В този материал ще ви дадем разностранни, объркани и съмнително полезни насоки как да обясните на мъжа си, че сте в депресия (по време на бременност или постродилна) без това да ви докара развод или фактическа раздяла с изхвърляне на куфари през прозореца и крясъци „ТИ НИКОГА НЕ СИ МЕ ЦЕНИЛ!!!“
За да бъдем максимално полезни, като начало трябва да обобщим няколко основни правила в отношенията между мъжа и жената, които не важат за всичко, но са валидни за по-голямата част от двойките:
1. Мъжете не вярват в депресията. Те мислят, че хормоналният дисбаланс на майката е:
- „някаква лигавщина“ или
- „отвратителна черта от характера, която чак сега се появява и ще си остане така завинаги или
- „съзнателен опит да се атакува крехкият и беззащитен мъж“ или
- „състояние, което лесно може да се овладее, но не бива овладявано поради каприз“
2. Ако депресираната жена изпадне в истеричен пристъп/плач/ отчаян монолог/безмълвен ступор , мъжът:
- започва да се страхува за живота си и реагира първосигнално. Обикновено тази реакция се изразява чрез агресивни нападки или призиви към майката „да се стегне“
- си създава постоянно враждебно отношение към темата, изразено в игнориране и омаловажаване на проблема или в изказване на обидни обобщаващи квалификации като „Всички жени сте ненормални“.
- влизане в ролята на жертва
И накрая се стига до ужасяващи сцени, в които жената е натъпкала 11 чифта гащи и един единствен чорап в плажната си чанта и, държейки бебето, което реве неистово, се опитва да напусне къщата през януари по пантофи, а мъжът лежи на пода и крещи „Убийца!!! Детето ще замръзне и ТИ ЩЕ СИ ВИНОВНА!!!“
Какво бихме могли да направим?
1. Говорете спокойно с мъжа си по време на „светъл“ момент, когато не ви се плаче/ умира/ убива. Най-добре проведете разговора предварително, още преди да настъпи депресията. Спокойният тон и уравновесеното поведение ще уверят мъжа ви, че сте на себе си и всичко, което казвате, може и трябва да се вземе предвид.
2. Обяснете му, че това е фаза, в която не можете да контролирате процесите, които протичат във вас самата – безпомощна си както когато си счупила крак или ръка. Тоест, имате нужда от неговата помощ и търпение. По този начин той ще се почувства полезен и ще бъде изваден от състоянието на жертва.
3. Уверете го, че той няма нищо общо с хормоналния ви проблем и само може да ви бъде от помощ (или от тежест, ако реши да се прояви като коравосърдечен простак).
4. Посочете конкретни примери с какво да бъде полезен – водене на ресторант, наемане на гледачки, масаж, ставане нощем. Мъжете обичат конкретните неща.
5. Опишете спокойно симптомите си – чувство на изолация, тъга, плач, желание да крещите, свирепи промени в настроението и го предупредете да ги очаква. Когато мъжът е предупреден и знае как да реагира, той е много по-спокоен и адекватен.
6. Кажете му, че това е временно състояние, но не поставяйте срокове, защото той ще се хване за тях, а вие ще се напрегнете.
Или както ми каза една приятелка в тежък за мен момент: „Дайте си почивка, дайте си шанс. Младите родители не знаят какво им се случва и си мислят, че идва краят на света“.
И накрая. Споделяйте с приятелки. Ако нямате приятелки в подобно състояние, споделете с жена, която има деца, дори да не ви е близка. Ще чуете удивително успокоителни коментари и ще ви се окаже помощ.
Освен това, въздържайте се от напускане на дома, хващане на любовник, сипване на белина върху пилето с картофи и прекомерното ядене.
Успех, а за депресията ще говорим още много и в различни материали.
Може би ще харесате
Още от И аз съм човек
Риана и втората ѝ бременност като за Суперкупа
Риана е истински майстор на това да разкрива бременността си по впечатляващ начин. Първата ѝ бременност обяви със снимка …
Какво прави мъжът ми толкова време с телефона в банята?
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е …
Отпуск заради менструация – супер на теория
В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при …
9 Коментари
Браво, момичета, за майкомила! Да споделя и аз за следродилната депресия. И с първото дете я имах, но си мислех, че щото живея в чужд дом, а и следвам, а и бебето реве ден и нощ… След втората ми дъщеря, която беше разкошна – спеше от девет до осем (завиждайте, Елисавета), живеехме при мама-пенсионерка и татко, и бях в законен отпуск, ме натисна номер 5 от горното. А в пет следобед идваше часът на синята мъгла.. и рев, рев. Мъжът ми, като млад учен-социолог и кфн, извика приятел-психиатър. Поговорихме си насаме около час, а след това докторът извика майка и мъжа ми и им обясни, че ще трябва да ме изтърпят. А на мен каза да правя каквото ми се прави: да рева, да вдигам скандали, да чупя. И на мен ми мина.
Аз и предродилна доста месеци – 9 май бяха 😀 а после бях най-правият човек на света. Днес мога да кажа, че усещам себе си лека-полека отново. Трябваха ми 9 месеца след раждане, за да се успокоя. Благодаря ви, че ви има! Жалко, че нямаше кой да ми каже преди това всичко, което прочетох тук. Обичам ви!