Решението, че не си готова за дете

България е на едно от челните места по аборти в Европа, но тези високи нива сочат не към морален проблем, а към образователен, пише Боян Юруков, който анализира данните за абортите у нас през последните две години.

Темата за абортите излезе пак на дневен ред покрай призивите на крайно религиозни организации за забраната им. Тази тенденция се забелязва в цяла Европа и дебатът се върти около дефиницията за живот и правото на жените да взимат решение за собственото им тяло.

В контекста на демографията обаче въпросът стои отдавна.

Тезата на някои е, че абортите са една от причините за намаляването на раждаемостта. Пускат се сензационни заглавия за ефектa над населението, ширят се моралистични изблици, упрекващи жените, и всичко това бързо се опакова като криза, която имаща нужда от съответните драстични мерки.

Няма да засегна нищо от тези неща тук. Вместо това ще покажа как стоят нещата в България в момента. Както винаги, за да решим един проблем, трябва да го разберем. А проблем има.

Наистина България е на едно от челните места по аборти в Европа.

Това говори не само за доста лошо сексуално здраве и използване на превенция, но и вреди пряко на женското здраве и репродуктивните способности на населението.

Източници и детайли

За данните за абортите за последните две години използвам докладите на НЦОЗА. В момента е достъпен само този за 2018 г., но съм свалил този за предходната. Данните за живородените деца и жените по възрастови групи взех от НСИ. Тъй като не са обявили данните за населението за 2018-а, картите по-долу се отнасят до 2017 г.

Имам известни резерви към данните на НЦОЗА. Те получават информацията си от РЗИ, НЗОК, лекарите и здравните заведения. Въпреки това се забелязват разминавания при неща като брой раждания, брой инфекции и прочие. Причината най-вероятно е в ненадеждното подаване на информация и пропуските по места. Това обаче означава, че изложеното тук е толкова точно, колкото е информацията, с която самото министерство разполага.

Има и обективни фактори, които трябва да се вземат предвид. В тези данни, например, не се включват нелегалните аборти, за които толкова се говори. Различни оценки, които открих обаче, сочат, че броят им е пренебрежимо малък.

Това, което изкривява данните и от което не може да избягаме обаче е търсенето на здравни услуги в съседни области. Тук сравнявам броя аборти спрямо местното население, но няма информация колко жени са пътували до град в съседна област заради по-доброто качество или липсата на такива грижи там, където се намират.

Сухите числа

— Миналата година е имало 22 862 аборта в България

— 31.3% или почти една трета са спонтанни

— 60.7% или 14 024 са по желание

— 8% или 1737 са по медицински показания

— Спрямо 2017 г., има намаление с 1064 аборта или 4.5%

— През 2018-та най-много по желание са били абортите сред жените между 20 и 29 г. – 66.1% са в тази възрастова група

— При момичетата под 15 г. 57% от абортите са спонтанни, а 16% – по медицински причини. Общо за страната е имало 120 аборта от момичета в тази група

— Най-много аборти е имало при жените над 30-те като сред тях са и почти 60% от всички аборти по медицински показания

— 91.3% от абортите по желание в страната са сред жени над 20 г.

Тук се вижда, че немалка част от това, което наричаме аборт, не е всъщност по желание на бъдещата майка. При това тук се отчитат само бременностите, които са в достатъчно напреднал етап, че да се следят от лекар, който да регистрира спонтанен аборт.

Тук не виждаме жените, които губят децата си в първите седмици на забременяването – нещо, което съвсем не е рядко.

С това разбиране и условности може да съберем всички бременности завършили по един или друг начин. 18% от тях биват прекратявани по желание и по това мерило най-голям е делът при жените над 30 г. По медицински причини най-малко бременности завършват с аборт при жените между 15 и 30 г. – между 5.7 и 6%.

Разпределение по региони

За да разберем каква е честотата на абортите в различните части на страната, трябва да ги пресметнем спрямо броят жени в детеродна възраст. Всички графики тук следват тази логика (натиснете ги, за да ги разгледате в по-голям размер в нов таб).

Вижда се, че на водещите места са Пазарджик, Силистра, Добрич, Ямбол и Търговище. Там всяка година 3-4% от жените правят аборт на година, което е в пъти повече от други региони.

Отново не трябва да забравяме, че тази оценка не отчита фактът, че жени от една област може да предпочетат да направят аборт в съседна. Особено когато става дума за планирана операция това не е толкова чудно.

Забелязва се, че относителният брой на абортите в София не е голям, но столицата е на първо място по аборти по медицински показания. Също така Варна има малко аборти на всеки 10 хиляди жени в сравнение в Бургас, но доста повече по съвет на лекар.

Като цяло картата с данните за прекратяването на бременност по медицински причини се различава доста от тази за абортите като цяло. Драстичните разлики навеждат на мисълта за сериозни регионални проблеми както със сексуалното здраве, така и със следенето на бременността, а може би и за злоупотреби.

Това, за което най-много се говори обаче са абортите по желание.

Тук сравнявам брой аборти на всеки 100 живородени деца. Откроява се Пазарджик, който най-вероятно привлича пациентки от планинските региони. Това навярно обяснява защо има 140 аборта на всеки 100 раждания. Следват крайморските области Добрич и Бургас – също с повече аборти от раждания. В другия край виждаме Монтана, но малкият брой аборти там може да се обясни с избор на жените да направят операцията другаде.

Погледнато общо, виждаме, че абортите по желание са най-много като процент в Добрич, Търговище, Шумен и Хасково.

Сравнение по възраст

Тук показвам всички аборти (по желание, или не), спрямо родените деца в съответната област. Разглеждам отделно жените между 20 и 29, както и тези над 30. Графиката отдолу е средно за жените над 20. Отново се откроява Пазарджик с над 2.7 пъти повече аборти, отколкото раждания на жени над 20-те. В общо 10 области има повече аборти от раждания, включително Благоевград, Бургас и Варна.

Разликите между тези под и над 30 не са много. Съдейки по картата, доста повече жени над 30 се решават на аборт в Пловдив, колкото между 20 и 30. Обратното важи за Сливен и Плевен. Тук смятам спрямо броя жени в тези области, така че разликата в населението не влияе на резултатите.

Разглеждайки отново тази възрастова група и абортите по желание виждаме, че в Добрич има най-много аборти на жени над 20 г. Пазарджик, Търговище и Ямбол са на челни места. В повечето региони се забелязва намаление на желанието за аборт на по-късна възраст на всеки 10 000, жени живеещи там.

При спонтанните аборти картата е съвсем различна. Сред всички възрастови групи се откроява Видин, което може да говори за лоши здравни услуги.

Ситуацията в Пловдив, Пазарджик и Силистра не е много по-добра. Гледайки отделно абортите сред момичетата между 15 и 20 г., се вижда ясно къде са най-големите проблеми в сексуалното образование.

Тук е важно да се отбележи, че броят на спонтанните аборти, особено сред момичетата под 20 не е много голям и от година до година това може да доведе до сериозни разлики на картата.

Затова е добре да се погледне по-голям период от време и да се включат оценки за нелегални аборти, доколкото има надеждни такива. Аналогични карти с оцените за 2018 г. може да се изготвят когато излязат данните на НСИ през април.

Какво ни говори това?

Дори като имаме предвид всички условности в събирането на данните, пак виждаме регионални особености в числата за 2017 г. През годините се вижда ясна тенденция на намаление на абортите не само като абсолютен брой, а и спрямо броят жени в детеродна възраст. Тази тенденция е започнала още през 70-те, когато при 100 хиляди родени деца е имало 120 хиляди аборта и то без да са отчетени доста спонтанни такива, които днес влизат в статистиката.

В реториката на водачи на националистически и религиозни организации се изтъкват демографски, морални, културни и дори етнически дилеми по темата за абортите. От една страна се призовава за забрана, от друга за насърчаване на абортите, но сред точно определени общности. Общото навярно е най-вече първосигналното възмущение от сексуалното образование.

Ако тези карти показват нещо, то е че абортите вече са премного в регионите, където е вперен погледът на изброените оратори. Опитът на други държави показва, че ограниченията в правото и достъпа до аборт не само поставя допълнителна стигма и не вдига раждаемостта, но и увеличава майчината смъртност и усложненията след раждане.

Високите нива на абортите в страната сочат не към морален проблем, а към образователен.

Ниската здравна култура, лошото семейно планиране и сексуално здраве неизменно водят до нежелана бременност.

Исторически това води до икономически проблеми, отпадане от училище и влошаване на качеството на живота за много семейства.

Важно е да има строг контрол и да се изясняват рисковете, но решението следва винаги да остава за жената.

Може за някои да е обърната логиката, но опитът на цивилизования свят сочи, че именно сексуалното образование и свободният достъп до аборти помага на раждаемостта, а не обратното.

Оригиналният текст е на yurukov.net.