Системата, в която сме "солидарни" с насилници и пияни шофьори

Здравната каса има не просто право, но и задължение да иска парите за лечение на пострадали от насилие и катастрофи да ѝ бъдат възстановени от виновните за травмите на пациентите. В последния си брой Капитал припомни, че досега НЗОК не го е правила и съобщи за амбицията на сегашния ѝ директор д-р Дечо Дечев това да се промени.

Темата за „Майко Мила“ коментира адвокат Мария Шаркова

**Мария Шаркова** е управляващ съдружник на
**„Шаркова и партньори“**.
Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.
**Нейни публикации по различни медицинскоправни теми може да следите и в професионалния ѝ блог** ***mariasharkova.com***

Има една разпоредба в Закона за здравното осигуряванее, за която никой не беше чувал до преди няколко дни. Нищо, че си стои там повече от 17 години.

Според нея, НЗОК има право да търси обратно средствата, които е платила на болниците за лечение на пациенти, при наличие на някое от следните условия:

– Пациентът сам умишлено е увредил своето здраве (например е направил неуспешен опит за самоубийство).

– Пациентът е пострадал в резултат на умишлено престъпление (например претърпял е тежка или средна телесна повреда след умишлено нанесен побой);

– Пациентът е бил увреден от друго лице, което е било пияно или е употребило наркотични вещества (например при причинено ПТП след употреба на алкохол).

В първия случай платените средства ще бъдат търсени от самия пациент, а във вторите два – от причинителя.

Шест години след приемане на този текст е добавена и нова алинея, която значително облекчава процедурата за възстановяване на тези средства от НЗОК, като ѝ се дава правото да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, вместо да води дълги и продължителни дела по общия ред.

Преди няколко дни Капитал припомни, че НЗОК никога не се е възползвала от това свое право, като амбицията на сегашния ѝ директор е да инициира законодателни промени, улесняващи прилагането на чл. 111 от ЗЗО.

Какво означава всичко това?

Нашата здравна система е изградена на солидарен принцип, което означава, че когато се нуждаем от медицинска помощ, няма значение с каква конкретна сума (и дали) сме допринесли за бюджета на НЗОК.

Ако вие се осигурявате на максималния осигурителен доход, но тази година не сте ползвали медицинска помощ, плащанията ви не се натрупват в някаква индивидуална партида или за „черни дни“, а се ползват за лечение на други пациенти.

Обратното, ако плащате здравна осигуровка в минимален размер, но ви се наложи да получите скъпо лечение, отново това обстоятелство няма да има значение при оказването на медицинска помощ.

С това обяснение се опитвам да кажа, че всички ние, чрез здравните си вноски, косвено заплащаме лечението на пациентите, чието здраве е увредено умишлено от някой друг.

Отделно, статистиката на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (да, има такава!) показва, че средно за една година над 200 ПТП са причинени в резултат на употреба на алкохол или опиати.

Лечението на пострадалите в такива случаи рядко се покрива от стойността на една клинична пътека, скъпо е, защото се лекуват политравми, изискващи време и средства. И това лечение се заплаща от всички нас – солидарно.

Излиза, че 17 години сме били солидарни с пияните водачи и насилниците.

Всъщност прави впечатление, че правото на подобни регресни искове към причинителите не е привилегия само на НЗОК. Според Кодекса за застраховането, застрахователят има същото право, ако застрахованият е причинил вредата умишлено или вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог.

В много държави пациентите, които са потърсили медицинска помощ след претърпян инцидент, попълват различни въпросници, които да помогнат на осигурителния орган да събере информация за причините и, евентуално, да възстанови платените от него средства.

Това е съвсем нормално. Законът дава възможност на осигурителя да възстанови част от платените за лечение пари и той не е свободен в преценката си дали да го направи или не. Защото това са публични средства, които трябва да бъдат управлявани правилно и законосъобразно.

Защо никой никога за 17 години не го е правил, е въпрос, на който отговор нямам. Дори да са липсвали процедури за установяване на обстоятелствата, обосноваващи подобни искове, този дълъг период е бил достатъчен за да се предложат и приемат такива.

Всъщност, ще е интересно застрахователите да споделят колко регресни иска завеждат годишно при същите условия. Надали са равни на броя на тези, завеждани от НЗОК.

Спорен е въпросът дали пациентите, които сами са посегнали на живота си, трябва да плащат оказаната им медицинска помощ.

Обикновено опитите за самоубийство са пряко свързани с наличие на психично заболяване. Без да влизам в подробности относно психичните грижи в България, най-вече тяхната достъпност и качество, ще отбележа, че държавата е в огромен дълг към лицата с психични разстройства, за да търси техните задължения, възникнали от неуспешни суициди.

Как да се ползват средствата, събрани по реда на чл. 111 от ЗЗО?

„Възраждането“ на чл. 111 от ЗЗО не е единствената новина от изминалата седмица. Заедно с нея и със „ситни букви“ се направи уточнение: събраните средства могат да бъдат използвани за финансиране на програми за генетични изследвания и диагностика на редки заболявания.

„Ако заболяването не е открито по време на бременността, държавата ще го покрива, но ако пациентите не са отишли на пренатална диагностика или не са взети мерки, трябва отговорността за лечението да падне върху родителите“., смята управителят на здравната каса“. (източник – Капитал).

Създаването на достъпна пренатална диагностика е изключително важно, защото дава възможност на бъдещите родители да бъдат подготвени и да вземат решение за предстоящата или вече започнала бременност. Да бъдат наказвани обаче, защото са направили своя информиран избор, е меко казано смущаващо.

Когато причиниш катастрофа пиян, е нормално да носиш финансовото бреме за своето и чуждото лечение, но да носиш същото това бреме, защото с избрал да родиш дете с рядко заболяване, е цинично.

Решението дали да родиш дете не може да бъде обусловено от заплаха за бъдеща финансова тежест за неговото отглеждане. Пренаталната диагностика трябва да даде възможност за осъществяване на информиран избор от бъдещите родители.

А на практика с това предложение родителите, направили избора да родят дете с рядко заболяване, се приравняват към пияните водачи или побойници…

По темата: