Първата работа, която може да те изстреля нагоре

Когато децата ни наближават пълнолетие, е нормално – и те, и ние – да се замислим не само за образованието им, но и за независимостта им. Т.е. – за първото им работно място, което ще им носи лични доходи и съответните отговорности и чувство за принос към света. Край на уговорката, че ще свършат нещо само защото ще им финансираме партитата до 4 сутринта.

Няколко модерни легенди обаче могат да дискредитират този важен момент.

И това не са легендите за принцове и принцеси, захранвани със сребърна лъжичка и заемащи се с някаква дейност чак след тримесечния купон за дипломирането им в най-отбрания университет. А легендите (много от тях достоверни, разбира се) за десетки съвременни милионери, започнали кариерата си като тийнейджъри, от „нулата“ – в сферата на услугите, продавайки кибрит на съседите, разнасяйки вестници, миейки чинии в ресторант.

Да си имаме уважението – нито една от гореизброените дейности не е нула, даже е голям плюс. Тя е начин стартиращият трудовия си стаж човек да се изправи срещу реалния свят, да отметне придобиването на куп важни качества като дисциплина и издръжливост, да разпознава сложните характери на хората, които ще среща занапред. Да научи стойността на трудно спечелените пари, както и че успехът не е подарък, търкане на лотарийни билети (или пък „ese“). Едва ли има съвременен родител, който обръщайки се назад към първото си работно място, каквото и да е било то, да изпитва самосъжаление и пълно неудовлетворение от избора си.

Точно заради това обаче често забравяме, че днес светът е коренно различен.

Че има индустрии, които не те карат да се чувстваш като дебютант насред професионален мач по хокей на лед, който трябва да задържи табла с 10 бири на главата си, докато бие шайба.

И че не е нужно – само защото ние сме спринтирали по 12 часа на ден/нощ без трудов договор и без предварително обучение как да се справим на работното си място – децата ни трябва да следват нашите стъпки, за да „станат хора“.

Въпреки това нагласите към влизането на децата ни пазара на труда са все още доста закостенели.

Първата работа – кога и къде

Противно на очакванията, че за разлика от работохоличното и проспериращо западно общество, в България бдим дълго над децата си и не позволяваме косъм да падне от главите им поне до дипломирането – нещата не стоят така.

За да провери нагласите на младежите и родителите към първата работа, TELUS International Europe инициира национално
представително проучване сред младежи и родители в България.

Според него съвсем малък е процентът на родителите (около 1 или под един), които смятат, че децата им трябва да започнат да работят чак след 20-годишна възраст. И въпреки че сред анкетираните младежи има известна толерантност към стартирането на работа по-късно (на 20-21 години), данните са категорични: деца и родители са съгласни, че трудовият стаж е добре да започне отрано, с навършването на пълнолетие.

Изследването е проведено в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Русе и Плевен сред тийнейджъри (16-19 г.) и сред родители на възраст 35-55 години, като и в двете групи са участвали около 73% жени и 28% мъже. Нагласите на деца и родители са представени отделно.

За голяма част от родителите (84%) също така не е проблем, ако младите хора работят за няколко часа докато учат. Негативен отговор дават само 12%, като сред причините за него преобладава загубата на фокус върху обучението.

Над половината от децата на анкетираните родители нямат работен опит, а едно от всеки три е работило, но в момента не работи. Както е логично да се очаква, без работен опит са най-вече децата на 16 и 17 г.

Дотук всичко звучи добре – и деца, и родители са на едно мнение кога трябва да се започне работа и изглежда не се очертават спорове по този въпрос. Оказва се обаче, че значителна част от представите и на двата лагера за възможностите на пазара на труда са ограничени до професиите в хотелиерството/ресторантьорството.

Това е най-популярната сфера сред тийнейджърите с работен опит. Този отговор дават най-вече момичетата, тези на възраст 18 или 19 и живеещите в София, посочват от Gemius, автори на изследването. Мъжете преобладават в IT сектора, финансовите и застрахователни дейности и в селското, горско и рибно стопанство. Що се отнася до желаните за първа работа индустрии, водещо място има култура/спорт/развлечение с не особено голяма преднина спрямо хотелиерството.

Хотелиерството/ресторантьорството е най-популярната индустрия за първа работа на младежите и според отговорите на родителите. Над половината родители (56%) също така не приемат за важно дали компанията, в която децата им ще започнат първата си работа, е международна или българска. Интересно е и, че малко повече родители (53%) смятат, че работата извън офис е по-подходяща от тази в офис (47%).

На въпрос познават ли възможностите за работа, които ВРО индустрията (Аутсорсинг на услуги) предоставя, около 74% от децата отговарят с НЕ, а с ДА – 25%. При родителите отговорите са почти същите – близо 70% не са запознати, положителен отговор дават около 30%.

Данните дотук показват, че един от най-бързо растящите сектори, който предлага на най-младите хора не само опит в международна среда, но и заплащане по всички правила на трудовото право, комфортни условия на труд (включително фитнес на работното място, тематични релакс зони, както в TELUS International) и допълнителни придобивки и възможности за участие в социални каузи (още един ценен опит на фона на възхода на социалното предприемачество), остава недостатъчно популярен сред младежите и техните родители.

„Много голям процент от екипа ни в местния офис е от млади хора, които искат да работят, докато учат“, казва Захарина Вецева, старши мениджър корпоративни комуникации и корпоративна социална отговорност в TELUS International Europe, София. „Всички младежи при нас работят на трудов договор, ние им предлагаме много възможности за гъвкаво работно време – 4- или 6-часов работен ден, както и работа през уикендите, така че да могат да съчетават лесно работата с образованието си“, допълва тя.

Важно е да споменем, че въпреки положителните нагласи за ранно започване на работа, България е на последните места по младежка трудова заетост в Европейския съюз, като възможна причина за това може да е наемането на млади служители без трудов договор, както и фактът, че българските младежи не са уверени, когато става дума за собствените им трудови права.

Според проучването на Gemius, анкетираните младежи се чувстват уверени, че могат да се справят с работата в екип на първото си работно място, но се чувстват неуверени по отношение на това, че могат да минат сами през процеса на сключване на трудов договор. „Това не просто означава, че тази процедура им звучи непознато, а и че не знаят, че те също са страна по този договор и имат право да питат за всичко, което ги притеснява“, коментира Вецева.

Друг интересен момент от изследването е, че докато основата мотивация за започване на работа е заплащането (което е очаквано и това изобщо не е лоша мотивация), трупането на опит и придобиването на трудови навици заемат втора и трета позиция с доста голяма разлика.

Тези данни са индикатор за подценяването или неразбирането, че първата работа може да е не само източник на доходи, но и благоприятна среда за квалификация, изграждане на култура на работа, създаване на полезни връзки, скок към следваща позиция. Среда, която уважава и чува аргументите на всеки служител, вместо да размахва палката „трябва, длъжни сте!“.

Защото промените във възможностите за първа работа вървят с кардинални промени в модела на управление на компаниите. Тук се наблюдава предимството на младежите да работят в големи международни компании, в които има изградени ценности и култура, от които те могат да се поучат и да придобият първите си трудови навици.

„В културата ни е заложено абсолютно всички хора в екипа да имат глас, да изразяват мнението си и да дават предложения“, обяснява Вецева. „Освен че редовно правим проучвания за ангажираността и удовлетвореността на хората, ние сме организация, която е отворена към грешките и която цени грешките. Това означава, че ако някой не се е справил с нещо по време на даден работен процес, той няма да бъде порицан – имаме специална коучинг програма, чиято цел е да посрещне всички нужди на служителите, така че да се чувстват по-добре и по-уверени в това, което правят.“

Офисът на TELUS International у нас вече обслужва клиентите си на над 40 езика, като от 3000 служители, 30% са чужденци. Освен среда, в която можеш да срещнеш хора от над 50 националности и да развиваш непрекъснато езиковите си умения, компанията предлага равни възможности на служителите си за скок в кариерата. „Имаме примери за това как само в рамките на една година човек може да израсне в компанията с две позиции“, казва още Захарина Вецева.

Много лесно е да махнем с ръка и да кажем, че първата работа няма кой знае какво значение, че сервитьорството е по-добър старт от никакъв, а и работата в офис разглезва или най-малкото е скучна и монотонна.

Като родители обаче имаме дълг да разучим различните възможности за децата ни и поне да им ги посочим. И вместо да им даваме пример как с пот и кръв сме избутали нашия не толкова цветист първи трудов стаж, да ги окуражим да търсят по-добри възможности за реализация.

На места, където най-младите хора отдавна не са най-малко овластените човешки същества на пазара на труда.

Повече информация може да намерите на purvarabota.com

Ето какво показа и анкетата на „Майко Мила!“ сред 1050 родители за възгледите им за първата работа на тийнейджърите:

33% от анкетираните родители смятат, че липсва информация за възможностите, които бизнесът дава на младежите. Според близо 45% информацията е противоречива. По-малко от 22% са родителите, които се интересуват активно от възможностите на пазара на труда за децата им.

Относно най-подходящата сфера за първа работа почти по равен брой получават отговорите „В сферата на туризма и развлеченията“ и „В корпоративна среда“.

И според анкетата на „Майко Мила!“, повечето родители (83%) смятат, че децата им е добре да започнат работа възможно най-скоро след навършване на пълнолетие. 91% биха ги подкрепили да работят на гъвкаво работно време.