Психичното здраве на децата по време на пандемията се влошава драстично

Когато Кенли Гупта е съвсем мъничка, майка ѝ умира и тогава момиченцето спира да говори за известно време. Години след като се е възстановила от мутизма, както се нарича това състояние, Кенли отново спира да говори през март, когато е на 8 години, пише npr.

Промяната настъпила малко след като училището ѝ затваря. Кенли била в шок.

“Бях много тъжна, че не мога да виждам приятелите си”, казва тя.

Кенли е силно социална и добра ученичка, но след като училището ѝ минава на изцяло дистанционно обучение, момиченцето често се свивало на топка, криейки се под одеялото. Гушкала любимата си плюшена играчка и през по-голямата част от времето отказвала да говори. Малкото думи, които изговаряла, били с престорен глас от името на плюшената играчка.

Вместо да влиза в Zoom за уроците си, тя прекарвала по-голямата част от деня в играене на игри, залепена за таблета си. Освен това спряла да рисува и започнала да яде повече.

“Имаше някакво компулсивно ядене, което не съм виждал никога преди”, казва баща ѝ Джей Гупта.

Като самотен родител той също изпитва известни затруднения. Гупта се опитва да жонглира с работата си като професор по философия в местния колеж и грижите за Кенли и брат ѝ близнак Анакин, който също не харесвал дистанционното обучение.

“Повече ми харесва истинското училище, защото съм по-енергично момче”, казва той. “В училището вкъщи просто си седя на дивана.”

Психическото здраве на Анакин не е разклатено по време на локдауна, но пък 8-годишното момче изостава доста с училището през изминалите месеци.

“Имах чувството, че съм в открито море”, казва баща им. “И в някакъв момент просто се предадох.”

Обезпокоителни тенденции

Дори преди да удари коронавирусът, проблемите с психичното здраве като депресии и тревожност отбелязваха ръст при деца на възраст от 6 до 17 години според американцкия Център за контрол и превенция на заболяванията. Изследванията показват, че социалната изолация влошава тези симптоми.

Национално представително проучване, проведено през пролетта в САЩ сред 3 300 гимназисти, открива, че близо една трета от тях са нещастни и депресирани “повече от обикновено”. 51% заявяват, че се чувстват много по-несигурни за бъдещето.

В Европа от изследване, проведено сред 1143 родители, проучващо ефектите от локдауна в Италия и Испания, става ясно, че 86% от респондентите са забелязали промени в децата си като трудна концентрация, повече време онлайн или в сън, по-малко физически занимания.

Изследване сред 2300 ученици в Китай открива, че случаите на тревожност и депресия са се покачили.

Сериозна вреда

Съвсем ново проучване на Кеймбридж свидетелства за “значителна вреда върху детското психично здраве” вследствие на локдауна, пише Foundation for Economic Education.

В изследването са проследени 168 деца на възраст между 7 и половина и 11 и половина, а заключението на учените е следното: “По време на локдауна във Великобритания депресивните симптоми сред децата са се покачили значително в сравнение с времето преди това. Мащабът на този ефект има директна връзка с продължителността на различните елементи на социалната изолация като пълното или частичното затваряне на училищата”.

Учените потвърждават, че се наблюдава статистически значимо покачване на депресиите със среден до голям ефект. “Нашите открития обръщат внимание на нуждата да се мисли за потенциалното влияние на локдауна върху детското психично здраве, когато се планират следващите стъпки в отговор на пандемията, както и тези за излизане от нея.”

Децата на Covid-19

Статия в New York Times говори за самотата, която изпитват децата през тази година, разказвайки историята на едно двегодишно момиченце. Алис Макгроу се разхождала с родителите си покрай езерото Тахо през лятото, когато срещнали друго семейство. Малката възкликнала: “О-оу, хора!”.

Много малки деца (между 1 и 2 години) не са виждали връстници или други деца, защото живеят в пандемичен балон. Няма детска градина, няма срещи за игра, няма рождени дни.

В подкрепа на твърдението, че ограничаването на децата ще има по-голяма вреда в бъдеще се изказва Елън Таунсенд, професор по психология в Университета на Нотингам.

“Силно обезпокоена съм какво ще е дългосрочното влияние върху децата и младите хора от локдауните и масовото тестване”, казва тя. “Общуването лице в лице и играта са жизнено важни за здравословното развитие на децата от всички възрасти. Животът в постоянен страх ще окаже влияние върху психичното им здраве и развитие. Мисля, че масовото тестване ще влоши този страх, тъй като ще продължи рестриктивните мерки.”