дела за родителски права, при дела за извършено насилие върху дете, при дела за престъпление по отношение на дете, както и в случаите на криминално проявление на детето.

3.1. Ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН – въвежда възможност при всяко нарушение на правата на детето да можем да търсим отговорност на държавата пред международен правораздавателен орган. Държавата е отговорна и е поела ангажимента да гарантира на децата спазването на техните права. В момента няма международен орган, към когото да се обърнем, в случай че държавата е нарушила правата ни по подобие на Съда в Страсбург.

4. Въвеждане на патронажна грижа за всички деца от 0 – 3 години

Това е възможност за подпомагане на първите самостоятелни грижи за детето, които следва да се полагат в домашната среда. Това не е новост – преди 2000 г. са съществували подобни услуги. Идеята отново е да се подкрепи майчинството и семейството и да се предотврати изоставянето на деца.

Страховете на родителите са неоправдани и няма текст в Стратегията, който дори да може да бъде тълкуван в ущърб на родителите, семейството и децата. Защо се насочи гневът към Норвегия нямам представа, но предполагам, че това е в резултат на медийното влияние и разследванията конкретно за Норвегия, както и измислените демони – гей двойки, на които ще се дават децата.

Социалната политика в западните общества е много силна и добре организирана (и не само в Норвегия). Родителите се страхуват от възможността децата им да бъдат изведени от семействата им поради „незначителни“ причини – кариес, шамар, мръсни дрехи и т.н.

Няма такъв вариант за България, подобни причини не са основания и в нито една друга държава. ДОРИ И ДЕЙСТВАЩОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПРЕДВИЖДА ИЗВЕЖДАНЕТО НА ДЕЦА ОТ СЕМЕЙНАТА СРЕДА ПРИ СПЕШЕН СЛУЧАЙ НА ДЕТЕ В РИСК.

Развитието на приемната грижа е изключително важно за децата, които нямат биологични родители или са били изоставени от тях. Приемната грижа е най-близкото до семейната среда и настаняване на деца при приемни родители е най-щадящото за тях.

2000 деца са били настанени в приемни семейства, като другата алтернатива за тях е била да са в институции. Неоправдани са страховете, че това ще стане масова практика. Няма такива текстове, няма подобни планове – пълна манипулация на изкуствено създадените страхове на хората. Пак припомням Стратегията цели точно обратното и да се чете като Дяволът Евангелието е напълно неприемливо и недопустимо!!!

Бих искала да кажа на притеснените родители, че всички текстове в Стратегията целят съхраняване на семейството и неговата цялост.

Децата се отглеждат от родителите и това е тяхно задължение. Те осигуряват най-доброто за своето дете, а държавата може да ги подпомага в случай на необходимост. Ако има неясни текстове, те нека да бъдат прецизирани, за да не създават възможност за погрешно тълкуване и масова психоза.

Отчитам за пореден път грешката на държавните органи, че твърде късно проговориха и отново не успяха да обяснят на гражданите каква е необходимостта и ползите за тях от приемането на политиките, които са визирани в Стратегията.

За втора поредна година ставаме свидетели на един и същ сценарий и, въпреки че не знам за кого точно е изгодата от него, виждам политически кукловоди и имам усещането, че наблюдаваме социален експеримент…

Още: