Родителството не е за слабаци!

Знаете, че в Майко Мила! много говорим за майчинството, чувствата и вълненията на майките и дори обговаряме някои състояния и емоции, които са тема-табу на други места – писали сме за това в текстовете ни Когато майчинството не е сбъдната мечта и Тъмните истини за майчинството.

Под тях обаче прочетохме коментари от майки, които искаха да прочетат и друга гледна точка за майчинството и родителството – такава, която ги мотивира и показва хубавата страна на това да си родител. Която показва, че всички усилия си заслужават на 100% и че това е най-хубавото нещо, което може да ни се случи.

И ето, като по поръчка се появи текстът на Анелия Атанасова, която днес ще ни сподели, че родителството е най-хубавото нещо, което ѝ се е случвало. Ще ни разкаже как противно на често срещаните схващания, че майчинството „обезличава“ жените, при нея то е имало обратен, много по-хубав и ценен ефект. Толкова хубав, че, както казва самата тя – „не бих искала да изживея и един ден от живота си без детето“!

************************************

Наскоро прочетох в един блог, че „майчинството обезличавало жените”. Било ужасно скучно и предвидимо като имаш дете, да му слагаш снимката във ФБ. А недай си Боже, това да било снимка на бебшко краче или бебешка ръчичка- направо МЕГА нагло!

Ама как не Ви е срам, след като сте родили дете (създали човешко същество от 1 клетка, носили го под сърцето си 10 месеца, преживели всички травми, свързани със сутрешно (и не само) гадене, качване и сваляне на килограми, хормонален дисбаланс, раждане и т. н ) да му слагате снимката, та всички да го гледат и да се ядосват?

Как може да сте толкова ужасно дразнещи и банални, и да си сложите в профила снимка на това бебе??

Я да спрете веднага да си сменяте снимките с такива, на които има и децата ви! Ставате „безлични” в очите на другите!

Случва се така, че най-често „издразнените” са тези, които нямат деца. Те намират смисъла в това да имаш един тон свободно време, да обикаляш безбройни географски ширини, да се шляеш с приятели и да трупаш спомени. Да ходиш по купони и да посрещаш изгрева на слънцето на плажа/планината. Да имаш хоби, което изяжда дните ти. Да работиш до късно, да градиш кариера, да бъдеш успешен, силен, известен. Да учиш и взимаш дипломи до пето висше. Да ходиш на клуб и да спиш до обяд. Да сменяш гаджета като салфетки – или пък да обичаш до полуда само един човек. Да се напиваш безпаметно и да губиш цялата неделя, потънал в облак от алкохолни изпарения и цигарен дим.

Не съдя, не назидавам! Разбирам ги – аз също бях една от тях. Една свободна, циганска душа, разполагаща с цялото време на света. Прекрасно е да си млад, да си свободен, да си себе си и да отговаряш само за и само пред една-единствена съвест – собствената си. Да се грижиш само за благотворството на едно същество – на себе си. Да имаш целия живот пред себе си и да вярваш, че всичко е възможно, че светът е едно прекрасно място, пълно с шарени дъги и розови еднорози.

Фактът, че един човек няма деца – дали защото е решил, че не иска, или защото не може, дали защото не е срещнал подходящата половинка или просто не е дошло подходящото време, не означава, че е по-малко реализиран или по-малко човек. Не означава, че е егоист или е безотговорен. Не означава, че е скучен или няма какво от себе си да даде на този свят.

Той е също толкова пълноценен, колкото и всеки друг.

В подкрепа на тази теория давам Опра Уинфри, която не иска да има деца. Това не я прави нито по-малко известна, нито по-малко успешна, нито пък изглежда нереализирана в очите на другите.

Нека не я съдим. Така, както не трябва да съдим хората, които са решили да имат деца.

Хората, които ги искат, които ги обичат, които са готови да се жертват за тях и които виждат смисъл в това.

Родителството е като rollercoaster – има си своите моменти горе, когато си на върха. Има си и своите моменти, когато летиш толкова стремглаво надолу, че имаш чувството, че виждаш края си. Не е лесно. Изобщо даже.

Родителството не е за хора със слаби сърца!

Аз мога да кажа за себе си, че е най-голямото предизвикателство, с което съм се срещала досега. Родителството е като секта – не го разбираш, докато не станеш част него. За едни радостта може да се изразява в това да посрещнеш изгрева на слънцето на Мусала, за други да видиш изгрева на слънцето в детските очички и изумлението, което носи всеки нов ден.

Нито едните трябва да бъдат осъждани, нито другите. И тук трябва да кажем, че едното не пречи на другото. Когато обичаш да ходиш по планините, нищо не ти пречи да го направиш с детето си.

Да, ще бъде сто пъти по-трудно, но ще си струва.

Това, че си майка (или татко) не те обезличава. Не те препрограмира. Не те изтрива. Не убива мечтите ти. Не сменя амбициите. Преобръща те, за добро. Промяната идва, защото приоритетите се пренареждат. Но ти искаш да бъде така – не би искал да е по никакъв друг начин! Преобръща света ти – срива го напълно и го изгражда наново. Липсва ли ти предишния живот – свободата, безгрижието и безметежността – да? Няма нищо лошо в това – младостта е прекрасна!

Но би ли искал да изживееш и един ден без детето си? Аз – не!

И прави ли ме това безлична? Прави ли ме по-малко жена, по-малко любима, по-малко приятелка, по-непрофесионална? Прави ли ме по-глупава или по-затворена? Прави ли ме по предсказуема и по-скучна? Може би да, за всички онези, които не могат да оценят правилно ситуацията.

Но за всички останали аз съм една по-добра версия на себе си. По-улегнала, по-търпелива, по-разбрана и по-толерантна. По-прощаваща и по-достъпна. По-сръчна, по-добър кулинар, по-раздаваща се. Майчинството ми даде една нова гледна точка към всичко – към хубавите и към лошите страни на живота.

Аз все още обожавам да чета, да пиша поезия и гледам на кафе. Обичам хубавата музика, романтичните филми и пътешествията. Правя всичко това, заедно с децата си. Те не ми пречат да съм „Аз”. Те ме допълват. И сега хора, които общуват с децата ми, ме харесват, още преди да ме познават.

Защото моите деца са моето продължение. Те са въплъщението на моята любов. За мен те са по-важни от всичко друго на света! А аз, и да нямам нищо друго, съм готова да им дам 110% от себе си.