Равносметка в несвяст

Това е Анна Шиндарова и нейната 2019 година, за която става ясно, че е била вълнуваща: половината е преминала в гадене и повръщане, а другата половина – в безсъние с бебе на ръце, както си му е редът. Анна е един от тримата победители в конкурса ни за новогодишна равносметка.

2019-а започна с повръщане. Много повръщане. Ще си кажете: „Е, кой не се буди след Нова година с повръщане?!“ Не говоря за това, а за онова, другото. То, вашето, трае няколко часа, обичайно в собствената ви тоалетна. Моето беше около пет месеца и уважих поне 20 тоалетни, както и немалко градинки, тротоари, а май и кухнята 2-3 пъти.

Още мразя неизвестния съсед, който беше решил, моля ти се, да готви, точно докато си разхождам кучето. Вярно, през един блок, но обонянието ми на хрътка (което с бебето идва на помощ да надуша мръсен памперс от 20 метра) оповести още с излизането пред блока – някой готви нещо миризливооо! Нататък ще премълча, че (надявам се искрено) само кучето ми беше свидетел, а той – въпреки голямата си уста – е доста дискретен. Иначе гълта цяла филия хляб наведнъж. Но за неговите таланти друг път, днес пиша за моите.

Та така, повръщам си аз седмица след седмица и в окаяното си състояние (и явно някакво мозъчно затъмнение) решавам най-нагло, че и аз съм човек и ще ида на СПА хотел. Чудесно!

Слизаме на закуска първата сутрин, нежна мелодия се вие, сто ястия чакат да бъдат опитани. Мъжът ми си сипва кафе, шунки, салами, палачинки, плодове… Аз стоически изядох една препечена филийка с чай и се затичах… знаете къде. Как да не мрази човек мъжа си в такива моменти! Единствената ми утеха бе, че той на втория ден хвана стомашен вирус и един ден си повръщахме заедно, като двойка. И заедно гледахме тъжно отрупаните маси на закуска и вечеря. Това е любовта – взаимност във всичко!

Някъде към лятото имах няколко дни просветление… Но взех, че родих. Първата вечер спах без бебето и реших да се пошегувам с акушерката, на видима възраст около 60 години: „Наспах се като за последно идната една година!“ Тя ме погледна със смесица от мъдрост и жалост и каза: „Хм, аз не съм спала от 40 години. Първо са колики, после зъби, после боледувания, училище, дискотеки, а сега на внука биха ваксина и е с температура – пак не спя!“. 40. ГОДИНИ! Ето това е позитивизъм още от родилния дом!

Че жената се оказа мъдра, така е. В момента освен, че не спя от зъби на бебе 2, не спя и от избора на училище на „бебе“ 1. То е на 5 години, но се оказахме закъсняли. Трябвало да говори вече гладко английски и да пише с пъргаво движение на ръката цифри и букви. Но за това – някой друг път. Отивам да уча бебето да смята интеграли, че сме назад с плана. Но пък имаме цяла нощ на разположение. Честита Нова година и да поспите и за мен!

Другите две победителки от конкурса ни са Надежда МакКюн и Александра Михайлова, чиито текстове може да прочетете тук и тук.