Йоана Ганева – Иванова е при нас с един тъжен, поетичен разказ, който ни развълнува истински. И тъй като Майко Мила е минала по същия път, по същата тази самотна писта, знае, че децата порастват, а истинските приятелки остават.
Всичко започна между четвъртия и петия месец от бременността ми. Вървим си с таткото и кума и чувам думите “Ще станеш като тая, да знаеш!“. И аз, гледайки напред, виждам сама женица да бута количка със средна скорост 9км/час из центъра и се припознах в нея. Предрекох някак съдбата си на самотен ездач. О да, изглежда наистина имам мръсна уста! А кумът ни е сочел една слаба майка с пеленаче и впит клин, но защо ли да се припозная в нещо хубаво. Като черна орисия, мръсният етикет, който си лепнах, остана. Е, да де, сама си го лепнах. Самотният ездач, но поне с брейв харт.
Да подчертая само, че до момента на сблъсъка с моята малка чикита, за мен животът бе 80 процента нон стоп говорене и 20 процента сън. Не обичам самотата, тишината, интровертна НЕ СЪМ и социалният живот ме зарежда, както Марешки зарежда цяла Варна. Но съдбата изигра своята поредна карта. Зимно малограмажно бебе, с ред хранителни разстройства.
“Не е лесно да си майка.” За мен бе така лесно. Всяка трудност понасях стоически без рев и драма. Диванът винаги разпънат, телевизорът никога включен (да не го зомбирам от малко) и уелкъм май ню лайф! Ще се пръсна от гордост на моменти – много съм добра! Почти не се сещам за живота отвън, почти не ми липсва човешкия елемент.
Когато щерчи стана на 40 дни, хоп в болницата. Там срещнах първата си дружка по майчинство (засега и последна). Мина една незабравима седмица в отглеждане на бебета с абокати в болнични условия. Яко лафче, много хранене, стерилизиране на макс, скрабъл. А бе… песен! И си викам “Детето се оправя, аз май мога и да бъда социална и с други от гилдията”.
Да, ама не. Раздяла в големия град и Йонката пак сама. Пролетта изглежда е дошла и започнаха разходките. Да, моята дъщеря няма да бъде забита в апартамента. Моята рожба ще диша свеж булеварден въздух и да, аз се връщам в тоя луд живот.
Понякога, като си помисля колко е дълъг пътят от нас до така популярната морска градина, разбирам, че животът е една 3-километрова писта, която трябва да се избута. Не ме разбирайте погрешно, за мен бутането на детето е уникална тренировка, свързана с 2-3 киткат сладоледа, половинка вода и колкото кафета успея да погълна. Бързайки, бутайки, черпейки се, разбирам, че съм самотният ездач.
Къде останахте, чудни дружчици? Къде останахте винени обеди… До вчера част от стадо/група консуматори по всевъзможни заведения, а сега просто поблизваща ескимо от поредната крайпътна лафка. И се питам, само мен ли съдбата забремени с желано бебе. И къде са те?!?! Моите приятелки еманципирани и силни?! Колко ли километри ще бутам сам саминка, през колко ли бара ще премина без да спра, колко ли студени коктейла пият Те – моите истински верни другарки?! А аз бутам ли, бутам! И продължавам да бутам вече 10-ти километър. Тук аверчета – йок, там аверчета-цък.
Да, правилно ме разбрахте, бях част от група и все още съм, но по трасето на количките съм винаги сама. Защо е толкова трудно да ми повярват моите момичета? Докато те работят или обливат потните си, стегнати телца на Спирита с билкови диджестиви и бири, моя майчина милост трябва наново да преустройва приятелския си кръг. Само за мен ли е проблем близо до 30-те да си намирам нови дружки по наакан памперс? Сякаш някоя фея иска да изтрие 10-20 годишни мои дружби и да ме забие на лю-лю забивки…
Но, аз съм там с нея, моята любов. Аз съм онази бързащата, онази, която няма мира. Не се припознавайте с мен по улиците, защото знам, че вашите истински любими приятелки ще бъдат с пеленаче в ръце заедно с вас! Бъдете всички бременни и никога така сами.
Самотния ездач
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
5 ситуации, в които майките и бебетата са супергерои
От детските предавания и филмите сме свикнали да гледаме супергероите като същества с криле, които се спускат бързо от небето, …
Четири деца в колата и безсмъртната им майка
За една много симпатична среща с органите на реда ни разказва днес Весела Георгиева. Тя е майка на четири деца …
“Зайченцето бяло” – литературен анализ с елементи на криминале
Замисляли ли сте сериозно и откровено върху подтекста на някои от най-популярните детски песни? Вероятно не, защото ви е писнало …
3 Коментари
Ние първи се сдобихме с отроче от компанията ни, съответно не бяхме подготвени за изолацията, която се налага щото “ми вие нали детето, къде да ви притесняваме сега…” и т.н обяснения.
Много трудно преживях това, че не ни каниха на бири, вили, концерти и тем подобни забавни вечеринки. Уж хората не искат да ни притесняват, ама май по-скоро те не искат да бъдат притеснявани от плачещо бебе, уморен съпруг и майка с торбички под очите и зомбирана да говори само за памперси 🙂 Но, както се казва “И това ще мине” и мина!
Не си сама! В същата позиция съм.Нямам много приятелки,но и малкото близки,които имам,не щат да чуят да се занимават с памперси в скоро време.Докато бях бременна все чувах “Айде да родиш и да бутаме количката заедно по парковете”,а сега чувам….еминищо не чувам защото никой не се обажда. Ако аз звънна и се видим се оказва че няма какво друга да обсъдя освен гордостта ми че съм майка и често насреща виждам прозявки. Като че ли спора им с колжката за това кой кога да излезеобедна почивка е по-значим…но аз въпреки недоспиването не се прозявам и слушам с интересен за техните ежедневни проблеми.И ако разкажа за някакъв проблем с детето се чува любимото ми ” Не ми разказвай сега че ще ме откажеш да имам деца” или ” Според мен гледането на дете е лесно. На една позната детето не е плакало нито веднъж в живота си и тя е много щастлива и ход по дискотеки.” И най-мразя репликата “Поне като родя ще те питам теб за всико понеже ще имаш опит.” А аз кой да питам? Та аз дори няма на кой да споделя! Добре че е този сайт че да прочета че съм напълно нормална. Така че не си сама. Имаш нас,макар и виртуално.