Следродилното изтощение може да трае 10 години!

Знаете, че в Майко Мила, наред със смешните неща, говорим доста и за сериозните. Следродилната депресия и изтощението са теми, по които неведнъж сме пускали текстове – само преди два дни публикувахме откровения разказ на жена, която все още се бори с това състояние – Депресията не пита кога ни е удобно да дойде. Днес ще ви запознаем с един изключителен текст, даващ отговор на въпроса, който хиляди жени си задават в продължение на години след раждане – защо се чувствам толкова зле? Австралийският лекар д-р Сералак ще ви отведе в дълбините на това какво ни коства да станем майки – от биологична и психо-физична гледна точка, защо в днешно време жените страдат самотни и не споделят, какви мерки да предприемем, за да си върнем жизнеността отпреди бременността и какво да правим, за да се поддържаме здрави. Запазете този текст и го препрочитайте всеки път, когато се почувствате зле – ние така правим. Разбира се, би било още по-добре и тук да си имаме някой като доктор Оскар, който да превърне здравето на майките в толкова лична цел. Дотогава можем просто да четем и да се опитваме да поправим нещата, които са се повредили в процеса на превръщането ни в „идеални“ майки. Приятно четене!

*****************************

Помислете хубаво над това, което ще прочетете сега: ако сте родили дете през последното десетилетиe, може все още да страдате от някои последствия – летаргия, нарушения в паметта, ниски нива на енергия, наред с доста други симптоми.

Според д-р Оскар Сералак, семеен лекар в провинциалните части на Австралия, това не се случва само защото да си родител е тежко – просто от физическа гледна точка растежът на бебето в матката коства наистина много.

Плацентата подава близо 7 грама мазнини на ден към растящото бебе в края на бременността, като в същото време пренася от майката и желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен, плюс омега 3 мазнини (като докозахексаеновата киселина) и специфични аминокиселини от протеини.

По време на бременността мозъкът на майката се свива със средно 5%, тъй като поддържа растежа на бебето (голяма част от мозъка са мазнини) и се препрограмира за родителството.

Д-р Сералак е прекарал по-голямата част от кариерата си в изследване на този синдром, който нарича „следродилно изтощение“, докато наблюдава от първа ръка трудностите и неуспехите – хормонални, здравословни и емоционални – на жени, които се опитват да се изправят на крака след появата на бебето.

Лекарят диагностицира проблема за първи път, когато при него идва пациентка на име Сюзън – майка на пет деца, толкова изтощена и изчерпана, все едно „работи на празни обороти“. След доста продължителен преглед, по време на който докторът взима всякакви кръвни проби и препоръчва на пациентката да потърси професионална помощ от психолог и диетолог, тя поглежда часовника и изхвърча от кабинета. Той повече не я вижда, докато един ден не я докарали в спешното отделение с пневмония, която била толкова напреднала, че се наложило вливане на антибиотици венозно.

Жената останала в стационара по-малко от ден и настояла да бъде изписана въпреки неговите лекарски нареждания. Този образ се запечатва в ума на доктора – една жена, която изтръгва сама иглата на системата от вените си и бяга от реанимацията, за да се върне при семейството си – това е образът на майката, която жертва абсолютно всички свои нужди в полза на децата си.

Доктор Сералак обяснява, че така нареченото свиване на мозъка представлява препрогамиране:

„Това помага на жените да развият нещо като „бебешки радар“, чрез който майката усеща интуитивно нуждите на детето си – дали му е студено или е гладно, или дали плаче нощем“, обяснява той.

Тази хипер бдителност е много опасна за майката, когато тя самата има нужда от помощ и грижи.

Когато съпругата на доктора ражда третото им дете, той установява, че тя е пълна развалина и „вече не е същата“.

Звучи ли ви познато?

„Майката получава помощ и подкрепа отвсякъде преди раждането на бебето“, казва докторът, „но след това цялото внимание бива насочвано към бебето. Майката остава на заден план. Тя всъщност бавно изчезва в сянката на новата си роля.“

Както при всяко друго нещо, знанието е сила. С този материал д-р Сералак очертава точно какво трябва да направите, за да разсеете мъглата в мислите, да възстановите енергията си и да се изправите пак на крака.

Разкажете какво се случва с майката, физиологично и емоционално, докато бебето расте в нея?

Днес много бъдещи майки всъщност са изтощени от самото зачеване и бременността. Природата така е проектирала този процес, че развиващият се плод да вземе всичко необходимо от майката. Това, което гарантира, че този процес ще се случи безопасно, е плацентата. Тя е с огромна площ, а причината за това се крие в мозъка на плода и огромната му потребност от енергия и мазнини (под формата на специфични мастни киселини като DHA, описана по-горе).

Към края на бременността до 7 грама мазнина преминават през плацентата всеки ден, за да нахранят и спомогнат за растежа на бебето (много повече отколкото при всяко друг животно!). В допълнение, 60% от цялата енергия, която преминава в бебето чрез плацентата, се използва за хранене на мозъка (при приматите, включително и горилите, това число е около 20%).

Плацентата обслужва две основни цели: растежа на бебето И майката. По време на бременността майката доставя всичко необходимо за бебето, поради което много бременни и родилки страдат от недостиг на желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен. Намаляват и запасите им от омега 3 мазнини и аминокиселини от протеини.

Плацентата също така настройва и синхронизира майката към бебето ѝ, както и бебето към майката и в това няма нищо случайно. Плацентата се развива по същото време, когато и ендокринна система на плода (жлезите, които ще произвеждат хормони в хипоталамуса или висшия център на вегетативната нервна система на бебето), като хормоните, произведени от плацентата, много наподобяват тези, произведени от хипоталамуса – отново неслучайно.

Много красив пример за това се случва по време на раждането. Това, което предизвиква родилните болки (контракциите на матката) е окситоцинът, познат също и като „хормон на любовта“. Когато бебето е притиснато в родовия канал, от хипоталамуса му се отделя окситоцин, който се абсорбира в кръвта на майката, причинявайки още повече контракции. Все едно бебето помага на майка си за собственото си раждане! След като бебето се роди, в неговия организъм и в този на майката има огромни количества окситоцин, като един своеобразен облак от любов, който на запад наричат „бебешки балон“.

Това трябва да бъде поощрявано и уважавано, болничният персонал, бащите и близките на родилката трябва да осъзнават важността на този следродилен момент, когато се изгражда връзката между майката и бебето. Кърменето, което започва от този момент, поддържа тази връзка силна. Така го е създала природата, затова колкото повече се отдалечаваме от тези порядки с интервенции като раждането със секцио или решението бебето да не е кърмено, толкова повече се очакват усложненията и трудностите след раждането за майката и за бебето.

Част от функцията на плацентата е и да препрогамира майката. Представете си го все едно майката получава „актуализация на софтуера“, при която някои части от мозъка се подсилват, а други – заглушават. Общото свиване на мозъка по време на бременност е около 5%, но това не значи, че мозъкът става по-малък, а по-скоро, че се модифицира, за да усвои новите умения да бъдеш майка.

Това не се обсъжда в обществото ни и сякаш е омаловажено, затова ми се струва, че майките имат нужда от подкрепа и признание в този нов етап от живота. Част от тази актуализация е придобиването на „бебешки радар“, чрез който майките усещат интуитивно от какво се нуждае бебето, дали му е студено, гладно или плаче нощем.

Тази хипербдителност очевидно е жизненоважна за оцеляването на бебето, но ако майката се намира в неподкрепяща среда, това може да доведе до

проблеми със съня, съмнения, несигурност, ниско самочувствие и чувство на безполезност

Краен пример за това какви вреди могат да бъдат нанесени е описаният по-горе случай на майката, която изтръгва от ръката си венозна система и бяга от спешно отделение с пневмония, защото трябва да се върне при децата си – без никаква подкрепа и помощ, препрограмираният ѝ мозък ѝ нарежда да се погрижи за децата си дори с цената на собственото си здраве.

Наблюдавали сте определен синдром при майките, който наричате Следродилно изтощение – какво точно представлява?

Това е често срещания феномен на умора и изтощение в комбинация с чувството, наречено „бебешки мозък“.

„Бебешки мозък“ е термин, който обобщава симптоми като липса на концентрация, лоша памет и емоционална нестабилност. Емоционална нестабилност е налице, когато чувствата и емоциите на един човек се променят от една крайност до друга много по-често, отколкото в предишни периоди, или както се казва – „плач без причина“.

Често всичко това е съпроводено с чувство на изолация, ранимост и самомнение, че „не съм достатъчно добра“. Много майки изпитват това, което е разбираемо и не е изненада, като се има предвид колко изискваща е ролята на майката, от която се очаква не само да отгледа, но и възпита детето.

Наред с описаните симптоми, успях да установя и характерен биохимичен „отпечатък“, който отчасти е причина, отчасти резултат от следродилното изтощение.

Според Вас колко жени страдат от това състояние? Колко време продължава?

По мое мнение близо 50% от майките страдат от някаква форма на следродилно изтощение – вероятно и повече, но предвид основната мисия на клиниката ни, наблюденията ми може да са малко неточни. Майки, който се чувстват „страхотно“, не идват в моя кабинет.

Следродилното изтощение, според мен, може да засегне една майка от раждането на детето ѝ докато то навърши 7 години (или дори по-дълго).

Има много голямо припокриване между следродилното изтощение и депресията от гледна точка на симптоми и биохимични данни. Някои жени изпадат в следродилната депресия, след като са прекарали крайно следродилно изтощение.

В Австралия най-високата честота на проявяване на следродилно изтощение е четири години след раждането на детето, а не в първите 6 месеца от раждането, когато се смята, че е най-честото проявление на депресията.

Това показва, че следродилната депресия се получава заради натрупани фактори от бременността, раждането и периода след раждането. Същото е и със следродителното изтощение, макар че много майки, които страдат от такъв вид изтощение, не са в депресия, както е възможно и обратното – някои майки да страдат само от депресия, без следродилно изтощение.

Какви са симптомите?

Изпитвате умора и изтощение

Събуждате се уморени

Заспивате несъзнателно

Свръхбдителност (усещане, все едно „радарът“ ви е винаги включен), което често се свързва с безпокойство или напрегнатост. Често чувам описанието „като опъната струна“ от устата на преуморени майки!

Усещане за вина и срам като майка и загуба на самочувствие. Това често се свързва с чувство на изолация и боязън, понякога дори до страх да се социализират или да излязат от вкъщи

Раздразнение, несигурност, усещане за неуспех, опасение, че не се справят. Често чувам майки да казват: „Нямам време за себе си.“

Както вече беше споменато, разсеяност или „бебешки мозък“

Загуба на либидото.

Какви са причините?

Причината не е само една.

1. Живеем в общество на постоянен стрес и действително не знаем как да си почиваме или да изключваме. Това оказва силно влияние върху хормоните, имунната система, мозъчната структура и храносмилателната система.

2. Жените раждат в по-късен етап от живота си. В Австралия средната възраст на майките, които раждат първо дете, е 30,9 години.

3. Обществено прието е жените да са уморени, когато станат майки, тъй като от тях се очаква да преминат в майчинството непосредствено от своята кариера, натоварена обществена програма и хронично недоспиване.

4. Обществото не позволява на майките напълно да се възстановят след раждането преди да забременеят отново. Не е рядкост майка да роди две или повече деца от различни бременности в една и съща календарна година. С методите за асистирана репродукция по-често се раждат и близнаци, което влияе още повече на изтощението на майката.

5. Съществуват изследвания, според които нарушенията в съня около грижите за новороденото бебе до неговата първа година са около 700 часа пропуснат сън! Това, обаче, обикновено се смята за нормално от семейството и обществото.

6. Храната ни не е достатъчно питателна. Необходимо е двойно количество храна, за да компенсира ниската хранителна стойност.

7. Макар и да няма още достатъчно изследвания на темата, педполага се, че характерни за начина на живот през 21 век аспекти също допринасят за следродилното изтощение. Това включва замърсяванията в околната среда, например мръсният въздух, тежките метали, хлорираната вода, „електросмогът“ и други.

8. Наложило се е схващането, че майката трябва „да бъде и да може всичко“ и в резултат от това много майки се затварят в себе си и не дават гласност на болката си, като и не търсят информация или подкрепа. По целия свят векове наред майките са били подпомагани от групи за взаимопомощ, съставени от хора от различни поколения, което, за жалост, липсва в нашата пост-индустриална култура.

9. Епигенетичните промени (или наследствените изменения, които се случват между поколенията) в проявлението на гените ни са много сложни, но обясняват отчасти високия процент на алергични и автоимунни заболявания, които виждаме в обществото.

Накратко, не може да правим същото, което са правили родителите или бабите и дядовците ни и да очакваме същото добро здраве. Едва ли не, трябва да надскочим себе си, за да сме толкова здрави, колкото нашите родители, а какво остава за по-здрави.

Откъде да започнат възстановяването си жените?

В нашата клиника говорим за четирите колони на здравето: Сън, Цел, Активност и Захранване. На английски тези думи образуват съкращението SPAN, подобно на английската дума за продължителност на живота – life span, като целта на тази игра на думи е да подчертае, че докато общата продължителност на живота ни се удължава, годините на добро здраве (годините на независим живот) намаляват.

Създали сме програма за поддържане и на четирите стълба чрез хранително насищане, възстановяване и личностно израстване. При приключването на всяко ниво, изследваме заедно с майката всеки стълб в дълбочина и надграждаме върху усвоеното при предишните нива. Стремим се да не заливаме с твърде много информация майките, но за да се възстанови жизнеността ѝ е важно да се надгражда непрекъснато.

Опитите да се научи една майка на нови хранителни навици, кои пластмаси да избягва, да познава пестицидите, да знае кои почистващи препарати и козметика могат да влошават умората и хормоналните нарушения може да е изключително натоварващо за нея, особено ако в този момент се бори с липсата на концентрация от т. нар. „бебешки мозък“. Въпреки това обаче тази информация е от съществено значение за фазата на възстановяване, за да даде на майката знанията да продължи да поддържа здравословен начин на живот не само за себе си, но за цялото семейство.

Ние сме въвели 3-степенна програма като насока в помощ на майките.

ЗАХРАНВАНЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на микроелементи и макроелементи

1. Консултирайте се с добър диетолог и си направете обстоен анализ на състояние на микроелементите, витамини и минерали в организма ви: често откриваме дефицит или нарушени нива на желязо, витамин В12, витамин С, цинк, витамин Д, магнезий и мед.

2. Препоръчвам приема на DHA (омега 3 есенциални мастни киселини), това е изключително важно за възстановяването на нервната система и мозъка. Такива киселини могат да се намерят в редица добавки и риба или водорасли.

3. Изследвайте се за непоносимост към определени храни или алергии, тй като често те се появяват или засилват по време на бременност.

4. Един от първте съвети за здравословно хранене е да се отървете от „картонените хидрати“, така наречените кухи въглехидрати, от които не се повишава теглото, и да се фокусирате върху богатите на въглехидрати питателни храни.

5. Потърсете помощ, подкрепа, съдействие! Помощта никога няма да е излишна и бавачката със сигурност ще струва по-евтино от развода.

6. Физически упражнения, терапии, които помагат да се отпуснете са много полезни в тази част на възстановителната програма. Горещо препоръчвам възстановителна йога и акупунктура.

7. Изследвайте хормоните си.

8. Консултирайте се с психолог или ментор, потърсете помощ за емоционалното си възстановяване.

9. Даваме конкретни препоръки за подобряване на цялостната енергия, качеството на съня и физическата активност, които са еднакво важни при общото възстановяване.

10. Хормоналният баланс е изключително важен. Изумително е, че често, след като са решени проблемите около хранителния режим и здравословния сън, хормоналното здраве също се подобрява. За изследване на хормоните смятам за най-полезно използването на въпросници и тестове със слюнка. Най-обстойният хормонален скрининг се прави чрез анализ на урина, но той е по-скъп, изисква повече време за тълкуване на резултатите и отнема повече време.

Кръвните тестове за хормони не са много полезни, заради вариациите в стойностите им денем и нощем и заради натрупването на глобулин в кръвта, което може да доведе до неточен резултат.

„Чистият“ хормон, който се съдържа в слюнката, е това, което всъщност се използва от организма. Предвид това, кръвните тестове, които биха били от полза, са тези, които изследват тироид – стимулиращ хормон на щитовидната жлеза, DHEA – дехидроепиандростерон сулфат е стероиден хормон,който се произвежда в кората на надбъбрека и е с много ниска андрогенна активност, и тестостеронът. По отношение на терапията е важно да се вземат предвид характеристиките на стила на живот, физическата активност, съня и нивата на стрес.

Всъщност най-важното е да се проследи дали опитите за релаксация са действително ефективни и дали тялото наистина си почива. Може да звучи странно, но много от нас не знаят как да си почиват наистина и на практика вместо да релаксираме, ние се стресираме. Възстановителна йога, акупунктура, лечение чрез звуци и техники за намаляване на стреса са пример за дейности, които могат да помогнат за активната почивка.

11. След оценка и решение на проблемите около начина на живот, описани по-горе, следващият аспект от хормоналното здраве е индивидуално лечение чрез билки и добавки като Ashwaganda или индийски женшен, Rhodiola (Розов златовръх), Hypericum (Жълт кантарион) и Phosphyltidyl Serine (Фосфатидил-серин).

Големият проблем около билките е качеството – установих, че само качествените билки вършат работа, затова много внимавам с марките!

Понякога се налага и директното приемане на хормонални заместители, особено при тиреоидна дисфункция.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ е втората стъпка от програмата ни, която включва:

Оптимизиране на съня

Оптимизиране на физическата активност и упражненията

Образоване за здравословния дом и храна

Възстановителни и оптимизиращи отношения

При възстановителната част от програмата следваме същите принципи за Сън, Цел, Активност и Захранване, но навлизаме в по-голяма дълбочина, тъй като майките вече се чустват по-добре, мисля по-ясно и се справят с повече от гледна точка на домакинство, готвене и „време за себе си“.

Образоването на тема здравословен дом и кухня обикновено започва с източници като Здрав дом, здраво семейство (Healthy Home, Healthy Family) с автор Никол Бийлсма и Environmental Working Group.

Най-добрата активност са физическите упражнения, те са забавни и социални и е по-лесно за една майка да свикне да прави упражнения.

Препоръчваме да продължите консултациите с психолог или ментор, според мен това е от съществена важност за възстановяването и за майката да направи преоценка на смисъла на живота си, за да намери правилния баланс между семейството и личностното ѝ израстване и подкрепа.

Горещо насърчаваме това и обръщаме все повече внимание на този аспект в терапията, която провеждаме в клиниката. Това хвърля светлина и върху отношенията с партньора, семейните връзки и приятелите, които може да са били пренебрегвани и дори загубени, което е довело до още по-малка подкрепа за майката. Основната връзка между майката и другия родител (ако такъв присъства), без значение дали това е биологичен баща, пастрок или втора майка, често се нуждае от допълнително внимание. Има психолози и терапевти, които специализират в изграждане и възстановяване именно на такива връзки.

Умората е най-честият симптом на следродилната депресия. Жизнеността и неизчерпаемата енергия са резултат от синхрона в работата на всички системи на тялото. Дълбоката хронична умора е резултат от липса на такъв синхрон. Мисля, че комбинираното разрешаване на проблема с дефицита от микро и макроелементи е добро начало за справяне с този проблем.

Най-важниите микроелементи за начало включват желязо и витамин В12, цинк, витамин С и витамин D. Макроелементите трябва да включват увеличаващ се прием на здравословни мазнини и качествени протеини, като яйца, риба и месо, както и висококачествените въглехидрати, които се съдържат в „надземните“ зеленчуци, например броколи и зеле.

Сънят е главоблъсканица за много майки, тъй като те са преуморени, твърде стресирани и заети, за да спят. Хигиената на съня е важна част от целия процес, тъй като какво правите един час преди лягане прави огромна разлика за качеството на съня ви. Това включва да се заобиколите с мека жълта или оранжева светлина, успокояваща среда и релаксираща музика и, доколкото децата ви позволят, да третирате спалнята си като „храм“. Всъщност, ако има само една стая в дома ви, която винаги трябва да е подредена, това е спалнята ви.

След угасване на светлините, помещението трябва да е хладно, тихо и възможно най-тъмно. Използването на компютър, телевизия и всякакво емоционално натоварване ще влоши качеството на съня ви и трябва да се избягва, особено в часа преди лягане.

Според вкуса ви можете да приемате добавки за подобряване на съня, които съдържат мелатонин и магнезий под формата на хапчета, чай или соли за вана.

Ако проблемът е в „изключването“, използвайте техники за релаксация и успокояване, като например binaural beats – това е аудио вълна или звук, при който две различни вълни от чист тон, и двете с честоти по-ниски от 1500 Hz, с разлика по-малко от 40 Hz между тях, се възпроизвеждат дихотично (в двете уши се подават различни звукови сигнали), които ще помогнат да заспите по-бързо.

ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ е третата стъпка от програмата, която представлява разбиране и възприемане на майчинството и себеоткриването през този процес.

Планирам да публикувам книга по-късно тази година, която отчасти представлява ръководство за майки в трите етапи на програмата. В книгата ще има и четвърта част, която обяснява какво представлява следродилното изтощение и как ние, като общество, сме стигнали до това да имаме изтощени, дистанцирани и изолирани майки. Към книгата ще има и уебсайт, на който ще има много въпросници с онлайн анализ на резултата и генриране на протокол. Уебсайтът ще съдържа всякакви секции за съпорт, блогове и като цяло информацията, която бихте търсили в подобен източник на онлайн взаимопомощ.

Защо за този проблем се говори едва сега? Това съвременен проблем ли е или едва сега е признат за такъв? Жените изпитвали ли са това и в миналото?

Определено е много по-често срещано днес. Повечето от така наречените примитивни култури или първите хора на света са имали много характерни традиции, с които да гарантират, че майката ще се възстанови напълно след раждане. Днес не се говори много за това. Такива практики се наричат следродилни. От Китай до Индия, от Аборигенска Австралия до Америките, в продължение на векове са практикувани традиции на захранване, духовно пречистване и защита и е осигурявана допълнителна социална подкрепа.

В традиционната китайска култура има традиция, наречена месец на „Зоу Ю Зи“, в който майката не напуска къщата в продължение на 30 дни, не посреща гости и няма други задължения освен кърменето на бебето. Специални топли храни за възстановяване се дават на майката, като не ѝ се разрешава да се охлажда или дори да се къпе през това време.

Древните култури са осъзнали това, което западното общество, за съжаление, не е:

за да бъде едно общество здраво и успешно, майките трябва да бъдат здрави и подкрепяни – във всеки смисъл на думата.

МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!

—-
Оскар Сералак завършва Медицинското училище в Оукланд, Нова Зеландия, през 1996, преди да се премести за постоянно в Австралия през 1998. След като приключва задължителния си стаж, работи в няколко болници и общностни центрове в сферата на спешната медицина, психиатрията, здравните проблеми на мъжете аборигени и пристрастяванията. През 2003 се мести в Нимбин, Нов Южен Уелс, и започва работа в алтернативна общност, която го запознава с диетологията, хербамедиката и домашното раждане. Създава свое семейство и има три деца в Нимбин, след което се мести в Мълъмбимби през 2011, където основава Mullumbimby Integrative Medical Centre. Там той се задълбочава върху диетологията и енвироменталната медицина с фокус върху подкрепата за възстановяване на жените в следродилния период. Доскоро той е член на управителния съвет на ACNEM (Australasian College of Nutritional and Environmental Medicine), понастоящем е редактор на списанието на колежа.