Антоанета Енчева е вече позната в Майко Мила! с два свои текста – Зяпналата уста и неговата бедна майчица и Внимание, бременна зад волана! В днешния си разказ тя вече е родила второто си дете, което, очевидно, я подлага на различни изтезания, като смукане, плюене, скубане и повръщане, но срещу тях Антоанета е измислила някои защитни средства, които сега ще ни представи!
*************************
Картинката е следната – изпълзял от дупката си пор, миришещ като скункс и рошав като несресана болонка, излиза от спалнята вкъщи и носи в ръце бейбифон, защото малката рожбичка най –сетне е заспала.
Да, изглеждам и мириша точно така! Оплюта, ощипана, одрана, оповръщана, опикана , оскубана, осмукана, оскубана (това май вече го казах)…
И изведнъж стигам до извода, че аз съм малтретирана. Ами да, малтретирана съм от четиримесечното ми бебе.
Ако караш колело, имаш протектори къде ли не, но ако приспиваш бебе – нищо не те предпазва? Защо няма нeщо подходящо за защита?
Но нека ви опиша от какво и защо имам нужда от предпазни средства, пък ако някой има опит и идеи – да помага:
Аз съм от онези майки, които приспиват детето си на ръце. Така ми харесва, но има и някои неудобства, а именно: малката ме скубе. Ама здраво си ме скубе!
А как боли! Сещате се – онези малките, нежните косъмчета отстрани на врата. Дъщеря ми сякаш триумфира и размахва кичур косми в ръката си всеки път, когато я гушна. Косата ми е сплетена на стегната плитка и въпреки това косми хвърчат из цялата къща и се събират на топки по земята. Картинката е ужасяваща!
От доста време си мисля как бих могла да се справя с тези малки сладки пръстчета, които с всеки изминал ден стават все по – силни и успяват да изтръгнат все повече косми от така или иначе изчезващата ми коса. Те ловко се промъкват на врата, заплитат се и след това ръчичката започва да се дърпа. Стигах до там, че да обмисля идеята да си обръсна врата.
Но това не е всичко – нокътчетата… о, да – онези остри нокътчета, които никога не могат да бъдат отрязани така, че да не драскат. Малките ъгълчета, които са остри като бръсначи и готови да бъдат използвани, драскат очите, бузите, носа, брадата – абе, цялото ми лице е обект на нападенията им. Драскат, където хванат!
А аз стоически стискам зъби и търпя всичко, което ми се случва от малкото, сгушено в мен бебе, защото или има колики, или му растат зъбите!
Същото това сладко бебе, което е решило да чеше венците в моята брада и колкото и да се опитвам да се измъкна, все успява да ме докопа, осмуче и олигави. И да маже с ръчички. Цялото ми лице е редовно измито с бебешка лига. Мислех да си сложа лента за коса, но през брадата, сещате се – все едно съм си оперирала брадичката или ме боли зъб.
Същото това сладко бебе, което след всяко ядене, а и не само, смята за гордост да демонстрира на всички какво е яло или колко е ферментирало млякото в коремчето му. Оповръщано е всичко по мен, че дори и по пода тече някой път, а кучето бърза да „замаже” положението!
С какво ли не се старая да предотвратя драмата, но май само дъждобран ще ме опази от този малък гейзер!
Ами малките юмручета ? Все някое от тях се размахва и в най –неочаквания момент ме нацелва право в окото! Мигам, мигам и си мисля – поне да си го бях затворила… Едни предпазни очила, от онези, които се използват при ремонт биха били полезни в този момент.
Главичката се върти насам-натам, а при това въртене все някой път ще ме блъсне в носа или в брадата, и чак очите ми се насълзяват, а аз си казвам – леле, колко ми е корав носа, щом не се счупи при този удар…
Пръстчетата изучават всички дупки по главата ми. Като се пъхне някое тях в носа, стига чак до синусите, а отскоро и ушите ми са обект на пълен преглед, но там едни ушанки ще спасят положението.
Най – страшното е желанието да изучава устата ми и всичко в нея. Зъб по зъб пръстчетата опипват всичко и постоянно се опитват да отлепят венеца от зъбите. А онази пломба отпред в най – скоро време сигурно ще успее да я изчопли.
Чудя се, дали боксьорските протектори за зъби ще помогнат?
Отскоро в екстрите се включи и щипането. Нямам идея как успява да стисне толкова силно, но доста си боли. И каква стана тя – облечена с дъждобран, с обръсната наполовина глава, с ушанки и предпазни очила, с протектор в устата и привързана лента през брадата отивам да приспя малката си принцеса…
Пожелайте ми успех!
Може би ще харесате
Още от Животът с деца
Мислех, че дъщеря ми е злояда. А всъщност има хранително разстройство
Това е личната история на една майка, на която ѝ отнема 13 години да разбере какъв е проблемът на дъщеря …
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
Първокласник в Испания
Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото …
