Първо поколение дигитални родители: На какво да научим децата?

Яна Алексиева е завършила психология на детското развитие, а темите за училището, децата и родителите са неин приоритет. Имала е щастието да работи в училища и да види как се случват нещата отвътре. Тя е част от Асоциация Родители, а с времето Асоциация Родители се е превърнала в неизменна част от живота ѝ. Със сина си Боян Яна преоткрива света и учи нови неща.

Яна Алексиева. Снимка: Личен архив

Яна бе участник в първия родителски форум, посветен на детската онлайн безопасност – Форум: Родителска среща – „От нас зависи“ – организиран от Теленор в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и Майко Мила!, където ни разказа какво е да си дигитален родител.

Наскоро споделихме първия текст от поредицата, в която споделяме какво научихме на родителския форум – Децата вече влизат в интернет на 7 години, а на 9 имат Facebook профил – с който навлязохме в темата за дигиталната среда и как децата могат да съществуват безопасно в нея.

А сега вижте какво сподели с нас Яна за дигиталното родителство!

————-

Какво е дигиталност и как ние, като родители, да въведем децата в дигиталния свят? Въпросът наглед е елементарен и едва ли някой чак толкова се затормозява да разсъждава върху него. И все пак, ние май сме първото поколение родители, които трябва да обучат децата си и на дигиталност.

„Дигиталността не е нищо по-различно от всичко, на което така или иначе учим децата си, като техни родители. Учим ги как да пресичат, как да се хранят, как да бъдат самостоятелни, а дигиталността е просто още един елемент, който не трябва да ни плаши и не трябва да разчитаме друг да го представи на децата ни.“, споделя Яна.

По думите ѝ родителството е изключителна възможност – чрез него се преоткриваме, то ни кара да се себепознаваме и да се чувстваме пълноценни, а също така е споделено преживяване. Родителските модели в съвремието също така са много променени и ние не сме просто човеците, които подават информация, а напротив – можем заедно с детето си да вървим този път – то да учи от нас, а ние да учим от него.

„Днес ние сме първото поколение дигитални родители – дигиталността е навсякъде около децата ни, буквално в задния им джоб. Това е новост както за нас, така и за тях – и затова имаме възможността да започнем заедно да градим навиците си.“, обяснява Яна.

А какви са дигитално-медийните компетентности, за които е наистина важно да говорим с децата си така, както говорим за всичко останало?

Безопасността е в основата. Както искаме да са децата ни безопасно вкъщи, в училище, на улицата, в градинката, така те трябва найстина да са безопасни и в интернет. Става дума за безопасността на самата онлайн среда и тази на социална среда в която децата ни комуникират.

Какво може да направим ние като родители?

Необходимо е да съществуват правила за употреба на интернет, децата да нямат тази прозрачност онлайн.

„Хубаво е да ги научим или ние първо да се научим, и после да го предадем. А може и заедно – най-хубаво е качествено време прекарано заедно, като се учим с детето – къде са бутоните за докладвай, за блокиране на информация, кога кой се използва, защо се използва, и да могат да се чувстват спокойни да дойдат при нас и да ни го споделят. Да общуват непрекъснато.“

Разбира се, на помощ идват и програмите за родителски контрол, но те са до време.

„Трябва да има доверие между нас и децата и когато решим да инсталираме подобна програма, да споделим с детето – тоест, то да знае, да не го правим тайно и контролиращо. Защото иначе се чупи това доверие, което всъщност е най-важно – извън интернет и всичко останало“, обяснява Яна.

Следващото нещо което е важно в дигиталната компетентност, е информацията. Днес сме затрупани от информация, има информация буквално навсякъде, а в същия този поток живеят и децата ни.

И затова е важно да започнем да ги научваме те как да я подбират и да я обсъждат с нас. Ключово е те да знаят, че могат да обсъждат с нас нещата, прочетени и видени в интернет. Да видим има ли източника автор, кой е сайтът, да потърсим експерите които са го написали.

„Общуването, за мен е ключово – най-важното във всичко.“, споделя Яна.

Всъщност онлайн общуването не е нищо по-различно от офлайн общуването – и там трябва да спазваме същия етикет, същите норми, да се замислим какво казваме на другия. Всичко това е едно и също и няма защо да го пренебрегваме, когато говорим с децата си.

Любима тема на много съвременни родители е емоционалната интелигентност. Яна споделя опита си и с нещо така простичко, което обаче би било интересно особено на по-малките деца – емотиконите. „Те са чудесен начин да си поговорим с децата за емоциите и да им кажем кое човече какво олицетворява, какво изразява и какво иска да ни каже. И така да си помогнем в изграждането на емоционалната интелигентност у децата, която им е нужна както офлайн, така и онлайн.“

Освен че имат нужда да ги подкрепяме в училище за български, математика и всичко което учат, да им помогнем за проект за космоса и планетите, имат нужда и да им разказваме – точно ние, родителите им – за важните теми от живота.

Темите за смъртта, за любовта, за секса, за приятелството, за лъжата, за измамите все някак ще достигнат до тях. Важно е да си говорим за това и то не с порицание и размахване на пръст, а с разбиране.

„Необходимо е да ги научим да отстояват границите си – навън в света и в интернет. Да знаят кога да кажат не, да знаят какво правят и да знаят кога да докладват, ако видят нередности и че това е отговорно поведение, а не клюкарене.“

Още една възможност е да седнем и задно с децата си да се научим е създаването на съдържание – творчески процес, който дава възможност и на нас да творим. „Те обожават да бъдат наши учители – може да ни научат как се правят гифчета, клипчета, картинки, мемета и ние да се чувстваме много много по-знаещи, благодарение на тях.“

Необходимо ли е това съдържание, което създавам, полезно ли е, на кого е полезно, истина ли е, аз добронамерен ли съм в това което правя?

Това са въпроси, които децата могат да си зададат и трябва да поговорим с тях за всичките плюсове и минуси от това да създават и да споделят съдържание. Трябва да им обясним за плюсовете и минусите на това, защото понякога, дори да са създали нещо с цялата си любов, може неволно да злепоставят себе си или другиго.

Според Яна най-трудно и най-времеемко, дори чисто възрастово, е решаването на проблеми.

„Малко по малко ние ги учим на самостоятелност. Така започваме да я предаваме и в онлайн средата. За да можеш да вземеш решение, трябва наистина да си самостоятелен и някой да уважава теб и избора ти. Това са стъпки, с помощта на които градим доверието, без което не можем.“

Яна споделя, че да си дигитален родител не е трудно. Сигурно не е и лесно. Никой от нас не осъзнава, че е такъв, но му се налага. Просто към родителството, което живеем всеки ден, трябва осъзнато да прибавим и интернет.

Post Views: 519