Там, някъде високо в планината Родопи, до село Дедово, съществува място, наречено „Фабрика за храна и танци“ Равнища, което съставлява мечтата на приритващия от умора родител. Едно място, предназначено да направи децата щастливи, а на вас да даде мечтаните часове спокойствие, прекрасен въздух, красота и тишина.
Но да не прибързваме. Преди да стигнете до това вълшебно място, дори преди да го зърнете, вие неминуемо ще се запознаете по телефона с Асен. Асен е митично създание, което отговаря за резервациите, касите и още милион неща. Защо митично? Защото той е онзи несъществуващ, съвършен служител, който ще се погрижи за вас по-добре от майка ви. Аз, собствено, направих Асен на маймуна с милионите си претенции, жалби, хрумвания, но той стоически издържа на всичко.
Асен е онзи човек, който ми размести 5 пъти резервацията от месец май в месец юни, а после в юли, а после обратно в май. Накрая, на 23-ти май, когато просто ми хрумна ей така, да пристигна ден по-рано, без резервация, звъннах на Асен 404649302 пъти в рамките на час и половина и след поредица от кудкудякане, каканижене и мрънкане от моя страна, той не само намери къде да настани мен, мъжа ми и трите ми деца, въпреки че цялата околност беше пренаселена от гости за празниците, но беше и изключително любезен и нито за миг не загуби самообладание. Ако в България някой се интересуваше истински от това кой какво може, Асен щеше да ръководи минимум рецепцията на Хилтън.
Та, да се върнем на самото място. Нагоре, нагоре по един чудесен, асфалтиран, но виещ се път (предупреждение за хора с повръщащи деца), ще стигнете на върха на хълм и там ще ви посрещне най-страхотният и мил екип от хора, за да ви покаже мястото на мечтите ви.
Насред разкошна зелена поляна се намира великолепна, уютна постройка, която собствениците наричат хижа, макар тя да няма нищо общо с хижите в България. Всяка стая в тази постройка е идеално чиста, светла и прекрасна, с дървени стени, сини прозорчета, възглавки с панделки и чаршафи с дантелки. Баните са просторни и нови, досущ като у дома след ремонт. А като погледнете навън, през синьото прозорче, виждате великолепна гледка към Родопите.
След като си оставите багажа, любезно подпомогнати от персонала, излизате от стаята и попадате сред борова гора с чуден водоем, оформен като езерце от бели камъчета, заобиколен от джакузита, шатри с дивани, маси, отрупани с книги – всичко, предназначено за родителска почивка. За децата има пързалка, огромен басейн с пластмасови топки, в който да се хвърлят денонощно, маси с всякакви пособия за рисуване, детски книжки и една машина за пяна до басейна, която в уречен час се пуска и залива децата, докато те весело подскачат.
Така разказано, човек може да остане с впечатлението, че, колкото и да е хубаво, неминуемо мястото е шумно, защото половината от гостите са деца на възраст между 1 и 9 години, които би трябвало с постоянно да реват, да се бият, да се пребиват от подхлъзване, падане или да крещят просто ей така, за да ни изнервят.
Та, пригответе се за най-странното. Тихо е. Не знам защо. Може би защото в цената на нощувката, освен басейна, джакузито и всички атракции, влизат детски походи със санбернари и част от децата ги няма с часове. Може би защото след похода има курс по месене на хляб, а после още един поход. А може би защото атмосферата е толкова спокойна, щастлива и приветлива, че нито едно дете не се сеща да плаче или пищи, и всички играят заедно в мир със света.
Поради гореизброеното, навсякъде по меката мебел, гениално разположена под шатрите, има разхвърляни бащи, които уж гледат телефоните си, но всъщност спят или просто са изпаднали в ступор от прелестния въздух и спокойствието. Ще видите майки, които седят по диваните и не могат да повярват, че са свободни. В очите им се чете объркване и лека безтегловност. Дори аз, с три деца, най-малкото от които е на една година, си починах. Докато бебето обикаляше весело и кротко в кръг, а другите две бяха незнайно къде по атракциони, аз изчетох една цяла книга, размишлявах и имах толкова свободно време, че ако бяхме останали седмица, щях да мога да завърша още едно висше образование.
И все пак имам две забележки. Едната забележка е за вратата на банята. По идея, би трябва да е плъзгаща се, но всъщност едвам се прибутва с ужасяващо скърцане, което може да вдигне и мъртвите от гроба, камо ли бебе. Децата не могат да я отварят сами, ако са малки, защото се изисква доста сила. На самата врата има голяма дупка вместо дръжка, през която се вижда как се къпеш, а и няма завеска за душа. Така че ходенето нощем до тоалетната, ако трябва да се пази тишина, е почти невъзможно, а къпането, докато кикотещи се деца надзъртат и викат „Мамааа е гола!!„, преминава леко изнервящо.
Другият проблем бе храната. Доста от вас ще я намерят за прекрасна, аз обаче си имам своите забележки. Картофената крем супа беше от пликче, а месата често бяха залети със сос , който също, според мен, беше „малка тайна“. Слава Богу, имаше достатъчно вкусни кюфтета, пържоли, домашен хляб, манатарки, плодове, мекици, палачинки, истински пържени картофи и всякакви прекрасни неща, които утолиха глада ни, а и трябва да имате предвид, че аз наистина съм претенциозна на тема хранене.
В района на „Фабриката“ няма безжичен интернет, нито ПОС терминал. Моят телефон е към Мтел и имах интернет , но тъй като мястото няма 3, 4 или 15-джи покритие, нещата стават бавно.
„Фабрика за храна и танци“, Равнища е невиждана за България концепция. Прекрасен персонал, грижа за децата и родителите, единение с природата, персонално внимание. Всеки ти се усмихва, всеки те подканя да си щастлив и прави деня ти истински чудесен. Не са жалени средства за нищо – всичко е направено, подбрано и комбинирано със стил, любов и качество.
Вечер, когато запалят големия огън, любимецът на всички, Руслан, идва да извади картофите от жаравата, след като е водил децата по походи, готвил е в кухнята и е организирал състезания. Около този огън деца и родители се чувстват част от едно голямо семейство, гледат звездите и си прегръщат половинките и потомството. Та, само заради това чувство на хармония си заслужава да посетите „Фабриката“. Идете, починете си и разкажете дали и за вас е било така вълшебно.
Може би ще харесате
Още от Препоръчваме
Мислех, че дъщеря ми е злояда. А всъщност има хранително разстройство
Това е личната история на една майка, на която ѝ отнема 13 години да разбере какъв е проблемът на дъщеря …
Нели и някои последици от тормоза в училище
„Името ми е Нели и съм жертва на пластичната хирургия. Ако не познавате някой, който има пет ринопластики и си …
Мамо, имаш сопол!
Теодора Илиева вече ни разказа за любовния си живот в Tinder. Сега на дневен ред е разказ за дъщеря ѝ, …
5 Коментари
Здравейте,
Статията Ви е страхотна. Пресъздали сте много точно атмосферата на уникалното място за истинска почивка – „Фабрика за храна и танци“. Прекрасно място за всеки!
Здравейте! Скоро попаднах на сайта ви, а не мога да ви изчета и нарадвам! Смяла съм се с глас на толкова много разкази. А този искрено ме усмихна и ме накара да бъда още по-нетърпелива. Ще бъдем във фабриката скоро. Дано това място без аналог, ни остави без дъх!