Пътят на следродилната депресия минава през... кърменето

Не говорим за първи път за трудностите, които някои жени изпитват при кърмене. Говорихме си за перипетиите на Елисавета и Красимира в От кърмене спомени има – и то какви!, а акушерката Илона Нешкова пък ни разказа своята гледна точка по въпроса в За жените, кърменето и правото на избор.

Истината е, че натискът по въпроса за кърменето върху е силен, липсва разговор за избора да не се кърми и се създава стигма около майките, избрали друг подход в отглеждането на децата си. Това поставя всички, които по някаква причина нямат възможност да кърмят, под наметалото на неуспеха и посипва по главите чувство за вина.

Днешния разказ получихме от жена, която е родила наскоро и вече се е сблъскала с този проблем. Тя се пита дали кърменето си остава „най-доброто за вашето бебе“, след като освен радост, носи и куп негативни емоции – както за майката, така и за детето?

******

Няма да крия, че докато пиша този текст, плача. А само допреди няколко дни бях спокойна и щастлива майка на най-прекрасното бебе на света. Докато не ми обясниха, че да кърмя (без да дохранвам) е въпрос на живот и смърт.

„Кърменето е най-доброто за Вашето бебе“.

Мантра, която чувах отново и отново, докато бях бременна. Кърменето отдавна не е жизнено необходимо (да, знам наизуст всички ползи от него и съм напълно съгласна с всички тях), но въпреки това се е превърнало във фикс идея.

9 месеца слушах ужасяващи истории за ада на кърменето. Сигурно има жени, които са късметлийки, правят всичко правилно и имат много кърма. Аз познавам такива, които не са от тях. Затова пък кърменето е толкова важно, че са били готови на всичко, за да го превърнат в единствения начин за изхранване на детето. И като казвам всичко не се шегувам.

Аз имах (и още имам) огромно желание да кърмя. Дори не толкова, защото това е най-доброто за моето бебе, колкото заради самата близост с него. Благодарение на кърменето имам оправдание да гушкам малкия мушмул в 2 през нощта (или когато си поискам!), заедно сме повече време, а какво по-хубаво от това? Когато си суче най-спокойно, има толкова блажена физиономия, че никой не би се отказал от кърменето…

Родих преди почти 20 дни и бях изключително позитивно настроена към кърменето, въпреки всичко, което бях чула. Чудесно дете, здраво и порядъчно голямо (3 кг и 400 г, 50 см). Така погледнато, може би е твърде рано да пиша за каквото и да било, свързано с майчинството, но го правя независимо от това. Родих с цезарово сечение и след това и аз и бебето бяхме на антибиотици заради „зелени води“ (което значело инфекция). Аз не можех да кърмя, заради лекарството, а и кърмата ми не беше „слязла“.

Започнах да се цедя и да слагам бебето на гърда на 6-я ден (24 часа, след като последно ми бяха включили система с антибиотика, както наредиха лекарите). Това очевидно се нарича късен старт. Каналите ми бяха запушени, беше мъка млякото да тръгне, но и това се случи (с мнооого помощ от таткото). Нямах много кърма, но слагах бебето редовно и на двете гърди и го дохранвах.

Тук е моментът да разкажа за моето бебе – то е фантастично. Обича да спи повечко през нощта, да хапва добре (може би е малко лаком дори), спокоен е, не плаче много. Усмихва се често (макар и неволно), изключително активен е, когато е буден. Обича да се гушка и да гледа лампичките в спалнята ни. Това бебе е формулата за всяка майка да е щастлива. Да не говорим, че имам и най-страхотния и подкрепящ татко, което прави нещата още по-чудесни.

И така си живеехме ние. Слагах бебето на гърда, дохранвахме го с адаптирано мляко. Но набързо ми беше обяснено, че трябва да спра адаптираното мляко, ако искам да имам повече кърма. Да слагам бебето на гърда по-често (той ядеше по 6 – 7 пъти на денонощие, което се оказа, че е крайно недостатъчно). Да го кърмя и да се цедя на 2 часа (което прави има-няма половина час почивка за гърдите ми – къремене-цедене-кърмене…). Като, разбира се, имах 2 варианта:

Опция 1: Да изпълня всичко по-горе. Да кърмя и да се цедя по 10 – 12 пъти на ден, да будя бебето, за да яде, после то да се скъсва от рев, защото е гладно, но то трябва да е гладно иначе ще спи и няма да иска да се събуди и да суче. В крайна сметка бебето е твърде изнервено и пак не иска да суче (поне моето).

Опция 2: Да продължа да го дохранвам с адаптирано мляко, но така то ще е добре нахранено и няма да иска да суче на 2 часа, следователно количеството кърма няма да се увеличи (и евентуално може дори да спре?). И така аз рева, бебето реве, край на идилията.

Храненето обаче е само един от аспектите. Едно бебе на неговата възраст също така трябва да спи по 15 – 16 часа на денонощие, за да е спокойно, да не се претоварва от стимулите на средата и мозъкът му спокойно да „изключва“. Но моето не спи, ако е гладно. По-лошото е, че продължителният плач може да доведе до други негативни последици, защото (пак казвам – поне моето бебе) ясно показва, когато е гладно, студено му е, спи му се и т.н.

Сега, предполагам, трябва да реша. Дали да слушам съветите на приятелки, познати, интернет и консултанта по кърмене (свързах се с такъв, разбира се) или сама да преценя кое е най-добро за мен и моето бебе. Защото това може да се окаже, че не е (ексклузивното) кърмене на всяка цена.

„Кърменето е най-доброто за Вашето бебе“. Ами ако не е? Така, както аз го виждам, най-доброто за моето бебе е да бъде здраво, спокойно и щастливо. Такова, каквото всъщност беше досега и още може да е.

Може би съм мързелива майка, щом не искам да се цедя по 12 пъти на ден (опитвам се, но чисто физически не ми се получава). Може би съм мекушава, щом не искам да будя бебето, за да го кърмя (въпреки че то явно иска да си спинка). Може би нямам достатъчно силна психика, защото сърце не ми дава да го слушам продължително време как плаче, ако знам, че мога да направя нещо, за да се почувства по-добре. Може би…

Консултантът по кърмене ме попита дали съм готова да се посветя на стимулацията на кърма и ми направи схема. Схема, която (според нея) трябва да следвам 1 – 2 седмици с пълна отдаденост и нещата по всяка вероятност ще се оправят. Само че след 1 – 2 седмици неспане от моя страна и от страна на бебето, рев (пак от моя страна и от страна на бебето) и изнервяне до крайна степен, не съм убедена, че ще се чувствам добре, дори кърмата ми да потече, като река…

Хората ще ме съдят каквото и да реша.

П.П.: Понеже всъщност гледам да съм отдадена майка, преди малко стоях на планк, за да може приятелят ми да ме цеди ръчно и гравитацията да помогне (тъй като само с помпата не е достатъчно). Но винаги може и по-зле (предполагам).

Post Views: 2 643