Райна Княгиня - революционер и... първата българска акушерка!

Надали има човек в България, който да не е чувал за Райна Княгиня. Надали има някой, който не е виждал снимката ѝ – чернобяла фотография на жена, застанала до знаме, с пистолет в ръката.

Уви, много малко хора знаят нещо повече за Райна Попгеоргиева Футекова (по мъж Дипчева), освен всеизвестните факти, че е ушила знамето на Априлското въстание и го е развяла в деня на избухването му в Панагюрище, редом до апостола Бенковски.

Вчера, 8-ми януари, беше Бабин ден – празник на акушерките, и точно за това ние, от Майко Мила, решихме да ви разкажем за Райна именно на него. Защото образът от черно-бялата фотография е бил много повече от жена, седнала да ушие знаме, пък било то и велик революционен символ. Тя е била, и продължава да бъде, истинско вдъхновение за всички силни, смели жени, които се борят всеки ден за децата си, за семейството, за каузите, в които вярват, за любимите си хора…

Райна Княгина – революционер, жертва на масово изнасилване, майка на 6 деца и… първата акушерка в България.

Една велика личност, която всяка от нас, майките, трябва да носи с гордост в сърцето си и да знае нейната величава, но тъжна история.

Райна Попгеоргиева Футекова е родена на 18 януари 1856г. в Панагюрище. По време на избухването на Априлското въстание е учителка и взима активно участие в неговата подготовка. В деня на неговото избухване тя препасва пистолет, качва се на кон и развява знамето на Свободата по улиците на Панагюрище.

След потушаване на въстанието, Райна не е пощадена от османската власт. Тя е заловена и откарана в Пловдивския затвор. Там е бита, изнасилвана и измъчвана многократно, както и оставена на хляб и вода за повече от месец. Като по чудо е спасена с помощта на европейски дипломати и е изпратена да учи в Русия за акушерка, което я прави първата в историята на България дипломирана в тази област специалистка.

Три години по-късно тя се завръща в България и се омъжва за Васил Дипчев – кмет на Панагюрище.

Райна Дипчева ражда петима сина и осиновява едно момиче. Уви, нещастната съдба не я изоставя. През 1898-ма година, мъжът ѝ, виден русофил, по това време народен представител, е убит в Черата джамия в София вследствие на политически сблъсъци, и тя остава сама с 6-те си деца.

Райна Дипчева води крайно тежък живот, като единствена частична утеха от историческа гледна точка може да бъде фактът, че не доживява да изстрада и злощастната съдба на синовете си, които стават жертва на тоталитарния комунистически режим веднага след 1944*.

В последните години от живота ѝ**, държавната администрация дарява на Райна Дипчева парцел, върху който тя си построява къща. По това време тя вече е болна от тежка форма на костна туберкулоза.

За да издържа децата си, Райна Княгиня работи дълги години като акушерка в най-бедните софийски квартали „Орландовци“ и „Малашевци“. Едновременно с това е била канена да акушира в домовете на много заможни българи и дипломати.

За нейната работа можем да прочетем в прекрасната книга на Райна Констенцева „Моят роден град София“ (която ние горещо препоръчваме):

„И като човек, и като акушерка, тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една нейна родилка не заболя от шестващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка.Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що годе просветен българин“.

Без съмнение, още в края на деветнадесети век, Райна Княгиня е олицетворение на изключителен акушерски стандарт, който твърде много прилича на стандарта, който някои държави успяват да постигнат в днешни дни.
Тази година се отбелязват сто години от смъртта ѝ и ние, в Майко Мила, си спомняме за нея с огромно уважение и силна обич, макар и никога да не сме я познавали.

Историята ѝ може да послужи на всяка жена за вдъхновение по пътя към осъзнаване на собствената си значимост, значимостта на равенството на половете и значимостта на каузите в помощ на обществото.

Нейната женска история е силна, вдъхновяваща, трогателна и изпълнена с обич.
За жалост, подробностите от живота ѝ се размиват в спомените на хората и избледняват, затова ние решихме да отдадем почит на тази велика, изумителна жена и да ви пожелаем да бъдете като нея, като Райна Княгиня – несломими, безстрашни, милосърдни и силни майки.

Честит празник на акушерката!

Честит празник, Княгиньо!

———————————–

* Георги Дипчев умира след Втората световна война; ген. Иван Дипчев, герой на три войни, умира в лагер след 1944г.; Владимир Дипчев е разстрелян без съд и присъда от комунистите през октомври 1944-та; Асен Дипчев лежи дълги години по лагери и умира през 1964-та година. Райна Дипчева доживява само смъртта на един от синовете си, Петър, който умира по време на злощастен инцидент на 15 години.

** За нейния необикновен живот можем да прочетем в автобиографията й, която тя пише в Москва.

Post Views: 1,281