Сами на път – жените, които първи обиколиха света на две колела

Не веднъж сме споделяли с вас истории за силни жени, които са чупили калъпа на стереотипа за ролята и мястото на женския пол в обществото. Разказахме ви за велики българки в „Райна Княгиня – революционер и… първата българска акушерка!“ и „Донка Комитката, била се в три войни – има и такива жени!“. Както и за някои от жените по света, които са били първи в своята област във „Велики първи жени“.

А днес ще ви запознаем с разказа на Messy Nessy за едни дами, които дотолкова не ги е свъртало, че са взели една торба неща, метнали са се на двуколесното си превозно средство и са обиколили света. Сами. За първи път. И хич не ги е интересувало какво им говорят, въобще не са се спирали пред глупости, а са последвали порива на духа си и са разбивали шаблони с размах. Вижте ги, вдъхновете се, правете каквото ви харесва и мачкайте и вие!

–––

Честит месец на историята на жените. Още една причина да пиша за невероятни човешки същества, които по случайност са и жени. Това, което най-много ме изумява в историите на жените, които искам да ви споделя днес, не е фактът, че са имали смелостта да се научат да карат мотор или велосипед, или да станат част от култура, доминирана предимно от мъже. По-скоро естествената им смелост да карат в непознатото, през света – без сигурността да имаш партньор, без удобството на технологиите (особено без сателитна навигация), без да има първенци в областта, които да проправят пътя. Имената, историите и лицата на тези жени трябва да бъдат запомнени и преразказвани отново и отново. Защото техният кураж е нашият двигател за по-добро бъдеще. Да тръгваме…

Елспет Биърд ме поведе в търсене на жени, които са тръгнали по пътя си сами на две колела. Съвсем накратко – на 24 години става първата англичанка, която обикаля света с мотоциклет – тръгва през 1982 г. и за 3 години изминава 54 000 км.

Тя започнала своето пътешествие от Ню Йорк, след като качила на кораб и превозила от Англия мотора си – BMW R60 от 1974 г. – за който сама спестила пари, докато работела в лондонска кръчма.

След като минала през Канада, Мексико и Калифорния, Елспет отново качила мотора на кораб до Сидни, а после до Сингапур и Тайланд, където преживяла инцидент, от който се възстановила при местно семейство, което я приело.

Влязла в Пакистан с фалшиво разрешително, след което през Турция се върнала отново в Европа. Елспет е мой тип приключенец – говорим на един език, когато става дума за пътуване.

„За мен пътешествието не е карането на мотора“, казва тя на VCC в интервю за марката дамски облекла. „Пътешествието е в случките, в преживяванията, в хората, които срещаш, местните, които срещаш. Ако си фиксиран в преследването на синята или розова линия на екрана… няма нужда да спираш, за да те упътят…“

„Имах страхотни моменти, когато спирах да питам местните, а те ме канеха на чаша чай и накрая оставах да пренощувам. Тия неща не ти се случват, ако си вглъбен да следваш права линия до хотел, който си резервирал от проклет телефон.“

Преди да поеме на своето пътешествие, Елспет пробва да привлече някакъв интерес от страна на медиите, които отразяват моторните спортове. Но в усилията си се изправя пред стена от шовинизъм, недоверие и незаинтересованост. Едва наскоро невероятната ѝ история добива популярност, защото решава да напише книга за пътешествието си.

„Моята история – кутия с дневници, записки, всичко – седеше в един шкаф в продължение на 30 години […] Бе част от живота ми… и никой никога нямаше да научи за нея“.

Вижте и това страхотно интервю с Елспет.

И това ме накара да се зачудя колко ли такива истории са останали неразказани.

Запознайте се с Ан Франс Дотвил – френска журналистка и писателка, едновременно безстрашна и очарователна – която през 1973 година, на 28-годишна възраст, вероятно е била първата жена, която сама обикаля света на мотоциклет. Или поне никой все още не е разказал своята предшестваща история.

Колекция Дотвил

Със своето Kawasaki 125 тя изминала 20 000 км на три континента. Три десетилетия по-късно получава имейл от френската модна къща Chloé, с предложение да бъде муза на колекцията за 2016 г. Това подклажда нов интерес към историята ѝ и Ню Йорк Таймс споделя истории от пътешествията на Ан Франс:

Махнали ѝ да спре от един автомобил, излязли три деца , и започнали да ѝ задават въпроси за нея самата, за живота ѝ и за грима на очите ѝ. („Винаги гримирах очите си“) „След това отпрашиха по-бързо от мен. Десет километра по-нататък отбиха встрани от пътя и пак ме спряха. „Забравихте ли нещо“, попитах. А те казват „Ами чудехме се дали си момиче или момче“. Дотвил се смяла от сърце.

Колекция Дотвил

На въпроса дали някога я е било страх да пътува сама, отговаря: „Да, но в един момент осъзнах, че сама жената е изключително защитена. Веднъж спуках гума в Афганистан и видях трима мъже да слизат от един камион. Единият ме хвана за раменете и ме накара да седна, а другият ми направи сянка, докато третият смени гумата! Вероятно доста неща са се променили оттогава, но живях в страхотно време“.

Но толкова по-трудно ли е днес?

Беси Стрингфийлд

Нека вземем историята на Беси Стрингфйлд – афроамериканка с любов към Harley Davidson. Живяла през 30-те години на ХХ век – десетилетия преди Движението за граждански права – непрестанно обикаляла САЩ и дори се състезавала в мотоциклетни състезания за мъже (отказват да ѝ дадат награда, защото е жена).

Докато преследвала страстта си към двете колела в страна, в която по това време било почти невъзможно за тъмнокожи граждани да се придвижват свободно, а линчуването все още е било легално, Беси излагала живота си на постоянен риск.

Беси Стрингфийлд

Когато мотелите ѝ отказвали стая, което се случвало твърде често, нейният Harley Davidson се превръщал в легло, якето ѝ – във възглавница, а паркингите на бензиностанциите – в хотелски стаи. Бели мъже в пикап нарочно я събарят от мотоциклета ѝ, а дискриминацията не е чужда и на пътна полиция.

Въпреки всичко Беси пътува през почти всеки щат в САЩ, както и в Европа, Бразилия и Хаити. Тя ги нарича „пътешествия на късмет“, защото хвърля монета над отворена карта. Където падне монетата – там е следващата цел. Страхът, опасенията и извиненията просто не са достатъчно сериозно оправдание за нея.

Ани Коен Копчовски

Но нека се върнем и още по-назад към времето, когато моторизираните возила все още не са били достъпни. През 1856 една свободомислеща латвийка от еврейски произход, имигрант в САЩ, става първата жена, която обикаля света с велосипед. Името ѝ е Ани Коен Копчовски, също позната като Ани Лъндъндери. Всичко започва с един облог, когато двама богати мъже от Бостън се хващат на бас, че няма жена, която може да обиколи света на велосипед.

Ани вероятно била най-нетипичната жена, която се приела предизвикателството, най-вече защото за първи път се качила на колело едва няколко дни преди началото на пътешествието. Също така била омъжена майка на три малки деца и еврейка в държава, в която антисемитизмът процъфтявал. Тя успяла да намери спонсор, който ѝ платил 100 долара, в замяна на които трябвало да прикрепи табелка с надпис „Londonderry Lithia Spring Water” (марка изворна вода) и да се представя с името Ани Лъндъндери по време на пътешествието.

Ани Коен Копчовски

Тя тръгнала от Бийкън Хил, Масачузетс и стигнала до Чикаго, където обновила части от велосипеда си и заменила една от роклите си за мъжки спортен панталон. След това се качила на френски кораб от Ню Йорк до Хавър, Франция, където велосипедът и парите ѝ били конфискувани. Не бил достатъчен бюрократичния саботаж, ами и френската преса започнала да списва груби статии за нейната поява.

След като в крайна сметка преодоляла спънките, Ани карала от Париж до Марсилия с превързано наранено стъпало, качено на кормилото. Тя се качила на параход до Сидни, като ѝ оставали само 8 месеца да се завърне в Чикаго. Минала през Александрия, Шри Ланка, Индия (където ловила тигри с немски кралски особи), Сингапур, Сайгон, Хонг Конг, Шанхай и Нагасаки, където се твърди, че я вкарали в японски затвор с прострелна рана.

Ани Коен Копчовски

Ани Лъндъндери отплавала от Япония за Сан Франциско, откъдето поела с велосипеда към Аризона. За малко не загинала в инцидент с избягал кон и каруца, от който два дни кашляла кръв в болницата. В Айова си счупила китката, след като се разбила в стадо прасета и носила шина до края на пътуването, когато през 1895 г. се прибрала у дома. След всичко това тя заслужено взела наградата си от 10 000 долара и публикувала свидетелство за подвизите си в New York World със заглавие „Най-удивителното пътешествие, на което жена е поемала“.

По-късно в статия за приключенията си като „Нова жена“, тя пише: „Аз съм журналист и „нова жена“, което значи, че вярвам в способностите си да сторя наравно всичко това, което и един мъж може да стори“.

Post Views: 374